Решение № 15780 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7462/2009 г.

Решение № 15780 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7462/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е образувано по жалба на Милчо Атанасов Михайлов от гр. Велико Търново срещу Решение № 285 от 23.04.2009 г. на Министерския съвет на Република България от (ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален обект "Път II - 55 "Велико Търново - Гурково" в участъка от км 11+170 ДО КМ 31 + 561", съгласно влезли в сила парцелирни планове, одобрени със заповед № РД-02-14-705 на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството от 3 август 2007 г. досежно имот с идентификатор 522.009 в землището на с. Габровци, община Велико Търново, от който се отчуждава част с площ 438 кв. м. Решението се обжалва в частта относно размера на определеното обезщетение от 19556 лв., от което цена на земята 438 лв. и цена на постройката - 19118 лв. Иска се увеличението му съобразно пазарните цени на подобни имоти. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите, Министерство на транспорта и информационните технологии и съобщенията и Агенция "Пътна инфраструктура" оспорват жалбата като неоснователна. Видно от представените в преписката доказателства, засегнатият от отчуждаването имот представлява бивша земеделска земя, понастоящем в зона по § 4а от ПЗР ЗСПЗЗ, в която е построена законна двуетажна вилна сграда за сезонно ползване и сутеренно складово помещение с обща застроен площ от 103 кв. м. Конструкцията на сградата е монолитна, стоманобетонова с плочи, колони и пояси. Стените са тухлена зидария, измазани със стандартна, гладка варопясъчна мазилка. Тези обстоятелства се установяват от представения по делото нот. акт № 130/1994 г. и обяснителната записка към независимата експертна оценка, приета от административния орган. В същата имотът е оценен както следва - 438 лв. за земята и 19118 лв. за сградата. Ползваният от оценителя метод е оценяване (остойностяване) на всички отделни видове СМР. Вещото лице по приетата по делото съдебно-оценителна експертиза е представило два варианта на оценка на имота. При първия, на базата на пазарни аналози за имоти с подобни характеристики - земя и сграда, в рамките на относимия период по § 1а от ДР на ЗДС - 26.06.2007 г. - 26.11.2008 г., е дал обща стойност на имота (земя и сграда) от 50 384 лв. В заключението е посочено, че в с. Габровци, в което е имотът, сделки няма и са ползвани аналози от близки до селото землища. Посочено е, че сградите в тези аналози не са идентични с процесната, тъй като са по-малки и по конструкция са полумасивни. Във втория вариант на заключението си вещото лице използва аналогичен на независимата експертна оценка метод на оценяване, като отделно е оценена земята, отделна оценка е дадена на сградата, но прилагайки при оценката на сградата друг метод - метод на разходите, като за сравнителен еталон се ползва стойност за такъв обект по еталоните на СЕК (уедрени показатели за 1 кв. м застроена площ, в които е отчетена амортизацията, икономическата обезценка и състоянието на сградата). въз основа на този метод, стойността на имота е общо 61 092 лв., като в тази стойност е включена цената на земята - 438 лв., цената на земята - 57 254 лв. и цената на подобрения в имота, представляващи трайни насаждения - 3400 лв. Съдът намира, че следва да се възприеме вторият вариант на заключението на вещото лице. При оценката на имота не следва да се взема първия вариант, който макар да ползва пазарни свидетелства, не отговаря на изискванията за сходство в характеристиките, тъй като имотите не са от едно и също землище, сградите със различни характеристики. Правилен е подходът, възприет от независимата експертна оценка и втория вариантна вещото лице, земята и сградата да се оценяват поотделно на базата на пазарен принцип. Сградата в имота е законно изградена и представлява самостоятелен обект на правото. Същата, макар и включена в отчуждаемия имот, представлява самостоятелен обект на отчуждаване и подлежи на самостоятелна оценка. След като по отношение на нея не може да се приложи принципа на чл. 32, ал. 2 ЗДС, поради липсата на имоти и сгради с подобни характеристики и в същото землище, същата следва да се оцени на пазарен принцип. Не може да се възприеме направената от независимия експерт оценка, тъй като в нея сградата не е оценена като самостоятелен обект (същата е законно изградена), а е оценена като съвкупност от СМР. Дори този принцип на оценяване е приложен без обосновка въз основа на какви свидетелства строително-монтажни работи са оценени в посочения от експерта размер. По изложените съображения съдът следва да възприеме втория вариант на оценката на вещото лице, тъй като в него сградата е оценена като самостоятелен обект, приложен е метод, в който е ползван еталон при извършване на оценка, в крайната оценка са включени амортизации, отчетено е състоянието на сградата. Предвид изложеното, жалбата следва да се уважи, като обезщетението бъде увеличено в съответствие с представения втори вариант на заключение на вещото лице. в полза на жалбоподателя бъдат присъдени направените по делото разноски в пълен размер, поради липса на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Водим от изложеното, Върховният административен съд