Решение № 217 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8512/2020 г.

Решение № 217 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8512/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на началника на РДНСК Варна, главният архитект на Община Варна, "Свети Свети Константин и Елена холдинг" АД и "Електроразпределение Север" АД против решение № 233 от 14.02.2020 г., постановено по адм. д. № 1202/2019 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост и молят за отмяната му. Ответниците – Н. Памукчиева, Р. Памукчиев и М. Памукчиев, чрез процесуалния си представител, оспорват касационните жалби. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отменя заповед № ДК-10-СИР-05/05.03.2019 г., издадена от началника на РДНСК – Варна и вместо нея отменя разрешение за строеж № 50/ГИ/03.04.2018 г., издадено от главния архитект на община Варна за строеж "Кабелни линии 20 кV, извод "Трапезица", между ТП 1550 и ТП 1740 от муфа пред УПИ І – 197, 199, 214, 232, 233, 234, 235, кв. 10 до муфа пред УПИ ІІІ-57, кв. 10 и извод "Строителни работници" от муфа пред УПИ І – 197, 199, 214, 232, 233, 234, 235, кв. 10 до ТП 1975 по плана на к. к. "Св. Св. Константин и Елена" гр. Варна. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Съдът констатира, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като не е съобразено, че при издаването на разрешението за строеж са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, защото в производството по издаването му не са участвали всички заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Направен е и извод за материална незаконосъобразност на разрешението за строеж поради неспазване на императивното изискване на чл. 64, ал. 4 вр. ал. 5 от Закона за енергетиката. По тези съображения съдът отменя оспорената заповед на началника на РДНСК и отменя издаденото разрешение за строеж от главния архитект на Община Варна. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно съдът приема, че жалбоподателите Н. Памукчиева и Р. Памукчиев са съсобственици на сграда и право на строеж в УПИ ІХ-192 и като такива са носители на ограничени вещни права върху посочения УПИ – собственост на "Свети Свети Константин и Елена Холдинг" АД. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че в случая разрешението за строеж е издадено за изграждане и прокарване на кабелна линия – линеен енергиен обект по смисъла на § 1, т. 31б от ДР на Закона за енергетиката. Доводите на касаторите, че се касае за изместване на съществуващата кабелна линия, изградена през 1960 г., е неоснователен и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Както правилно отбелязва първоинстанционния съд разрешението за строеж не е издадено за преместване и/или реконструкция на съществуващ линеен обект, а за извършване на строително-монтажни работи за строеж – кабелни линии въз основа на ПУП- ПРЗ, одобрен със заповед от 12.10.2017 г. Освен това от събраните по делото доказателства в т. ч. и заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи, по несъмнен начин е установено, че се касае за нов строеж. Установено е, че трасето на линейния енергиен обект, за което е издадено разрешението за строеж се различава от трасето на този построен през 1960 г., като последният не е засягал УПИ, в който жалбоподателите притежават ограничени вещни права, а новото трасе минава през УПИ ІХ-192. В подкрепа на този извод е и приложения по делото нотариален акт от 20.03.2018 г. за учредяване на сервитутни права, като "Свети Свети Константин и Елена холдинг" АД учредява на "Електроразпределение север"АД сервитутно право на прокарване, изграждане и обслужване на кабелни линии в т. ч. и в ПИ с идентификатор 10135.2569.192 – УПИ ІХ-192. Следователно в случая се касае за ново строителство и § 26 ПЗР ЗЕ е неприложим, а доводите на касаторите в обратния смисъл са неоснователни. По несъмнен начин по делото е установено, че не е изпълнено второто комулативно условие, регламентирано в чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ, а именно титулярят на сервитута да изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Учредяването на сервитут от собственика на имота не освобождава титуляря на сервитута от задължението му да заплати или внесе еднократно обезщетение на носителите на ограничени вещни права върху засегнатия имот. Следователно не е налице възникнал сервитут, поради което разрешението за строеж е издадено в противоречие с чл. 64, ал. 5 ЗЕ. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед и издаденото разрешение за строеж първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените в този смисъл изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Доводите на касаторите, че след като строителството е реализирано и обектът е въведен в експлоатация, то разрешението за строеж е загубило своето правно действие, са неоснователни. Разрешението за строеж не е съобщено на всички заинтересувани лица, не е влязло в сила и не е могло да породи своето действие, поради което фактът, че строежът е реализиран, е ирелевантен. Доводът на касационния жалбоподател "Свети Свети Константин и Елена Холдинг" АД, че след като отменя разрешението за строеж съдът е следвало да върне преписката на главния архитект за извършване на оценка на сервитутните права и изплащане на обезщетение на жалбоподателите, е неоснователен. В случая на основание чл. 173, ал. 1 АПК съдът отменя оспорената заповед и решава въпроса по същество като отменя издаденото разрешение за строеж. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касаторите. С оглед на изложеното обжалваното е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъдят РДНСК Варна, Община Варна, "Свети Свети Константин и Елена холдинг" АД и "Електроразпределение Север" АД да заплатят на Н. Памукчиева, Р. Памукчиев и М. Памукчиев сумата 1150 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, второ отделение,