Решение № 11653 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8517/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София чрез юрк. Иванова против Решение 22850/03.07.2025 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. д. 3179/2024 г., в частта му, в която е отменен чрез неговото изменение Ревизионен акт Р-22221422007751-091-001/10.08.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден от директора на Дирекция ОДОП София с Решение 1714/05.12.2023 г., относно установените с него задължения за корпоративен данък на ВВВ СЪРВИСИС ЕООД за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., съответно с 836.17 лв., 563.29 лв. и 986.25 лв. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Мирчева. Жалбоподателят заявява и искане за присъждане на разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Ответникът ВВВ СЪРВИСИС ЕООД, ЕИК 201645504 със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес] оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна чрез пълномощника си адв. Йорданов по съображения, изложени в писмен отговор, в писмена защита и в хода на устните състезания. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ в оспорената му част и да му се присъдят разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Оспорва размера на претендираното от противната страна юрисконсултско възнаграждение като прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд (ВАС) в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея. С оспорения от ВВВ СЪРВИСИС ЕООД пред АССГ РА Р-22221422007751-091-001/10.08.2023 г. са установени на дружеството задължения за корпоративен данък за данъчните периоди (д. п.) 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в общ размер 10 584.45 лв. и лихви 5 831.88 лв. върху данъчни основи, определени по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, с оглед обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. В хода на ревизионното производство от страна на ревизираното данъчнозадължено лице не е представена счетоводна отчетност. Управителят обяснява, че счетоводителката е починала в края на 2021 г. и не са му предадени счетоводните документи на дружеството. Представя договор с клиент АВРИО ЕКСПРЕС ЕООД от 22.07.2011 г. и анекси към него, според който ВВВ СЪРВИСИС ЕООД се задължава да предоставя услуги по обезпечаване на авиационна сигурност на израелската гражданска авиация. ВВВ СЪРВИСИС ЕООД подава ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2016 г., с която не е деклариран данък за внасяне. За 2017 г. няма подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО. За 2018 г. е деклариран данък в размер на 2 450.39 лв., който не е внесен. Независимо от това, че в хода на ревизията дружеството представя фактури, издадени на АВРИО ЕКСПРЕС ЕООД, данъчните основи са определени от приходните органи на базата на данните за постъпили суми и направени плащания по и от банковата сметка на ВВВ СЪРВИСИС ЕООД в ПроКредит Банк България ЕАД. АССГ приема, че РА е валиден, издаден от компетентни органи по приходите. Обосновава изводи за доказани от приходните органи обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Въз основа на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) намалява приходните части, установени с акта, както следва: за 2016 г. с приходи в общ размер 2 792.84 лв. по фактури, издадени на АВРИО ЕКСПРЕС ЕООД през 2016 г., по които са заплатени услуги, предоставени през 2015 г.; за 2017 г. с приходи в общ размер 3 040.62 лв. по фактури, издадени през 2017 г. за услуги, предоставени през 2016 г., и за 2018 г. с приходи в общ размер 3 419.28 лв. по фактури, издадени през 2018 г. за услуги, предоставени през 2017 г. Изменя РА като: 1.) намалява дължимия корпоративен данък за 2016 г. от 3 589.48 лв. на 2 753.31 лв., а лихвата от 2 354.74 лв. на 1 806 лв.; 2.) намалява дължимия корпоративен данък за 2017 г. от 3 026.69 лв. на 2 463.40 лв., а лихвата от 1 678.65 лв. на 1 366.02 лв.; 3.) намалява дължимия корпоративен данък за 2018 г. от 3 968.28 лв. на 2 982.03 лв., а лихвата от 1 798.49 лв. на 1 351.49 лв. Решението му се обжалва с касационната жалба в частта му, в която чрез изменението му е отменен РА за: установените задължения за 2016 г. за корпоративен данък в размер на 836.17 лв.; за 2017 г. за корпоративен данък в размер на 563.29 лв.; за 2018 г. за корпоративен данък в размер на 986.25 лв. (общо 2 385.71 лв.). Сумите са точно посочени в жалбата и в нея не се съдържа искане за отмяна на решението на АССГ в частта му, в която са намалени размерите на лихвите. В тази част решението е влязло в сила като необжалвано. Неоснователен е доводът на ответника по касация за недопустимост на касационната жалба.