Решение № 15500 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9053/2020 г.

Решение № 15500 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9053/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на главния архитект на Столична община и на "Арко Асетс Риалти" ЕООД, гр. София чрез техните пълномощници срещу решение № 2651/27.05.2020 г. по адм. д. № 2490/2018 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за недопустимо и при условията на евентуалност за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Етажната собственост на сграда на ул. "Велико Търново" № 30 чрез своя процесуален представител намира касационните жалби за неоснователни. Ответникът Етажната собственост на сграда на ул. "Проф. Асен Златаров" № 24 не взема становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Етажната собственост на сграда на ул. "Велико Търново" № 30 срещу заповед №РА50-104/01.02.2018 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ във връзка със заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община, чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, чл. 103, ал. 4, чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, чл. 32, чл. 43, ал. 1, чл. 113, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ във връзка с т. 11 от Приложение към чл. 3, ал. ЗУЗСО и протокол на ОЕСУТ № ЕС-Г-65/22.08.2017 г., т. 17 са одобрени следните проекти: 1. Изменение на плана за регулация на м. "Зона Г-12", кв. 557, преотреждане на УПИ VI-"за БОДК" в нов УПИ за поземлен имот с идентификатор № 68134.407.237 по одобрената кадастрална карта- УПИ VI-237- за "ЖС и ПГ", кв. 557, район Оборище; 2. Изменение на плана за застрояване с предвиждане на ново застрояване в нов УПИ VI-237- за "ЖС и ПГ" /поземлен имот с идентификатор № 68134.407.237 /, кв. 557, район "Оборище"; 3. Работен устройствен план на нов УПИ VI-237- за "ЖС и ПГ" / поземлен имот с идентификатор № 68134.407.237/, кв. 557, м. "Зона Г-12", район Оборище. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбата е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежно упълномощено лице. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и съдържание. Проведена е процедурата по издаване на мотивирано предписание за изработване на проект за изменение на ПУП; проектът е изработен върху влязла в сила кадастрална карта, обявен е на заинтересованите страни, като са приети и обсъдени постъпилите възражения. Налице са посочените в заповедта правни основания за измение на ПРЗ. С одобрения проект не са допуснати намалени отстояния. Допуснато е обаче съществено процесуално нарушение при одобряването на изменението на процесния ПУП по отношение на установената липса на хидрогеоложки проучвания, с което са нарушени нормите на чл. 103, ал. 6 ЗУТ и чл. 108, ал. 2 ЗУТ. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за допустимо като постановено по допустима жалба в лицето на Етажната собственост в сградата на ул. "Велико Търново" № 30. Видно от протокола от проведеното на 09.03.2018 г. Общо събрание на собствениците лицето О. Винаров е изрично упълномощен да представи документите и жалбите по казуса, като се срещне с адв. Гуцина, да получи заповедта и подпише жалбата и пълномощното за процесуално представителство на адв. Гуцина от името на Етажната собственост. Освен това адв. Гуцина изрично е упълномощена от Общото събрание на етажните собственици да ги представлява пред съда, като Общото събрание е определило възнаграждението за това и начина на плащането. Общото събрание изрично е упълномощило лицето О. Винаров да подпише пълномощното на адв. Гуцина, упълномощена именно в качеството си на адвокат от Общото събрание. В този смисъл не е за пренебрегване и фактът, както е посочил и първостепенният съд, че като физическо лице, а не само като пълномощник на Общото събрание, в качеството си на етажен собственик Винаров е заинтересовано по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ лице и може в това му качество също да упълномощи адвокат за воденото на съдебно производство като процесното. Обжалваното решение обаче е материалнонезаконосъобразно. Противоречащо на правилното прилагане на материалния закон е заключението на съда, че за приемането на оспорения административен акт е необходимо наличието на хидрогеоложки проучвания. В тази насока съдът е изтъкнал, че по твърдения на жалбоподателите теренът се намира върху подземна вода, както и с оглед опасенията на жалбоподателя предвиденото подземно строителство на гаражи на две нива може да подкопае основите на съседните сгради. В разглеждания аспект настоящата инстанция на първо място намира, че това са само твърдения, а не фактически констатации въз основа на конкретни доказателства. На второ място действително според чл. 103, ал. 6 при изработване на общи и подробни устройствени планове се извършват инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания за общата устойчивост на територията и пригодността й за строителство, а подробният устройствен план съгласно чл. 108, ал. 2 ЗУТ се придружава от геоложки проучвания. Тези изисквания обаче са относими към одобряването на първоначалните планове, но не и към тяхното изменение, още повече в случая се касае за изменение на подробен устройствен план- ПРЗ само за един имот. В глава пета, раздел четвърти-условия и ред за изменение на устройствените планове липсва норма, която да сочи, че при изменение на подробните устройствени планове се прилагат всички изисквания на раздел трети от същата глава-създаване, обявяване и одобряване на устройствени планове. В този смисъл настоящата инстанция намира за основателно възражението в касационната жалба на главния архитект, че при приемането на ОУП на София е направено хидрогеоложко проучване към плана, с което е изпълнено изискването на чл. 103, ал. 6 ЗУТ, тъй като предприетото изменение е в съответствие с ОУП. Освен това Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове също изрично посочва, - чл. 23, ал. 2, т. 6 и чл. 47, т. 8 от Наредбата, че текстовите материали към ОУП съдържат раздел инженерно-геоложки и хидроложки условия - геоложки строеж, носимоспособност на почвите, сеизмичност, водни течения, подпочвени води, заблатявания, свлачища, срутища, ерозия и абразия, а съгласно чл. 48, ал. 2, т. 4, б. "б" от посочената Наредба графичните материали към проекта за ПРЗ включват план-схеми на инженерно-геоложките и хидроложките условия на територията, които се определят в заданието съобразно конкретните условия. Тези изисквания са относими към първоначални планове, но не и към техните изменения. Настоящата инстанция намира за правилно заключението на вещото лице Стамболиев, че на етап одобряване на изменение на ПРЗ за един имот не се разработват такива проучвания, а същите могат да залегнат в инвестиционния проект. Според Наредба 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти- чл. 102 и следващите от Наредбата, се изработва част геодезична на идейния проект, част геодезична на техническия проект и на част геодезична на работния проект. Хидрогеоложки проучвания към одобреното изменение на ПУП-ПРЗ не са необходими. Предвид изложеното липсата на хидрогеоложки проучвания към одобреното изменение на подробен устройствен план, предмет на разглеждане по настоящето дело, не сочи на материална или процесуална незаконосъобразност на акта. Като е приел наличие на основания за отмяна на оспорения административен акт, съдът неправилно е приложил материалния закон. В случая липсата на хидрогеоложки проучвания не опорочава обжалваната заповед и не е основание за нейната незаконосъобразност. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция следва да бъдат заплатени разноските, представляващи юрисконсулстско възнаграждение за представителството на главния архитект за две инстанции в размер на 200 /двеста/ лв., а на касатора "Арко Асетс Риалти" ЕООД, гр. София следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски пред касационната инстанция съобразно представен списък на разноските в размер на 1 810 лв. /хиляда осемстотин и десет/ лв., представляващи държавна такса пред ВАС в размер на 370 лв. и по 720 лв. адвокатско възнаграждение за две инстанции. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,