Решение № 8583 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7679/2015 г.

Решение № 8583 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7679/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подала касационна жалба срещу решение № 73 от 7.05.2015 г. по адм. дело № 287/2013 г. по описа на Административния съд - С. З. в частта, в която е била осъдена да заплати на М. Г. Х. обезщетение в размер на 3 800 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора - С. З. да осигури на М. Г. Х. за периода 1.06.2009 г. - 5.08.2011 г. храна, от която да са изключени свинското месо и продуктите със свинско месо, съобразно изискванията на изповядваната от ищеца религия, съставляващо нарушение на чл. 4, ал. 3 вр. с ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, заедно със законната лихва, считано от 26.06.2013 г. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Поискано е решението да бъде обезсилено или отменено или да се намали размера на присъденото обезщетение, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Решението е обжалвано и от М. Г. Х., в частта, в която предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора -С. З., изразяващо се в неосигуряване на храна, несъдържаща свинско месо и продукти от свинско месо съобразно изповядваната от ищеца религия, е отхвърлен за периода 5.08.2008 г. - 31.05.2009 г., както и за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 10 090 лева. С определение от 12.07.2016 г. по адм. дело № 7679/2015 г. по описа на Върховния административен съд, влязло в сила на 7.11.2016 г., касационното производство в частта по касационната жалба на М. Х. е било прекратено. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на решението в обжалваната част, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на М. Г. Х. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 090 лева за неимуществени вреди, произтичащи от неравно третиране на ищеца от администрацията на З.-С. З. в периода 5.08.2008 г. - 5.08.2011 г. В исковата молба се твърди, че ищецът изтърпява наказание "доживотен затвор без замяна" в З.-С. З. от 2000 г. В периода 5.08.2008 г . - 5.08.2011 г. предоставяната в затвора храна не била съобразена с изповядваната от М. Х. религия "ислям". В същото време предоставяната в Затвора - С. храна била съобразена с религиозните убеждения на лишените от свобода, настанени там. Ищецът счита, че е бил третиран по-неблагоприятно по признак "религия" и признак "лично положение" в нарушение на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация. В резултат на дискриминационното отношение той понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в негативни състояния и изживявания - чувства на пренебрегнатост, отхвърляне, потиснатост. Административният съд установил, че в периода 5.08.2008 г. - 5.08.2011 г. М. Г. Х. изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора - С. З. В отделни дни в течение на периода, той бил извън затвора, тъй като бил конвоиран за присъствие на съдебни заседания в други населени места. При постъпването си в затвора, Харакчиев се определил като християнин. С молба вх. № 58/30.07.2008 г. уведомил началника на Затвора - С. З., че изповядва религията" ислям" и се определя като мюсюлманин. Тъй като изповядваната религия не му позволявала да консумира свинско месо и продукти, поискал дневния му порцион "храна" да бъде съобразен с изискванията на религията. Между страните нямало спор, че храната на лишените от свобода в Затвора - С. З. била еднаква. Продуктите от свинско месо не били изключвани или заменяни, включително и в пакета суха храна, който се предоставял на лицата при конвоирането им извън мястото на изпълнение на наказанието. При пребиваването на ищеца в Затвора - С. обаче той получавал храна, от която било изключено свинското месо. С жалба № 16-21-17/10.08.2011 г. до Комисията за защита от дискриминация М. Х. поискал установяването на дискриминация по признак "религия" и осъждането на началника на З.-С. З. да преустанови нарушението, извършвано спрямо него. Постановеното по тази жалба решение № 220/18.07.2012 г. по преписка № 230/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация било отменено с влязло в сила решение № 3775/4.06.2013 г. по адм. дело № 7975/2012 г. по описа на Административния съд - С. град и преписката била върната на административния орган за ново произнасяне. До момента производството по жалбата на Харакчиев не е приключило с влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация. От правна страна административния съд приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 74, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. По възражението на ответника, че искът е недопустим, тъй като липсва решение на Комисията за защита от дискриминация, с което се установява неравно третиране, съдът отбелязал, че както разпоредбата на чл. 71, ал. 1, така и тази на чл. 71, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, не предполага предварителното провеждане на административно производство. Разграничителния критерий между нормите на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр и чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДскр бил в качеството на субекта, осъществил нарушение на антидискриминационното законодателство. Според изложените от първоинстанционния съд мотиви, в течение на исковия период М. Х. бил неравно третиран от администрацията към Затвора - С. З. в сравнение с лицата, изтърпяващи наказание в Затвора - С., където при същите обстоятелства се осигурявала съответна на изискванията на религията "ислям" храна. Ограниченията, свързани с изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", не представлявали оправдателни причини за намеса в свободата на религията. Съдът квафицирал действията на администрацията на З.-С. З. като непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 вр. с ал. 1 ЗЗДискр по признак " религия" и присъдил на ищеца обезщетение за периода 1.06.2009 г. - 5.08.2011 г. в размер на 3800 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на човешкото му достойнство и в предизвикването на усещания за глад и лишение, заедно със законната лихва, считано от 26.06.2013 г. В останалата част до пълния предявен размер от 10090 лева, както и за периода 5.08.2008 г. - 31.05.2009 г. искът бил отхвърлен. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Административният съд е направил незаконосъобразно тълкуване на приложимите правни норми и е извел компетентност да установява действия или бездействия на органи или длъжностни лица, представляващи дискриминация, каквато няма. Органите, които са компетентни да установяват неравно третиране, са Комисията за защита от дискриминация и гражданският съд. Административният съд не е компетентен да се произнесе за наличието на нарушения на специалния закон или на други закони, уреждащи равенство в третирането. Той може да постанови решение в случаите, когато са предявени искове за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия и бездействия на органи или длъжностни лица, представляващи форма на дискриминация (чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр ). Произнасянето му е допустимо само при наличието на акт на Комисията за защита от дискриминация. Съдът не е издирил точния смисъл на разпоредбите на чл. 71, ал. 1 и чл. 74, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация относно употребените в тях изрази "извън случаите по раздел I"/"в случаите по раздел I". Г. четвърта от закона урежда всички производства, в които се осъществява защитата от дискриминация. Раздел първи, глава четвърта от закона, урежда производството пред Комисията за защита от дискриминация, а раздел втори - съдебните производства пред районния и административния съд. Съдебните производства по глава втора включват и производствата за търсене на обезщетение за вреди, произтичащи от неравно третиране (чл. 74 ЗЗДискр), които се развиват по общия ред или по реда на чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Условие за допустимост на производството за обезщетяване на вреди, което се въвежда с употребения в чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр израз "в случаите по раздел I", е проведеното преди това производство за установяване на нарушението пред Комисията за защита от дискриминация. Административните съдилища са компетентни да се произнасят по осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от неравно третиране, тогава, когато фактическият състав на отговорността включва вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, и е налице влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация, с което се установява неравно третиране. Исковете за присъждане на обезщетение за вреди от дискриминация извън този фактически състав са подсъдни на общите съдилища и се допускат за разглеждане, съединени с иск за установяване на нарушение от дискриминация (чл. 71, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр) или самостоятелно, ако има предварително установяване на нарушението от Комисията за защита от дискриминация. В разглеждания случай фактите, описани в исковата молба по М. Х., не са били установени с решение на Комисията за защита от дискриминация. Поради това производството пред административния съд за обезщетяване на вреди от неравно третиране е недопустимо. Решението в обжалваната част следва да се обезсили и да се постанови прекратяване на съдебното производството по подадената искова молба в частта относно предявения с нея иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в частта за сумата 3800 лева, за периода 1.06.2009 г. - 5.08.2011 г., причинени от незаконосъобразно бездействие на администрацията на З.-С. З. за осигуряването на храна на ищеца, от която са изключени свинското месо и продуктите от свинско месо, заедно със законната лихва, считано от 26.06.2013 г. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд