Решение № 236 от 26.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1371/2011 г.

Решение № 236 от 26.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1371/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 12/2011 г. на Апелативен съд гр. В. Търново е подадена касационна жалба от подсъдимия П. Г. М.. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и в писменни бележки от защитник, с оплаквания за явна несправедливост на наказанието. Гражданския ищец М. К. и повереника й, не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно, а жалбата неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 15.02.2011 г. постановено по внохд. № 12/2011 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново е изменена присъда по нохд. № 719/2010 г. на Окръжен съд гр. Русе, като е увеличен размера на наложеното на подсъдимия П. М., наказание от пет на шест години лишаване от свобода, определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието . С посочената присъда подсъдимия М. е признат за виновен в това, че на 10.09.2010 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи от владението на св. К. и от владението на св. П., всичко вещи на стойност 588 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежа на св. К. е придружен със средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 НК вр. с чл. 198, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години. Уважени са граждански искове за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и в размер на 600 лв. за имуществени вреди, дължими на св. К. ПО ЖАЛБАТА на под. М.: Единственото оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание, която според жалбата произтича от- "несъобразени признаване на вината, съдействие в хода на досъдебното производство, възстановяване на материалните щети и не на последно място чистото съдебно минало, самокритичност и себепорицание". Довода е неоснователен. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде изтърпяно от подсъдимия за извършените два грабежа, в рамките на един ден, инстанционите съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение, включително и изброените в касационната жалба. В рамките очертани в чл. 58а, ал. 1 НК законосъобразно въззивния съд е приел, че проявената престъпна упоритост /след извършване на първия грабеж, втората пострадала - св. К. е наблюдавана няколко часа /, сочи на завишена степен на обществена опасност на извършеното и на извършителя и че правилно определеното наказание е при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер на девет години, които с намаляването с една трета съобразно ал. 1 на чл. 58а НК, определят наказание от шест години лишаване от свобода. Така определено наказанието би допринесло за постигане целите на чл. 36 НК и не е явно несправедливо, по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно, определеното с него наказание справедливо, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение