Решение № 3521 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13948/2010 г.

Решение № 3521 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13948/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс Образувано е по касационна жалба на Стоян Иванов Найденов, гр. Средец срещу Решение № 665 от 09.06.2010 г., постановено по адм. дело № 156 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 02-00-695 от 10.08.2007 г. на ТД на НАП -Бургас, потвърден частично с Решение № РД-10-470 от 24.10.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ"- Бургас при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за данъчни периоди 2003 г. и 2004 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни мотиви в касационната жалба, като представя и писмено становище. Иска да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено оспореното съдебно решение и бъде отменен РА. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба подробно изложено в пледоарията му. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдът е отхвърлил жалбата на Найденов, като е потвърдил констатациите на данъчните органи, обективирани в РА № 02-00-695 от 10.08.2007 г. на ТД на НАП - Бургас, потвърден частично с Решение № РД-10-470 от 24.10.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ"- Бургас при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за данъчни периоди 2003 г. и 2004 г. Настоящата инстанция счита с оглед на събраните по делото доказателства, че съставът на Бургаския административен съд неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 122 и сл. от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на тази правна норма. Не е налице несъответствие в разликата между получените приходи, доходи и източници на финансиране за ревизирания пеиод. В тази връзка неправилно е била определена данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 2003 г. и 2004 г. Видно е от констатациите в РД и от доказателствата по делото, че Найденов е подавал ГДД за ревизирания период. Органите по приходите не са проявили активност за събиране на доказателства (напр. извършване на насрещни проверки на физическите лица заемодатели) включително след представянето на допълнителните доказателства от ревизираното лице. Съдът е следвало да приеме, че събраните от ревизията доказателства до изготвянето на РД не обосновават наличие на основание по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради което фактическите констатации в оспорения РА не следва да се считат за верни до доказване на противното. Съдът като инстанция по съществото на спора е следвало да прецени като годни доказателства договорите за заем между физическите лица. Тези документи са били представени от ревизираното лице още с възражението срещу РД. Също така е следвало да се кредитират и документите за върнатите заети суми. Следвало е да се обсъди и обстоятелството, че по делото са представени документи, от които се установява, че физическите лица - заемодатели са разполагали със суми до размера на заетите към датите на договорите за заем. Представените в тази връзка договори и РКО са преценени, като частни диспозитивни документи, ползващи се с формална доказателствена сила. Независимо от квалифицирането им като частни документи, същите се ползват с доказателствена сила. Те са проверени и посочени от вещото лице в неговото заключение. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от АПК е регламентирано, че за установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото. По време на ревизията са били представени разписки за получени суми по всеки един от договорите. В заключението по ССчЕ е посочено, че сумите са отразени в счетоводството на жалбоподателя, като при извършените насрещни проверки лицата са потвърдили факта на предоставяне на заемите. Първоинстанционният съд е изложил неправилни мотиви относно доказателствената сила на договорите и РКО. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ГПК (отм.) частният документ има достоверна дата за трети лица (каквото е приходният орган) от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа. Вещото лице е констатирало осчетоводяване въз основа на частните документи, съответстващо на изискванията за това. По силата на чл. 51 от ДОПК и на чл. 55, ал. 2 от ТЗ редовно водените счетоводни книги и записванията в тях са доказателство за удостоверените действия и факти. В този смисъл не може да се твърди, че частните документи са новосъздадени за нуждите на процеса. Получените от Найденов суми на заем фигурират като в неговите писмени обяснения по време на ревизията, така и в обясненията на заемодателите и в свидетелските им показания. Доколкото всички представени писмени доказателства са оспорени от данъчните органи с твърдение, че подобни суми не са предавани реално, то на основание чл. 158, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 2, т. 3 ДОПК са допустими свидетелските показания, независимо от размера на дадената сума, а обясненията на третото лице в ревизионното производство са допустими на основание чл. 57, ал. 2, т. 3 ДОПК. При съпоставянето им с обясненията на ревизирания субект по чл. 56, ал. 1 ДОПК се налага изводът, че сумите, фигуриращи в разписките са дадени на заем на Найденов на датите, посочени в разписките, които предвид подписите и на двамата договарящи имат характер на приемо - предавателни протоколи. В основното заключение на вещото лице по ССЕ, е констатирано, че съобразно приложените към данъчната преписка доказателства, в счетоводството на Найденов са отразени постъпления, които съвпадат с посочените суми по договорите за заем. При постановяване на атакуваното Решение, Съдът не е тълкувал основното и допълнителното заключение на вещото лице, както и не е обсъдил всички доказателства по делото, включително приложените към данъчната преписка - счетоводните документи. Предвид на обстоятелството, че самият Директор на Дирекция "ОУИ", гр. Бургас провъзгласява за нищожен РА за периода 2001 г., то неправилно е изчислена данъчната основа. Не са взети предвид наличните средства и спестявания, които представляват доход за предходните години, а по преписката са налични данни за това. Пред настоящата инстанция са представени косвени доказателства за наличие на парични средства, а именно наети банкови сейфове в различни банки. Приложени са справки, от които е видно, че Найденов е разполагал със средства от депозити в банки, за които са текли лихви. Установени са налични парични средства в началото на ревизирания период, които не са били взети предвид, а за предходните години са били декларирани. Не са били взети предвид декларираните доходи на лицето като ЕТ "Металпласт" и признати от органите по приходите в Актове за констатации и ДОА. Не се е спорило по делото, че за дълъг период, предхождащ ревизията, Найденов не е закупувал имущество. Въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира за основателни оплакванията на касатора за неправилност на направените изводи от административния съд досежно определеното начално салдо за 2003 г. Следва да бъде споделено оплакването в касационната жалба, че действително съдът не е подходил диференцирано, подробно и аналитично за всички доказателства и обстоятелства, така че да бъде изяснен спорния въпрос - налице ли е несъответствие между декларираните доходи от лицето и финансовото му състояние. Доколкото се касае за установяване произхода на средства, допустими са всички доказателствени средства - декларации, включително и свидетелски показания по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора Найденов, Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 530 лева - направени разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,