Решение № 4496 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13892/2016 г.

ВАСV отделение10.04.2018 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6314 от 18.10.2016 г., постановено по административно дело № 6727/2016 г. от Административен съд С.-град. ОСЪЖДА Главна дирекция "Гранична полиция" да заплати на Л. Б. С. сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща деловодни разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4496 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13892/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГД "ГП") срещу решение № 6314 от 18.10.2016 г., постановено по административно дело № 6727/2016 г. от Административен съд С.-град, с което е отменена негова заповед № УРИ 3282з-1753 от 16.06.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Л. Б. С., чрез процесуалния си представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Пред първоинстанционния съд е оспорена заповед № УРИ 3282з-1753 от 16.06.2016 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на Стоянова, в качеството й на началник 01 група в сектор "Летищна сигурност - А. С." от Гранично полицейско управление - С. на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. За да наложи това наказание дисциплинарнонаказващият орган приема, че след извършена проверка е установено, че Стоянова за времето от 08:00 часа до 20:00 часа на 25.03.2016 г. в гр. С. (А. С.) не е упражнила контрол върху дейността на подчинените й служители, в следствие на което е допуснала: на 25.03.2016 г. около 14:48 часа непосредствено пред гише "Информация" в обществения салон на Терминал 2 на А. С., младши инспектор В. Д. В. - старши полицай в 01 група от сектор "Летищна сигурност - А. С." от ГПУ - С. на РДГП - Аерогари, назначен за времето от 08:00 часа до 20:00 часа на 25.03.2016 г. за старши на ГПН "ПП 1" в обществения салон на Терминал 2 на А. С. заедно с младши инспектор Й. Й. - старши полицай в 01 група от сектор "Летищна сигурност - А. С." от ГПУ - С. на РДГП - Аерогари да изпълнява сам служебните си задължения и да извършва други дейности, извън поставените му задачи; на 25.03.2016 г. за времето от 15:00 часа до 15:30 часа, по време на носене на службата като старши на ГПН "ПП 2", след получаване на сигнал за изоставен автомобил на паркинга на Терминал 2 на А. С., младши експерт Б. В. О. - командир на отделение в 01 група от сектор "Летищна сигурност - А. С." от ГПУ - С. на РДГП - Аерогари да напусне без разрешение мястото за носене на службата; на 25.03.2016 г., за времето от 15:00 часа до 15:30 часа, след като е била транспортирана от младши експерт Т. В. Н. - командир на отделение в 01 група на сектор "Летищна сигурност - А. С." от Гранично полицейско управление - С. при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари до сградата на Терминал 2 на А. С. е допуснала същият след получаване на сигнал за изоставен автомобил на паркинга на Терминал 2 на А. С., съвместно с младши експерт Б. В. О. - командир на отделение в 01 група на сектор "Летищна сигурност - А. С." от Гранично полицейско управление - С. при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари да извършат проверка на автомобила, не по установения ред, с което е нарушила разпоредбите на раздел II, тире първо "Организира и контролира цялостната работа на групата, като се основава на нормативната уредба, заповедите и разпорежданията на ръководството", тире трето "Организира и контролира изпълнението на задачите на групата", тире четвърто "Осигурява взаимодействие и съгласуваност в работата на групата с другите структурни звена по изпълнението на служебните задачи" и тире единадесето "Осъществява контрол върху работата на подчинените му и взисква за стриктното спазване на служебната дисциплина и законността" от длъжностната си характеристика. Правилно в обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че в случая в заповедта, а също и в материалите по административната преписка не са посочени какви са конкретни действия, които Стоянова, в качеството на началник 01 група в сектор "Летищна сигурност - А. С." от Гранично полицейско управление - С. на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари е следвало да предприеме, за да изпълни задълженията си и съответно какво същата не е направила в противоречие със служебните си задължения и отговорности по провеждане на контрол над подчинените й служители. Обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че в случая липсва посочване на конкретни контролни действия, които е следвало да извърши Стоянова и съответно е нарушила, за да е налице посочената хипотеза на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Като началник 01 група в сектор "Летищна сигурност - А. С." от Гранично полицейско управление - С. на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари, Стоянова има задължение да упражнява контрол върху дейността над подчинените й служители, като за същата е налице невъзможност за осъществяване на непрестанен контрол върху работата им, а на нейните подчинени служители също са вменени конкретни задълженията, видно от приетите като доказателства по делото утвърдени със заповед № 3282з-2084/19.08.2015 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" специфични длъжностни характеристики за длъжности в Регионална дирекция "Гранична полиция" към Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. Освен това обосновано съдът дава вяра на показанията на разпитания св. Орбов, който заявява, че действително не е докладвал за процесния автомобил на Стоянова, тъй като както той, така и другите негови колеги познавали тази кола и ежемесечно проверявали автомобила. Конкретните фактически действия, извършени от подчинените на Стоянова служителите, които са станали обект на репортаж на предаването "Господари на ефира", следва да бъдат вменени като нарушение на тези служители, но не и на техния ръководител. От така установеното следва, че правилно в обжалваното решение, въз основа на установените факти е прието, че в случая не може да бъде изведен извод за виновно неизпълнение на служебни задължения от страна служителя, при което изводът на АССГ за допуснато нарушение на материалния закон - чл. 194, ал. 1 ЗМВР при издаване на оспорената заповед е обоснован и доказан. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски пред настоящата касационна инстанция, Главна дирекция "Гранична полиция" следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат. В тази насока, доколкото ответникът е заплатил на адвоката си хонорар в минималния размер на адвокатските възнаграждение възражението за прекомерност се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

2