Решение № 1809 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13038/2017 г.

Решение № 1809 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13038/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искането на В. Г. М. от с. Р., О. Н., подадено чрез пълномощник, за отмяна на влязло в сила решение № 2055 от 9.12.2016 г. по адм. д. № 198/2016 г. на Административен съд - Б., оставено в сила с решение № 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Според искателя съдебните състави са достигнали до погрешен правен извод за нетърпимост на незаконен строеж, тъй като не е била представена декларация-заявление от Г. М. М. изх. № 94-00-9062/11.04.2001 г. на община Несебър, по § 16, ал. 3 ПРЗУТ. Като прилага декларацията, Маринова иска отмяна на посочените решения на основание чл. 239, т. 1 АПК. Ответникът - началникът на РДНСК Югоизточен район, не изразява становище. О. Г. М. Маринов не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. По същество приема следното: От данните по делото е видно, че производството пред Административен съд - Б. е образувано по жалбата на Г. М. М. и В. Г. М. срещу заповед № ДК-02-ЮИР-26/10.11.2015 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която, на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ във връзка с § 126 от ПЗР на ЗИДЗУТ, е наредено премахването на установения незаконен строеж: "Масивна двуетажна сграда", находящ се в северната част на УПИ V-51, кв. 15 по плана на с. Р., община Несебър и попадащ частично в УПИ IV-51, кв. 15 по плана на селото. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. По подадената от М. касационна жалба е образувано адм. д. № 2310/2017 г. пред тричленен състав на Върховния административен съд. С решение № 9323 от 13.07.2017 г. съдът е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Приложеното към искането за отмяна писмо изх. № 94-00-9062/11.04.2001 г. на О. Н. не е било представено пред двете съдебни инстанции. По смисъла на чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Но основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. Тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Те касаят непълнота на фактическия или доказателствения материал, която е била разкрита, след като решенията са влезли в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. По същество искането на В. М. съдържа оплаквания, относими към касационното оспорване. За искателката не е съществувала обективна пречка да се снабди с приложеното доказателство преди производството по адм. д. № 2310/2017 г. на тричленния състав на ВАС да приключи с влязло в сила решение, тъй като декларацията изхожда от другия жалбоподател /настоящ ответник по искането/, който е съпруг на В. М. Съдебният контрол за законосъобразност на административните актове е двуинстанционен. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. В случая не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК - откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представената декларация-заявление не е нито ново, нито новооткрито доказателство. Няма твърдения и за нови обстоятелства като юридически или доказателствени факти, които са съществували към момента на приключване на делото, но не са били включени във фактическия материал, тъй като не са могли да бъдат известни на страната или поради това, че тя не е могла да се снабди с писмени доказателства за тях. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема искането за отмяна на съдебния акт на основание чл. 239, т. 1 АПК за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав