Решение № 8534 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10735/2011 г.

Решение № 8534 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10735/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница-Аерогара София - Агенция "Митници" против решение от 15.04.2011 г. по адм. д. № 64/2009 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено негово решение № 368/20.7.2005 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения са изложени в жалбата, иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт, които съображения се поддържат и от процесуалния представител в съдебно заседание. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Иван Василев-ИК", с. Скрът, Община Петрич, чрез процесуалния представител адв. Сръндев и по съображения в представена писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да се присъдят разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания изложени в нея, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд. С решение по адм. д. № 4517/2009 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено решение от 20.12.2008 г. по адм. д. № 2519/2005 г. на Софийския градски съд, с което е било отменено решение № 368/20.07.2005 г. на началника Митница-Аерогара София. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания съдът да задължи административния орган да приложи в цялост преписката по издаване на обжалваното решение на началника на митницата, както и да се съберат доказателства за платената стойност по всяка от международните фактури. При новото разглеждане на делото съдът е задължил страните да представят доказателства, съобразно задължителните указания на Върховния административен съд, но такива не са ангажирани. Извършен е преразпит на вещото лице по приетата по делото при първоначалното му разглеждане експертиза и съдът е мотивирал решението си с изводите на експерта. За да отмени оспорения пред него административен акт, градският съд е приел, че с него незаконосъобразно са определени нови митнически облагаеми стойности на внесените от ЕТ "Иван Василев-ИК" за периода м. 02 - м. 05.2005 г. по 30 бр. ЕАД, от общо 61 бр. ЕАД, внос от Полша - ябълки и внос от Македония - зеле, общо в размер на 321 638 лв. на основание чл. 36, ал. 1 и 2, т. 1 ЗМ и чл. 66, ал. 1, т. 3 ППЗМ, респективно - незаконосъобразно са определени допълнителни задължения за мито в размер на 21 514 лв. и ДДС - 26 520 лв. В мотивите си съдът е направил анализ на разпоредбите на чл. 35, 36, 38 ЗМ, чл. 102 ППЗМ, обсъдил е установените по делото факти и е приел, че при издаване на административния акт не са налице условията за определяне на митническата облагаема стойност по чл. 36 ЗМ. Приел е също, че не са изложени съображения за възникналите съмнения по чл. 102 ППЗМ. Решението е правилно. Касае се за определяне на митническа облагаема стойност по реда на чл. 36 ЗМ, поради съмнения в декларираните митнически облагаеми стойности по 30 бр. ЕАД за внос на ябълки от Полша и зеле от Македония, на база сравнение с декларираните стойности по ЕАД за внос на идентични стоки от системата "БИМИС". Правилни са изводите на съда, че в оспореното решение на митническия орган, предмет на съдебен контрол, не може да се установи на коя от двете хипотези, визирани в чл. 102, ал. 1 от ППЗМ се позовава митническият орган, за да не определи митническата стойност по метода на договорената стойност - дали защото декларираната стойност не представлява обща сума, платена, респ. подлежаща на плащане или защото е повлияна от някакви условия и съображения и стойността на това влияние не може да бъде определена. И при новото разглеждане на делото административният орган не е попълнил преписката с необходимите доказателства, свързани с осъществяване на процедурата по чл. 102 от ППЗМ, както и че преди да вземат окончателното решение митническите органи са уведомили лицето за мотивите, на които се основават техните съмнения. От друга страна, необходима предпоставка за определяне на митническата облагаема стойност на внесената стока по реда на чл. 36 от ЗМ е тя да не може да бъде определена по реда на чл. 35 от същия закон, т. е. да липсват доказателства за договорната стойност, която да е реално платена или подлежаща на плащане, коригирана съгласно чл. 38. Във връзка със задължителните указания в отменителното решение на ВАС, първоинстанционният съд е изискал от жалбоподателя да представи писмени доказателства за плащане стойността по фактурите, суифт за установяване какви цени са платени за внесените стоки по всяка от международните фактури, по което в съдебно заседание на 12.04.2011 г. процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че в счетоводството на жалбоподателя не се съдържат такива документи, тъй като плащанията са били извършени през 2005 г., няма такива документи и в обслужващата банка, липсват и данни за проведена процедура по унищожаване на документи. При тези данни и при оспорена декларирана митническа облагаема стойност, наличните доказателства по делото действително пораждат съмнения в достоверността на договорената и заплатена митническа стойност на внесената стока по чл. 35, ал. 1 от ЗМ, както и че същата е реално платена, но от друга страна, събраните и ангажирани доказателства от митническата администрация не дават възможност за определяне на митническата стойност при условията на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ. Не може да се приеме, че справката, извлечена от електронната база данни на системата "БИМИС", в която има регистриран внос на по-високи цени, но и такъв на същата на по-ниска цена, е достатъчно за да обоснове съмненията. Съдът, съобразно указанията на ВАС в отменителното решение е обсъдил констатациите на вещото лице по приетата експертиза и се е позовал на установени от експерта несъответствия. Констатациите са, че относно стоката "ябълки", с произход от Република Полша по ЕАД № № 5102/2478/19.02.2005 г., 2719/22.02.2005 г.; 2724/23.03.2005 г., в решението на митническия орган е определена митническа стойност от 0,45 лв. за килограм, а според експертизата, най-ниската митническа стойност за същите стоки, с произход Полша, за м. февруари на 2005 г. е 0,29 лв., а най-ниската и най-високата митническа стойност, определена по метод "Б", т. е. новоопределена от митницата по декларации за внос, за същия период е от 0,33 до 0,40 лв. за килограм, като всички тези стойности са по-ниски от определените с решението - 0,45 лв. за килограм. Същото се отнася и до определените от митницата стойности за ЕАД от м. март, април и май 2005 г., които не са най-ниските нито по метод "А", нито по метод "Б". Налице е нарушение по отношение на вноса на зеле по ЕАД № 5102/2483/19.02.2005 г., като според експертизата, най-високата стойност на "зеле", внос от Република Македония е 0,11 лв., а в решението е определена стойност 0,23 лв., т. е при двойно завишение. Освен това е допуснато и друго нарушение - липсва произнасяне по всички разгледани ЕАД за внос. В процесното решение се сочи, че са разгледани общо 61 бр. ЕАД за внос на зеле, картофи, лук и ябълки, но в постановителната част на решението има произнасяне само за 30 броя ЕАД за внос на ябълки и само по една ЕАД за внос на зеле. Въпреки, че митническите органи са оспорили декларираната митническа стойност за всички стоки, са определили нова такава само за някои от тях - ябълки от Полша и зеле от Македония, като липсва каквото и да е произнасяне по отношение на останалите внесени стоки. Разпоредбата на чл. 35 ЗМ регламентира, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната стойност, която реално е платена или подлежаща на плащане, коригирана по чл. 38 ЗМ. Само в случай, че тази стойност не може да се определи по чл. 35 ЗМ, се преминава към определянето й по реда на чл. 36 ЗМ в поредността на методите по ал. 2, т. 1 - 4, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане. Позовавайки се и на приетата по делото експертиза, съдът е приел, че със събраните по делото доказателства се установява незаконосъобразността на оспореното решение на митническия орган. Като е постановил в този смисъл решението си, първоинстанционният съд не е допуснал соченото от касатора нарушение при прилагането на материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка е изградил правните си изводи, което сочи и на обоснованост на обжалваното решение. Обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото пред първоинстанционния съд е следвало на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски, но такива не са присъдени. За оспорващият е съществувала възможността да поиска от същия съд изменение на решението в частта за разноските, но това не може да бъде направено с възражение в настоящото производство, както е направено от процесуалния представител на ответника в представената писмена защита. Пред касационната инстанция не са представени доказателства за направени разноски от ответника, като същият е представляван в производството от адвокат, с представено пълномощно пред първоинстанционния съд, в което липсва отразяване за договорено и внесено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,