Решение № 3047 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9060/2019 г.

Решение № 3047 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9060/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите против решение № 444 от 26.06.2019 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 288 по описа за 2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-116-0379267/28.02.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е възприел неправилно фактите по делото, което е довело до незаконосъобразен извод за отмяна на заповедта. Искането от съда е за отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на заповедта за налагане на мярката. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Паркинги и гаражи 2011" ЕООД, ЕИК 201546778, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, и моли за отхвърлянето й от съда. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пазарджик е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-116-0379267/28.02.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Паркинги и гаражи 2011" ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" – денонощен паркинг на ТК Родопи, находящ се в гр. Пазарджик, ул. "Втори януари" № 2, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от пет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Фактическо основание за издаване на заповедта е установеното при извършена проверка в търговския обект на 04.01.2019 г., при която е констатирано, че проверяваното дружество, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. Прието е, че при направена контролна покупка - ползване на паркинг за 1 час, са заплатени 2 лв. в брой, които не са отчетени и регистрирани чрез издаване на фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. С оспореното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на "Паркинги и гаражи 2011" ЕООД и е отменил заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че не се установява жалбоподателят да е нарушил разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за което е наложена процесната ПАМ по реда на чл. 186, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗДДС, както и че с акта са засегнати правата и законните интереси в по-голяма степен от необходимото за целта и в нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК. Решението е правилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. (в приложимата редакция - ДВ, бр. 40 от 2013 г.), задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на издателя на акта е да докаже фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Правилно първоинстанционният съд е определил предмета и обхвата на доказване. Настоящият състав споделя извода на съда, че органът е издал заповедта за налагане на ПАМ при неизяснени факти, тъй като не е безспорно установено в проверявания обект да е извършена продажба на услуга, за която да не е издадена фискална касова бележка. При преценката на конкретните обстоятелства, обоснован е изводът, че не е възникнало задължение за издаване на касова бележка за извършената услуга по паркиране, тъй като органите по приходите не са напуснали обекта, респ. реално не са преустановили паркирането на лекия автомобил, което да породи задължението за издаване на касова бележка. Служителят на дружеството е бил длъжен да спазва указанията на работодателя, който със заповед № 003/22.08.2016 г. е разпоредил плащането и издаването на касов бон да се извършва при реално напускане на паркинга, когато могат да се съобразят часовете на престой на автомобила, с оглед преустановяване на предишни случаи на злоупотреба при ползване на паркинга. Без да е безспорно установено извършването на услугата от търговеца, за него, като лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., не е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение да е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Още повече, че така въведените вътрешни правила не противоречат на закона и не създават предпоставки за заобикалянето му. Настоящият съдебен състав споделя и извода на съда, че приложената ПАМ не е съобразена с целта на закона, като препраща към мотивите на оспореното решение с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,