Решение № 14984 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14182/2010 г.

Решение № 14984 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14182/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Светослав Ангелов Думев и Параскева Георгиева Пунчева, двамата от гр. Берковица, против решението от 21.07.2010 г., постановено от Окръжен съд - Монтана, по адм. д. № 194/2005 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.), вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, МОС е оставил без уважение като неоснователна молбата на Светослав Ангелов Думев и Параскева Георгиева Пунчева за тълкуване на решението на МОС от 5.06.2007 г., постановено по адм. д. № 194/2005 г., в производство по реда на чл. 194, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 1 от ГПК. За да постанови решението си окръжният съд е приел следното: Молбата за тълкуване на решението е допустима, но е неоснователна. С решението си, постановено на 5.06.2007 г. по делото, съдът е уважил частично жалбата им и е отменил като незаконосъобразна Заповед № 142/29.03.2004 г. на Областен управител - Монтана, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти и регистъра към него за местностите "Шалин дол - Сарановец" в землището на гр. Берковица в частта за имоти с № № 2090094, 2090096, 2090099, 2090100, 2090101, 2090111, 2090110, 2090263 и 2090264, върнал е преписката на областния управител за съобразяване ПНИ в отменената част със законовите изисквания и обстоятелствената част на решението, при спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. В обстоятелствената част на решението съдът е изложил доста подробни мотиви какви всъщност нарушения на ППЗСПЗЗ и ЗСПЗЗ са допуснати, което е довело в крайна сметка и до незаконосъобразност на самата заповед за одобряване на ПНИ в обжалваната част. С решението е прието, че предвидения от закона ред за изработване на ПНИ не е спазен и планът в обжалваната му част е изработен в нарушение на изискванията на чл. 28, ал. 5 - 11 и чл. 28б от ППЗСПЗЗ, които нарушения са съществени. В тълкуването на решението си съдът е длъжен да изясни само неясните изрази в неговия диспозитив, каквито в конкретния случай липсват. По разбиране на съда, основният проблем на молителите се изразява не в неяснота на постановеното решение, а в непредприети действия от страна на Областния управител за неговото изпълнение. (В молбата за тълкуване на решението се поддържа, че администрацията на областния управител не желае да изпълни съдебното решение по причини, че не разполага с парични средства за изготвянето на нов ПНИ за местността "Шалин дол - Сарановец" в землището на гр. Берковица, във връзка с изпълнение на съдебни решения. Моли съда да направи тълкуване на решението, като укаже на областния управител процедурата, която практически следва да се извърши от него, след отмяната на заповедта в частта й, касаеща имота на жалбоподателите). Постановеното от окръжния съд решение е ясно и точно и молбата за тълкуване е неоснователна. Ясен и категоричен е изводът на съда, че областният управител, респективно - община Берковица, следва да изпълнят точно процедурата по изработването на ПНИ, регламентирана от ППЗСПЗЗ. Мотивът на областния управител за липсата на парични средства, които възпрепятстват изпълнението на настоящото и други съдебни решения, е ирелевантен за съда и не може да бъде разрешен от него, още повече по реда на тълкуване на решението или указване на варианти за намиране на финансови средства. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение, изразяващи се в следното: Жалбоподателите считат, че диспозитива на решението е неясен, поради своята непълнота, макар и формално изразите в него да са ясни. Целта на решението е да бъде изпълнено точно, а не да препраща към обширни мотиви с множество посочени изводи и правни норми. Диспозитивът на решението е неясен поради непълнота относно текстовете на закона и неконкретизиране кои от тях следва да се приложат. Освен това от съществено значение е и дали изпълнителят на решението следва да се съобрази със заключението на вещото лице - основно и допълнително. На него съдът се позовава в мотивите, но то не се споменава в диспозитива. Не е даден и отговор на искането относно: кой и по какъв ред ще изпълни влязлото в сила и неизпълнено решение, включително с тълкуването му, пред вид отменената разпоредба на чл. 42, ал. 3 от ЗАП. Ответната страна - Областният управител - Монтана, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованите страни: Антоанета Борисова Соколова, Валентина Иванова Бонова, Верка Димитрова Митрова, Георги Якимов Соколов, Виолета Кирилова Костова, Маруца Томова Димитрова, Румяна Иванова Бонова, Соня Миронова Одаджийска, Тома Миронов Миронов, Чавдар Теодоров Киров и Цонка Василева Каменова - редовно призовани, не са се явили и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Жалбата е процесуално допустима - подадена в срок от надлежна страна по делото. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че постановеното от Окръжен съд Монтана решение от 5.06.2007 г. е ясно и точно и следва да се тълкува в смисъла, в който е постановено, същото е достатъчно ясно, точно и категорично. Не се съдържат неясни изрази в диспозитива на решението. Изразът "връща административната преписка на областния управител за съобразяване плана на новообразуваните имоти в отменената част със законовите изисквания и обстоятелствената част на решението" е ясен и препраща към обстоятелствената част на решението, в която са изложени мотивите. Безспорно при изпълнението на решението следва да се вземат предвид мотивите на съда, които от своя страна са ясни и подробни. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно характера на спора, отговорил е на изложените от молителите твърдения относно това в какво се състои неяснотата на решението, чието тълкуване се иска и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на закона. Решението, постановено на 5.06.2007 г. по адм. д. № 194/2005 г. в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е с ясен диспозитив, съответстващ на приложимата разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от ЗАП (която е възпроизведена в разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК). В мотивите на съда са изложени подробни съображения за незаконосъобразността на отменената заповед на областния управител в посочената част, както и нарушените текстове на приложимия закон и подзаконов акт и същите следва да бъдат съобразени от областния управител, съобразно диспозитива на решението, който изрично препраща към тях. Неоснователни са доводите на касаторите, че съдът следвало да изброява в диспозитива на решението си същите, както и заключенията на приетите СТЕ. Безспорно е, че областният управител е длъжен да се съобрази с мотивите на съда, към които диспозитивът препраща. Правилно съдът е приел, че в производството по тълкуване на постановеното решение съдът не следва да дава указания на адм. орган относно варианти за изпълнението на решението във връзка с намирането на финансови средства за изпълнението му. Постановеното решение е точно и ясно и не са били налице основания за тълкуването му, поради което правилно е оставено без уважение направеното искане за тълкуване. По изложените съображения и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС (отм.), вр. § 4, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,