Решение № 9886 от 7.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси. Образувано е по касационна жалба от Кала естейт ООД (в несъстоятелност) гр. София, [ЕИК], срещу Решение 252/14.12.2021 г. на Административен съд Сливен, постановено по адм.д. 328/2021 г. по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация АУ000869-1/07.07.2021 г. на орган по приходите в Дирекция Местни данъци и такси при Община Сливен в частта, с която в тежест на дружеството са установени задължения за такса битови отпадъци за периода 01.01.2016 31.12.2020 г. в размер на 10 489,50 лева главница и 2 372,20 лева лихви. В касационната жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По-конкретно касаторът посочва, че в съдебното решение се установява вътрешно противоречие между мотивите и крайния извод относно освобождаването от такса за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и некоригираните задължения на дружеството. Твърди, че на ответника не са били дадени указания относно доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че услугата сметосъбиране е била реално предоставена за дружеството, не е изискана в цялост административната преписка, и не са обсъдени представените доказателства, което е довело до неизясняване на спора от фактическа страна. Във връзка с приложението на материалния закон и обосноваността на решението посочва, че не е доказано действителното предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, и съответно е направен неправилен извод, че такса се дължи, в противоречие с чл. 71, ал. 2 от ЗМДТ. Сочи още, че по принцип таксата битови отпадъци подлежи на определяне по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, а чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ е изключение, предпоставките за чието прилагане в случая не са доказани. Оспорва и като прекомерен размера на определеното с решението юрисконсултско възнаграждение. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и акта за установяване на задължение по декларация, както и за присъждане на направените в производството разноски. Ответникът в касационното производство, Директорът на Дирекция Местни данъци и такси при Община Сливен изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в хода на съдебното производство са изяснени всички относими факти и обстоятелства относно действителното извършване на дейностите от страна на Община Сливен; че жалбоподателят е бил освободен от такса сметосъбиране и сметоизвозване за съответните години, през които е подал декларация за неизползване на имотите; че твърденията на дружеството за недължимост на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не намират подкрепа в чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ, предвид разположението на имота на жалбоподателя в строителните граници на града. Твърди, че е доказал правилното и законосъобразно начисляване на задължения за такса битови отпадъци по основание и по размер. Сочи, че определеното от съда юрисконсултско възнаграждение по чл. 161, ал. 1 от ДОПК е в минимален размер. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила и в полза на общината да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а изводите на административния съд са правилни и законосъобразни и в съответствие с установените в производството факти и обстоятелства. Пледира решението на административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд Сливен е било образувано за разглеждане на жалбата на Кала естейт ООД срещу Акт за установяване на задължение по декларация АУ000869-1 от 07.07.2021 г., издаден от орган по приходите в Дирекция Местни данъци и такси при Община Сливен, потвърден с Решение НОМ 90 от 26.08.2021 г. на Директор на Дирекция Местни данъци и такси при Община Сливен, в частта му, с която са определени задължения за такса битови отпадъци в размер на 10 489,50 лева главница и 2 372,20 лева лихви за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. От представените в административната преписка и събрани в съдебното производство доказателства административният съд е приел за установено от фактическа страна, че дружеството притежава поземлени имоти с идентификатор 67338.107.82 с площ от 43642 кв.м, 67338.107.81 с площ от 35603 кв.м и 67338.107.83 с площ 804 кв.м в гр. Сливен, м. Чобанка, декларирани съответно с декларации по чл. 14 от ЗМДТ вх. 4946/29.06.2010 г. вх. 0226/15.01.2016 г. и вх. 0227/15.01.2016 г. Дружеството е подало за 2016, 2017, 2018 и 2019 г. декларации по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ за освобождаване от таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, поради това, че през цялата година имотите няма да се ползват. Съдът е изложил мотиви, че по силата на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на Община Сливен, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване ежегодно с решение на Общинския съвет. Установил е определения с решения на Общински съвет Сливен размер на таксата за битови отпадъци за притежаваните нежилищни имоти на предприятия на физически и юридически лица за разглежданите периоди на територията, на която се намират имотите на жалбоподателя, а именно: за 2016 г. сметосъбиране и сметоизвозване 0,6 промила, поддържане на депо 0,4 промила и чистота на обществените територии - 0,2 промила; за 2017 г. сметосъбиране и сметоизвозване 0,6 промила, поддържане на депо 0,4 промила и чистота на обществените територии 0,2 промила; за 2018 г. сметосъбиране и сметоизвозване 0,6 промила, поддържане на депо 0,58 промила и чистота на обществените територии 0,32 промила; за 2019 г. сметосъбиране и сметоизвозване 0,6 промила, поддържане на депо 0,58 промила и чистота на обществените територии 0,32 промила и за 2020 г. сметосъбиране и сметоизвозване 0,8 промила, поддържане на депо 0,77 промила и чистота на обществените територии 0,67 промила. Във връзка с местоположението на имотите е установил, че те се намират в урбанизирана територия и са в обхвата на договорите за възлагане на обществена поръчка между общината и ДЗЗД Грийн партнърс БКС за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на местата за обществено ползване в Община Сливен, действали от 17.07.2015 г. до края на разглеждания период, във връзка със заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Събрал е доказателства относно действителното извършване на дейностите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, почистване от сняг и лед на улици, тротоари и други места за обществено ползване в Община Сливен по сключените договори. Въз основа на съдебно-икономическа експертиза е приел, че таксата за битови отпадъци върху процесните имоти е определена върху декларираната отчетна стойност на имотите при прилагане на определените с наредбата размери и отчитане на декларираното за 2016 2019 г. обстоятелство, че имотът не се използва, както следва: за 2016 г. 0,6 промила, в общ размер 1258,74 лева; за 2017 г. 0,6 промила, в общ размер 1258,74 лева; за 2018 г. 0,9 промила, в общ размер 1888,11 лева; за 2019 г. 0,9 промила, в общ размер 1888,11 лева и за 2020 г. 2 промила, в общ размер 4195,80 лева. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган по приходите, определен със заповед на кмета на общината, че са спазени изискванията за писмена форма и съдържание на акта. Не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство. По приложението на материалния закон е приел, че относимите разпоредби са приложени правилно. По-конкретно е посочил, че за 2016, 2017, 2018 и 2019 г. са определени задължения за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за поддържане на депо, а за 2020 г. за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като всички тези услуги са извършвани от общината на територията, където се намират имотите на жалбоподателя. Приел е за доказано в производството, че Община Сливен експлоатира и поддържа депо за битови отпадъци и следователно за услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения за периода 2016 2020 г. такса се дължи съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ. Относно услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за периода 2016 2020 г. е констатирал, че процесните имоти се намират в границите на гр. Сливен, Промишлена зона запад, където общината предоставя тази услуга, че през процесния период услугата е била реално извършвана по отношение на обществените територии в населеното място и съгласно чл. 71, т. 2 от ЗМДТ за тази услуга е дължима такса. За услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2020 г. е приел, че е била реално извършвана в населеното място гр. Сливен, включително и в Промишлена зона запад, където са разположени имотите, и съгласно чл. 71, т. 1, пр. 1 от ЗМДТ за нея се дължи съответната такса. Приел е задълженията за изчислени при правилно прилагане на действащите размери към декларираната отчетна стойност на имотите. По отношение на задължението за лихва е отбелязал, че законната лихва се дължи на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ, и във връзка с чл. 17, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Сливен, поради неспазване на срока за плащане на таксата. Като краен извод съдът е приел, че оспореният акт в обжалваната част е законосъобразен, отхвърлил е жалбата срещу него като неоснователна и е присъдил на общината направените в производството разноски и минималното възнаграждение по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за един адвокат върху материалния интерес от 12 861,70 лева. Настоящият състав възприема изцяло установеното от първоинстанционния съд от фактическа страна и правните му изводи, към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Не се констатира твърдяното в касационната жалба противоречие между мотивите и крайния извод относно освобождаването от такса за услугите сметосъбиране и сметоизвозване. При проверката на определената такса за периодите 2016 2019 г. включително съдът е установил, че с обжалвания акт таксата е определена само за услугите поддържане на депо и чистота на обществените територии, без компонента сметосъбиране и сметоизвозване, в съответствие с подадените от дружеството декларации по чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ. Предвид това не е имало основание за корекция на акта по отношение на определените задължения за тези периоди, в които поначало този компонент не е бил включен. Твърденията в касационната жалба за нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест са неоснователни. Касационният състав намира, че съдът е дал необходимите указания и е събрал по искане на ответника и служебно доказателства относно действително осъществяване на услугите, финансирани чрез отделните компоненти на таксата за битови отпадъци. Обсъдил е доказателствата в тяхната съвкупност и е формирал обосновани и правилни фактически и правни изводи. Във връзка с твърденията за неправилно приложение на чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ (в редакцията, действала през разглежданите периоди до изменението в ДВ бр. 88 от 3 ноември 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.) касационният състав отбелязва, че с оглед систематичното място на нормата наличието на предпоставките за определяне на таксата по чл. 67, ал. 2 , а не по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е свързано с преценката за законосъобразност на наредбата на общинския съвет, установяваща начина и основата за изчисляване на таксата. В случая няма данни за оспорване и за отмяна на наредбата в частта, предвиждаща изчисляване на таксата пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, и преценката за законосъобразност на индивидуалните административни актове за прилагане на наредбата се извършва с оглед на разпоредбите на последната. По твърдението за прекомерност на присъденото на общината юрисконсултско възнаграждение касационният състав констатира, че не са допуснати нарушения при определяне на материалния интерес от обжалвания акт (такса битови отпадъци и лихви), и спрямо него правилно е приложен размерът по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК изрично определя юрисконсултското възнаграждение на администрацията да се присъжда в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, без да допуска корекция поради прекомерност. Доколкото при касационната проверка не се установяват твърдените в жалбата пороци на обжалваното решение, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното искане с отговора на касационната жалба, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 916 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение