Решение № 14884 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3793/2013 г.

Решение № 14884 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3793/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна при ЦУ на НАП против решение № 148/23.01.2013 г. по адм. д. № 1336/2012 г. на Административен съд Варна, с което е отменен ревизионен акт № 031102816/13.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 39/14.03.2012 г. на директора на ДОУИ-Варна за установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 07.2010 г. в размер на 58 690, 13 лв. и съответните лихви за забава, в резултат на непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) по три фактури към "ILIX SPOL - S. R. O.", Чехия.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението, обосноваващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "Векос Трейд" АД, гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Бобев оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила като правилно и претендира разноски за касационната инстанция, по представен списък на разноските.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

За да отмени РА съдът е приел, че след като по делото са представени CMR-а, които според съда не са оспорени и с оглед на представените декларации от получателя, следва да се приеме, че процесните доставки са вътреобщностни доставки, поради което неправилно е доначислен ДДС. Съдът не е ценил информацията по линия на международен обмен. Позовал се е на Решение на Съда на ЕО от 27.09.2007 г. по дело С-409/04 Teleos.

Решението е постановено при неправилни фактически и правни изводи.

Въпреки че ВОД е към дружество в Чехия, в голяма част от мотивите на решението съдът е обсъждал транспортиране на стоките до Румъния и обсъждане на румънски търговци, като получатели на стоката и представени от тях транспортни документи - ЧМР, подписани от получателя.

Отделно, в решението изцяло са ползвани мотиви от решението Съда на ЕО от 27.09.2007 г. по дело С-409/04 Teleos, без да са налице идентични фактически обстоятелства между тези по основния спор, по който е постановено решението във връзка с преюдициалното запитване и фактическите предпоставки за отказ по настоящия спор.

Съдът се е обосновал с напълно неправилния извод, че ЧМР не са оспорени от ревизиращите органи.

Решението съдържа и взаимно изключващи се мотиви, като от една страна е прието, че съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането и транспортирането на стоките до територията на другата държава-членка, което означава фактическото напускане на стоката на границите на страната и преминаването й на другата територия, в същото време съдът приема, че липсващите реквизити в ЧМР, на които се позовават ревизиращите органи, за да не ги ценят като документи с доказателствена стойност, като: място на получаване, вид, марка и регистрационен номер на превозните средства, с които е извършен транспортът, както и подпис на превозвача, са несъществени и отделно е счел, че подобни изисквания не се съдържат, както в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, така и в разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС. В противоречие с този извод, в съдебното решение е анализиран текста на чл. 5, т. 1 на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ., бр. 61/1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г.), съгласно която разпоредба товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача.

Ненамирането на превозвача и непотвърждаването, че ЧМР са изготвени от него, съгласно информация по линия на международен обмен, съдът не е крадитирал, като е приел в мотивите си, че съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 1, 4 от Регламент (ЕО) № 1798 на Съвета от 07.10.2003 г.: "Тази информация може да се използва при съдебни производства, свързани със санкции, образувани по повод нарушаване на данъчното законодателство", но ".. без това да противоречи на общите правила и законови разпоредби, правата на ответниците и свидетелите в тези производства".

Неправилно съдът е приел, че липсва законова норма, която да придава на въпросния SСАС формална доказателствена стойност, с която се ползва един официален свидетелстващ документ.

Неправилно е приел съдът, че ненамирането на превозвача, не може да обоснове извод за неизвършен ВОД.

За осъществения ВОД съдът е обсъждал единствено доказателства, представени от жалбоподателя и по-точно - декларацията от получателя.

Обжалваното съдебно решение съдържа от една страна вътрешно противоречие на мотивите в изводите за установените факти и обстоятелства по делото, от друга - неправилни изводи по тълкуване и прилагане на материално-правни и процесуално-правни разпоредби.

Фактически установено е, че за м. 07.2010 г. ревизираното дружество е декларирало ВОД за ILIX SPOL S. R. O., Чехия, по три фактури, както следва:

• ф/ра № 1/23.07.2010 г. с предмет - кафе на зърна "Перу" 3240 кг.; кафе на зърна "Сантос парана" 2820 кг.; кафе на зърна "Индия Чери ААА" 6250 кг., кафе на зърна "Уганда" 6750 кг. с данъчна основа 51 008, 60 евро ( 99 764, 16 лв.);

• ф/ра № 2/27.07.201 г. с предмет - сметана за кафе 92000 бр. и захар за кафе 2 гр. 13 000 пакета с данъчна основа 24 520 евро ( 47 960, 36 лв.);

• ф/ра № 3/27.07.2010 г. с предмет - сметана за кафе 441400 бр., захар за кафе 2 гр. 3900 пакета, кафе на зърна "Сантос парана" 13 256 кг. и кафе на зърна "Виетнам" 6191 кг. с данъчна основа 74 508, 58 евро (145 726, 11 лв.).

В хода на ревизията дружеството е представило договор от 09.07.2010 г. с ILIX SPOL S. R. O., Чехия, три броя ЧМР и три броя приемо-предавателни протоколи. Предмет на договора е продажбата на стоки - кафе на зърна, сметана за кафе и захар за кафе, при уточняване на количеството с писмено запитване от страна на купувача. В т. II. 2.3 от договора е уговорено, че транспортните разходи и разходите по приемането на стоките ще са за сметка на купувача. Представена е заявка от 16.07.2010 г. Представено е потвърждение за доставка от ILIX SPOL S. R. O. за получени стоки по договор от 09.07.2007 г., с посочването на номерата на превозните средства, с които са транспортирани стоките, но без дата на съставяне, посочването на ЧМР, както и номерата на фактурите.

За установяване реалното извършване на декларираните ВОД е извършена проверка по реда на Регламент на ЕС 1798/2003. Изпратена е молба за информация по чл. 5 от Регламента до данъчната администрация на Република Чехия, от получения отговор по която е видно, че ILIX SPOL S. R. O. е регистрирано дружество на 29.04.2010 г., а за целите на ДДС от 20.07.2010 г. Единствен съдружник в дружеството е Соня Вергирилова Кирилова, изпълнителен директор е Вергил Кирилов Гарчев, и двамата български граждани. Основната дейност на дружеството е производство, бизнес услуги, боядисване, шлосерство, изолации и ВИК. Дружеството е декларирало ВОП. Регистрационните номера на превозните средства са били 4U71851, 6A43243, 8193447, 4U26813, 9 AZ3418 "Рlanat s. r. o.", Praha. Относно извършеното плащане е посочена банкова сметка. В отговора е посочено, че в писмена декларация от задълженото лице от 25.05.2011 г. е посочено, че стоките са били доставени на адреса на офиса, който при проверка е установено, че е в жилищно помещение, с недостатъчна площ за количеството стоки по процесните фактури.

Открита е административна процедура за обмен на информация съгл. чл. 5 от Регламент 1798/2003 г., за превозвача "Рlanat s. r. o.", Прага, по която е получено отговор от данъчната администрация на Република Чехия, че данъчните власти не са могли да извършат проверката, тъй като при посещението на вписания в търговския регистър адрес не е установено обозначение на такова дружество. След осъществен контакт с бивш счетоводител е установено, че последният е напуснал от една година, а бившият изпълнителен директор Пламен Димитров Петков, постоянно пребиваващ в България е продал дружеството на 23.08.2010 г.

За установяване преминаването на границите на Република България на вписаните в международните товарителници автомобили са изпратени искания до Агенция "Митници" и от получените отговори е установено, че през периода 20.07.2010 г. - 30.09.2010 г. в регистрите на съответните митници няма регистрирани продажби и таксувания в системата за "Пътни такси и разрешителен режим", няма данни за преминаването на посочените в искането превозни средства през съответните гранични контролно-пропусквателни пунктове.

Поради недоказан осъществен транспорт, органът по приходите е приел, че не е доказано транспортирането на стоките от РБългария до РЧехия.

Органът по приходите е приел, че предвид установеното, а именно липсата на търговска кореспонденция между страните, липсата на ясно дефинирани права и задължения в договора за продажба, липсата на обезщетения, договорена стойност на сделката, вид и количество на стоките, предмета на дейност на чешкото дружество не е съвместим със сделката, наличие на пряка връзка със склада на дружеството, от където се твърди, че са натоварени стоките, жалбоподателят не е положил дължимата грижа в рамките на своите възможности, за да се увери, че документираната от него доставка към чешкото дружество, не го довежда до участие в данъчна измама.

Отделно е прието, че представените ЧМР не доказват извършен транспорт предвид пропуски в реквизитите, които са следните: липсата на печати на митническите органи, невписани място и дата на получаване в кл. 24, несъответствие на подписите на получателя в тези положени в приемо-предавателните протоколи. В представените приемо-предавателни протоколи не е посочено място на получаване, вид, марка и регистрационен номер на превозните средства, с които е извършен транспортът, както и подпис на превозвача. Плащането по фактурите е прието за недоказано, поради непредставяне на SWIFT за нареден международен превод към сметката на жалбоподателя в "Търговска банка" АД.

Предвид така установеното, органът по приходите е направил извода, че през д. п. м. 07.2010 г., жалбоподателят не е осъществил превоз на стоки по процесните фактури, респективно стоките не са напуснали територията на Република България, поради което не е осъществен ВОД по см. на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е доказано реалното движение и получаване на стоките от България за Чехия. Прието е, че жалбоподателят неправилно е приложил нулева ставка за процесните доставки, поради което на осн. чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС са обложени със ставка 20%.

Не е доказано стоките да са изпращани или транспортирани от територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС.

Напълно в противоречие с данните по делото, са мотивите в съдебното решение.

Оспорването на представените ЧМР удостоверяващи превоза на процесните стоки е направено от органите по приходите още в административната фаза на производството. Въз основа на събрани доказателства при извършената проверка по линия на международен обмен е установено, че дружеството, посочено, като превозвач в ЧМР, не е открит на адреса, на който не е открит офис на фирма, липсват доказателства потвърждаващи, че е извършен транспорт, че процесните ЧМР са издадени от посочения за превозвач.

Както е постановил в свое решение от 7 декември 2010 г. по дело С-285/09 Съдът на Европейския Съюз, т. 41: "Освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или транспортирана до друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставчика".

В случая доставчикът не е установил с надлежни доказателства транспортирането на стоката и физическото й преминаване през границата на България, поради което не е установена основна предпоставка по чл. 7 ЗДДС, обосноваваща осъществена ВОД, а именно - транспортирането на стоката от територията на България до територията на Чехия.

Като е стигнал до противния извод, съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна и при изложените по-горе мотиви, следва да се постанови решение по същество от настоящата инстанция, с което да се отхвърли жалбата срещу РА, като неоснователна.

При този изход на спора на Дирекция "ОДОП"-Варна следва да се присъдят разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита, които на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията изм. с ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г., се определят в размер на 1 667 лв. Така присъденото юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК е еднократно, за цялото съдебно производство, пред двете съдебни инстанции.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение