Решение № 12665 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2610/2016 г.

Решение № 12665 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2610/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулта И. З., срещу решение № 7773 от 11.12.2015 г. по адм. д. № 238/2015 г. на Административен съд С.-град. С него съдът е отменил уведомителното писмо, издадено от касатора за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за кампания 2011 г. в частта му, в която се отказва подпомагане по код АП 10 и АП 04. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила не решението. Съдът е осъдил ДФЗ да заплати на Фондация "Р." разноски в размер на 2540 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се навеждат доводи за неговата необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че съдът не е преценил приложените по делото писмени доказателства, протоколът от извършената специализирана теренна проверка, който не е бил обсъден ведно с приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Касаторът сочи, че съдът е дал вяра само на заключението на съдебно-агрономическата експертиза, което е неправилно. По изложените съображения моли, съдебното решение да се отмени, а съдът да постанови друго такова, по съществото на спора, с което да остави в сила обжалваното уведомително писмо. Претендира и присъждане на всички съдебни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност при евентуално поискано за присъждане адвокатско възнаграждение. Ответната страна Фондация "Р.", чрез процесуалния си представител адвокат Д. К., чрез писмения си отговор оспорва касационната жалба. Намира я за неоснователна по изложените в нея съображения и представените писмени бележки. В тях е направено искане за отправяне на преюдициално запитване под условие. Представен е и списък на разноските в размер на 1 100 лв. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че и двете експертизи дадени от различните вещи лица са непротиворечиви и се допълват, а от тях следва, че БЗС с № 62004-814-2-2 се поддържа в добро земеделско състояние, което следвало и от приложената снимка на извършената теренна проверка. Прокурорът намира, че решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: Административният съд С.-град, след първоначалната отмяна на решението му № 8188 от 20.12.2013 г. по адм. д. № 9819/2012 г. с решение № 126 от 6.01.2015 г. по адм. д. № 2953/2014 г. на Върховния административен съд е приел, че е бил сезиран с жалба, подадена от Фондация "Р.", срещу уведомително писмо с изх. № 02-130-2600/2498 от 6.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него на фондацията, като земеделски стопанин, за кампания 2011 г. е отказано финансово подпомагане за сума в размер на 31 356. 91 лв., а е оторизирана сума в размер на 2951.36 лв. От данните по делото е приел за установено, че Фондация "Р." за кампания 2011 г. е заявила за подпомагане площи по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) код АП10 - 35.22 ха, за които е поискала сума в размер на 30 859.71 лв., АЕП с код АП 04 е заявила за подпомагане 0.57 ха, за които е поискала сума в размер на 497.2 лв. Поисканата сума е отказана за финансово подпомагане, поради установени нарушения, след извършване на кръстосани административни проверки в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), която е част от Системата за идентификация на земеделските парцели. В уведомителното писмо е приложена таблица на стр. 2, в която са описани заявените БЗС за подпомагане с площите им и установената такава, след извършване на административната проверка. Под таблицата се съдържа писмен текст, в който е посочено съдържанието на всяка една колона от таблицата. Съдът е приел, че предмет на жалбата е уведомителното писмо в частта, в която е отказано финансово подпомагане по тези два кода. Съдът е изпълнил указанията на Върховния административен съд относно проверката на срока за подаване на жалбата и е установил, че жалбата пред съда е подадена в срок. Разгледал е жалбата по същество и е приел, че тя е основателна. Оспореното уведомително писмо е било издадено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, но е било в нарушение на материалния закон. За да постанови този резултат съдът е обсъдил заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, както и заключението на съдебно-агрономическата експертиза. Дал е превес на заключението на вещото лице агроном, като е приел, че БЗС № 64002-814-2-2 с площ от 6.4 ха е бил обработен и е поддържан в добро земеделско състояние. Изложил е аргументи, че до изменението на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и използване на Интегрираната система за администриране и контрол, не е имало ред, по който земеделските стопани, подали заявление за подпомагане, да се защитят от невключването или изключването на заявените от тях парцели за подпомагане от специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". От значение, според съда, е било единствено обстоятелството дали заявената площ се обработва. В тази връзка съдът се е позовал на доклада, извършен от контролиращата фирма, според който описаният парцел се е обработвал, а така също и на заключението на вещото лице агроном. Отделно от това съдът се е аргументирал и с разпоредбата на чл. 43 ЗПЗП, като е направил разграничение между понятията относно площи, които не се обработват и площи, които не са в добро земеделско състояние. Относно последното понятие се е позовал на чл. 11, т. 1 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площи и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, отменена, но действала към момента на издаване на уведомителното писмо. Като краен извод съдът е приел, че посоченото БЗС се стопанисва, а от снимката му, коментирана в заключението на вещото лице агроном, се установявало, че е в добро земеделско състояние. По така изложените мотиви съдът е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган. Постановеното решение е неправилно и е в нарушение на процесуалните правила, което е довело и до нарушаване на материалния закон. Това налага неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора. От данните по делото се установява, че Фондация "Р." е подала заявление за подпомагане през 2011 г. по реда на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана в изложението само "Наредба № 11". Заявлението за подпомагане е било за дейност биологично земеделие с направление "биологично растениевъдство", според чл. 2, т. 1, б. "а" от Наредба № 11, като в квадратчето срещу Агроекологични плащания (АЕП) е направено отбелязване. Заявлението е подадено на 9.05.2011 г., за което е получен УИН 13/140611/58113 и УРН: 181405. Към заявлението за подпомагане е приложена таблица на използваните БЗС (парцели) за 2010 г., като в тях не фигурират спорните три БЗС № 62004-245-19-1 с площ 5.3 ха и БЗС № 62004-814-2-2 с площ 6.4 ха, заявени за АЕП с код АП 10 и БЗС № 62004-5-6-1 с площ 0.57 ха за ЕАП с код АП 04. Те фигурират в таблицата на използваните парцели за 2011 г. В уведомителното писмо относно БЗС № 62004-5-6-1 в таблицата е отбелязано, че намалението на подпомагането е на основание чл. 16 от Наредба № 11 и т. 4 от Методиката за намаляване и отказване на АЕП, утвърдена със заповед № РД-09-87 от 9.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните, а именно "Намаление при неспазване на базовите изисквания за съответните направления по мярка АЕП. Земеделския стопанин е заявил дейност за АЕП код АП 04 за биологично растениевъдство-зеленчукови култури, включително култивирани гъби и картофи, а контролиращото лице е въвело в ИСАК данни за биологично растениевъдство в преход. Съгласно чл. 37, ал. 2 от Наредба № 11 контролиращите лица въвеждат данни за извършените през текущата година проверки в електронната система по чл. 68. О. Д. от контрол растениевъдство от 9.11.2011 г. и от извадката от ИСАК "Система за въвеждане на данни от външни институции", където са въведени данните от "Б. Б." ООД е посочено за трите БЗС, че са в състояние на "преход", а не "Биологично растениевъдство" каквото е посочено в заявлението. Всъщност на това БЗС се отглеждат тикви. Площта на това БЗС не се счита за наддекларирана, а е отказано финансово подпомагане, поради неспазване на базовите изисквания по съответното направление. Този доклад е съответен и на заключението на съдебно-техническата експертиза в тази му част. Следователно при отказа за финансово подпомагане относно това БЗС уведомителното писмо е съответно на материалния закон, а първоинстанционният съд не е обсъдил писмените доказателства ведно със заключението, което е процесуално нарушение, довело и до нарушение на материалния закон. Съдът е обсъждал друг нормативен акт, който е приложил, а не относимия, посочен в уведомителното писмо. Двете БЗС № 62004-814-2-2 с площ 6.4 ха и БЗС № 62004-245-19-1 с площ 5.3 ха са заявени за АЕП с код АП10, като на тях е отглеждана лавандула. В уведомителното писмо относно БЗС № 62004-245-19-1 с площ 5.3 ха след проверката е установена площ в размер на 5.29 ха, а недопустимата площ е 0.01 ха. В колона 6 от уведомителното писмо е отбелязано, че тази част от 0.01 ха не се стопанисва. За тази част от БЗС вещото лице в съдебно-техническата експертиза е посочило, че в източния ъгъл на парцела част от площта попада извън слоя с допустими за подпомагане площи. Този слой е бил определен след дешифриране на цифровата ортофото карта от самолетното заснемане през 2010 г. Заключението в тази му част, както и цялото такова не е било оспорено, а то съответства на фактическите установявания в уведомителното писмо, от което следва, че то е законосъобразно и в тази му част. За БЗС № 62004-814-2-2 с площ 6.4 ха в уведомителното писмо е посочено, че след извършената проверка площта на парцела е 0 ха. В заключението на съдебно-техническата експертиза за този парцел е посочено, че попада извън площите, допустими за подпомагане. Това е било установено от извършената специализирана теренна проверка на физическия блок, като е приложен и протоколът от извършването й на 26.09.2011 г., а поради подадено възражение от фондацията е извършена и нова проверка, при която е даден отговор, че целият физически блок № 62004-814 към момента на проверката не е отговарял на изискванията за добро земеделско състояние и че в този физически блок, в който се намира и БЗС № 62004-814-2-2, няма допустима площ. Заключението на вещото лице съвпада и с извършената на 11.05.2011 г. автоматична проверка при подаване на заявлението за подпомагане за 2011 г. относно допустимата земя, в която е посочено, че това БЗС излиза извън площите, подходящи за подпомагане - лист 58 от адм. д. № 9819/2012 г. От това следва, че още при завяването му този парцел е бил недопустим за подпомагане, което е потвърдено е от извършената специализирана теренна проверка на 26.09.2011 г., видно от приложения протокол - лист 191-196 от делото. Останалите данни, съдържащи се в уведомителното писмо относно общия размер на наддекларираните площи и процентното им съотношение спрямо заявеното и установеното при проверката съвпадат със заключението на съдебно-техническата експертиза. При това фактическо установяване, заключението на агрономическата експертиза се явява частично правилно относно слабата реколта за 2011 г., което обстоятелство е видно и от доклада на контролиращото лице "Б. Б." ООД. На лист 180 от адм. д. № 9819/12 г. на Административен съд С.-град е посочено, че от всичките площи, заявени за подпомагане за 2011 г. с код 231020-лавандула е получен добив общо от 7 500 кг, докато вещото лице-агроном е посочило, че при нормална година от декар се получава добив около 700-800 кг. Коментираната снимка, въз основа на която вещото лице е дало заключение, че БЗС-то се обработва в съдебното заседание на 18.11.2015 г. е дало устно обяснение, че снимката покрива площ от около 2-3 дка. Възможно е това да е така, но на първо място не се твърди, че снимката е тъкмо от това БЗС, а освен това, цялото БЗС е с площ от 6.4 ха и то не е заснето. При това фактическо установяване следва, че заключението на вещото лице-агроном не може да бъде водещо при опровергаването на данните, съдържащи се в уведомителното писмо, които се потвърждават както от писмените доказателства, а така също и от съдебно-техническата експертиза. Отделно от изложеното следва да се подчертае, че при кандидатстване по мярка 214 АЕП земеделският стопанин поема ангажимент за период от 5 години да изпълнява поетите агроекологични дейности - чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11. Освен това според чл. 15, ал. 1 в редакцията на Наредба № 11 обн. в ДВ, бр. 29/2009 г. и в сила от 17.04.2009 г. подпомагат се парцели, които са одобрени за участие и за които земеделските стопани са поели задължение да изпълняват агроекологични задължения за период от пет последователни години. Фондацията-жалбоподател не е представила одобрение за трите БЗС, предмет на отказа в уведомителното писмо. Единственото одобрение за БЗС, но по друго заявление за подпомагане е лист 146 от адм. д. № 9819/12 г., но в него и трите БЗС не фигурират. От това следва, че въведеното изискване на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11 не е спазено от страна на фондацията-жалбоподател. На последно място не е без значение и обстоятелството, че при подаване на заявлението за подпомагане за 2011 г. е била извършена и административна проверка на заявените парцели, като при нея е било констатирано излизането им от слоя площи за подпомагане. Това е довело и до специализираната теренна проверка, при която е било установено, че няма основание за промяна на границите на физическия блок № 62004-814, който изцяло е излизал извън специализирания слой и в който е попадал и парцел 814-2-2 от 6.4 ха. Направените възражения в писмените бележки на адвокат-пълномощника на Фондация "Р." относно неяснотата на посоченото правно основание в уведомителното писмо с позоваване на чл. 11 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. е неотносимо към предмета на спора, защото по делото безспорно е установено, че цялото БЗС № 64002-814-2-2 и част от БЗС № 62004-245-19-1 излизат извън допустимия за подпомагане слой. Неоснователно е твърдението, че уведомителното писмо е немотивирано, а изложените оплаквания са неотносими към отменената Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площи и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Отказът за подпомагане на БЗС № 62004-814-2-2 е направен защото целият физически блок излиза извън слоя площи, допустими за подпомагане, а освен това няма представени доказателства този парцел да е одобрен за подпомагане по реда на чл. 15 от Наредба № 11. Относно обявяването на теренните проверки за незаконосъобразни с решение № 1155 от 2.02.2015 г. на Върховния административен съд, обн. в ДВ, бр. 50 от 3.07.2015 г. следва да се посочи, че решението влиза в сила от момента на обнародването му в Д. вестник - чл. 194 АПК, а то действа занапред. Теренните проверки в конкретния случай са извършени преди отмяната на текста от Наредба № 105 от 2006 г., поради което са законосъобразни. Що се касае до ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на ВАС неговото действие е също занапред и не може да бъде приложено с обратна сила, за да уреди правоотношения възникнали преди неговото издаване. Въпросът за обвързаната компетентност между органите на ДФЗ и МЗХ не е обсъждан в съдебното решение, предмет на касационното производство, поради което и искането за преюдициално запитване следва да се остави без уважение. По изложените съображения касационната жалба е основателна, поради което съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което жалбата на Фондация "Р." срещу уведомителното писмо се отхвърли, по изложените по-горе мотиви. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на направените разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. При първоначалното разглеждане на спора юрисконсултът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и при повторното му разглеждане от Административния съд С. - град. П. касационната инстанция по адм. д. № 2953/14 г. на Върховния административен съд не е поискано възнаграждение за юрисконсулт. Такова е поискано в настоящото касационно производство. Ответната страна по касация следва да заплати общо юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лв., определено на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото искането е преди изменението й. Към него следва да се прибавят и заплатените 200 лв. за вещо лице. Фондация "Р." следва да заплати на ДФЗ общо разноски в размер на 1 100 лв. Искането на Фондация "Р." за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на върховния административен съд, четвърто отделение