Решение № 6651 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14092/2019 г.

Решение № 6651 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14092/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител против решение № 1099/13.09.2019 г. по адм. дело № 421/2019 г. на Административен съд София - област, с което е отменена негова заповед № 03 - РД/2612 от 27.06.2018 г. и преписката е върната за произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити съображения в касационната жалба се прави искане за отмяна на съдебното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Подадена е й частна жалба от "Холид" ЕООД, чрез адв. Златева срещу определение № 1257/23.10.2019 г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решението в частта му за разноските. Твърди се нарушение на закона. Всяка от страните в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, подадена от насрещната такава. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира касационната и частната жалба за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1, респ. чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна, а частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 03 - РД/2612 от 27.06.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансиране на заявление за подпомагане на кандидата "Холид" ЕООД с УИН на проекта 23/04/1/0.0.2324 по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Съдът е отменил оспорения акт. За да достигне до правен извод за незаконосъобразност, решаващият съд приема на първо място, че оспореният отказ е постановен при липсата на мотиви, тъй като липсва точно и изчерпателно изложение на фактическите и правни основания за постановяването му. На следващо място е счел, че административният орган не е спазил задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК да постанови акта след пълно и всестранно изясняване на фактите, както и не е уведомил жалбоподателя за наличието на непълноти и несъответствия на подадените заявления за подпомагане, нито е дал указания да ги отстрани по съответния начин и определен срок. Освен, че процесният отказ е постановен при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, съдът е изложил мотиви, че акта противоречи на материалния закон. Анализирал е разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., послужила като основание за постановения отказ и е стигнал до извода, че жалбоподателя отговаря на изискванията за подпомагане, тъй като е доказал "минимален стандартен производствен обем на земеделското стопанство не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро". Установил е, че в заявлението за подпомагане за изчисляването на СПО, "Холид" ЕООД е декларирал 13 500 броя патици на 21.11.2017 г. за стопанската 2016 - 2017 г., като същият брой патици е посочен и във формулярите към анкетната карта за стопанската 2016 - 2017 г., заверена на 24.11.2016 г. от ОДЗ - Пловдив и анкетните формуляри заверени на 24.11.2016 г. от общинска служба Земеделие гр. Ихтиман. Според съдът патиците са заредени в животновъден обект с регистрационен № 2068 -0070, намиращ се в Полянци, общ. Ихтиман, обл. София. Животновъдния обект притежава удостоверение за регистрация на животновъден обект, издадено на основание чл. 37, ал. 6 от ЗВМД на името на кандидата. Приложено е ветеринарно медицинско свидетелство за зареждане на 13500 патици в обекта на 21.11.2016 г., както и фактура за тяхното закупуване. Въз основа на така изложените основания, съдът е намерил оспореният отказ за незаконосъобразен и го е отменил, като е върнал преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагане на закона. Обжалваното решение е неправилно. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са необосновани и изведени при неправилно прилагане на материалния закон. С оспорената пред административния съд заповед изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е отказал да бъде финансирано заявление за подпомагане, във връзка с прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Разглеждания в административното производство проект е с предмет: "Разширение на комплекс от птицеферми за отглеждане на патици с битово - административна сграда". Посочената в проекта цел на инвестиционното намерение е изграждане на нови три сгради към съществуваща ферма в животновъден обект 2068 -0070 за отглеждане на патици с площ 1496 кв. м. всяка, оборудвани със съвременно технологично оборудване за отглеждане на патици. След реализацията на проекта капацитета на фермата ще се увеличи от 13 500 места за патици до 27 000 места. При разглеждане на проекта и извършената административна проверка, административният орган е установил нередовности, както и непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти. Изложил е мотиви, че "Холид" ЕООД не отговаря на условието на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 "минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство да е не по - малко от левовата равностойност на 8000 евро". До тези изводи, органът е стигнал въз основа на докладна записка 05-2-230/272 от 10.03.2017 г. от РТИ "София" и дирекция "ПИ" за извършена проверка на място в обекта при която е констатирано, че към момента на проверката на място не са констатирани налични животни в обекта, частно практикуващия лекар д-р Г. Г. е представил ветеринарно медицинско свидетелство, видно от което, след 20.09.2016 г. /предходната стопанска година/ няма изходящо движение на животни от обекта. Административният орган се е позовал и на разпореждане № 02 за спиране на обекта от експлоатация от 29.11.2016 г. и предписание № 16 за отстраняване на нарушения, представени от официалния ветеринарен лекар д-р Г. Г., въз основа на които е заключил, че към датата на проверката на място 09.03.2017 г. животновъдният обект не е пуснат в експлоатация. Изложил е мотиви, че към датата на кандидатстване животновъдният обект е спрян от експлоатация и в него не са отглеждани животни, поради което "Холид" ЕООД не отговаря на условието на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 - "минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство да е не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро". Противно на приетото от решаващият съд, както в оспорената заповед, така и в докладната записка от извършена проверка на място от РТИ София и дирекция "ПИ", посочена изрично в заповедта, са изложени ясни и подробни фактически основания, които съответстват на приложените от органа правни основания по чл. 8, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1, 2, т. 3 и 4 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за постановяването на пълен отказ за финансиране по подаденото заявление от 07.12.2016 г. от "Холид" ЕООД. Неправилни са изводите на първоинстанционният съд, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства и не е изслушал обясненията и възраженията на лицата, с което е нарушил разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Видно от представеният по делото контролен лист от извършено посещение на място от 09.03.2017 г., управителят на дружеството е присъствал на проверката, като е подписал документа без възражения. В контролния лист са отразени констатациите, че " в съществуващите сгради не се отглеждат патици, има налично оборудване, което не функционира и в сградите няма електричество". Отразено е, че кандидатът ще представи документи за патиците към момента на кандидатстването. Такива документи не са представени пред административният орган, така и в хода на съдебното производство. Предвид горното изводът на съдът за допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК при разглеждане и оценяване на заявлението е неправилен и не кореспондира на представените по делото доказателства. Спорът между страните в производството е концентриран върху изпълнението на изискването на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г. "минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство да е не по - малко от левовата равностойност на 8000 евро". Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 9 изпълнението на изискването по ал. 1, т. 2 за минимален стандартен производствен обем на земеделското стопанство се доказва с анкетни формуляри от анкетна карти на земеделски стопанин, издадени по реда на § 4 от ПЗР на ЗПЗП за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и декларация по образец за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата година към момента на кандидатстване. В декларация за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството към датата на подаване на заявлението за подпомагане, заявителят е посочил, че в стопанството се отглеждат 13500 броя патици. В анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин от 24.11.2016 г. като местонахождение на имота, където се отглеждат патиците е посочено с. Полянци, община Ихтиман, обл. София, а в приложения опис на животни е посочен номер на животновъден обект № 2068 - 0070 в с. Живково, общ. Ихтиман, обл. София. По делото е представена и справка от регистъра на земеделските стопани за дейността на "Холид" ЕООД за стопанската 2016 - 2017 г. от МЗХ в която като вид и категория на отглежданите животни са посочени 13500 патици, а като място на дейност с. Полянци, общ. Ихтиман, обл. София. Съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г., административният орган е извършил административна проверка на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявлението за подпомагане и посещение на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи в присъствие на кандидата. Резултатите са обективирани в докладна записка № 05 - 2 - 230/272 от 10.03.2017 г. от Началник отдел "РТИ" ОД София до Дирекция "Технически инспекторат". Събрани са ветеринарномедицински свидетелства за придвижване /транспортиране на животни, издадени от частно практикуващия лекар Г. Г., обслужващ обекта, съгласно които след 03.09.2016 г. няма изходящо движение на животни от обекта на жалбоподателя. В хода на проверката са събрани още - разпореждане № 02 от 29.11.2016 г. за спиране от експлоатация на ЖО рег. № 2068 -0070 и Предписание 16/29.11.2016 г., издадени от официалния ветеринарен лекар д-р Г. Г., от които се установява, че на 29.11.2016 г. обектът е спрян от експлоатация и в него няма патици. Тези доказателства и установените чрез тях факти не се оспорват в хода на съдебното производство от страна на ответника по касация и не са опровергани с относимите доказателства. Касаторът се позовава на решение № 556 от 27.06.2017 г. постановено по адм. дело № 1146/2016 г. по описа на АССГ, с което е отменено разпореждането за спиране на обекта от експлоатация. При извършена служебна проверка в деловодната програма на ВАС, настоящата съдебна инстанция установи, че това решение е оставено в сила с решение № 3613/13.03.2019 г. по адм. дело № 11708/2018 г. на ВАС, следователно е влязло в сила на датата на постановяването му 13.03.2019 г. и към датата на кандидатстване - 07.12.2016 г. обектът е бил спрян от експлоатация, поради което не би могло да се отглеждат животни, считано от 29.11.2016 г. Констатациите от извършената проверка на място, обективирани в контролен лист от посещение на място от 09.03.2017 г. при които е установено, че обектът не функционира не са оборени от ответника по касация с относимите доказателства, въпреки, че видно от отбелязването в протокола същият се е задължил да представи документи за декларираните като отглеждани 13 500 броя патици. Такива доказателства не са представени до датата на издаване на оспорения административен акт. Едва с жалбата срещу издадената заповед пред АССГ са представени ветеринарно медицинско свидетелство № 0015110 от 21.11.2016 г. за транспортиране на животни, издадено от д-р С. Б., като приложение към фактура № 0100000027/20.11.2016 г. за покупка на 13 500 патици от "Ависпал" ООД. Именно с представената фактура и ветеринарно медицински свидетелства за транспортиране на животни жалбоподателят се домогва да докаже изпълнението на изискването на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г. "минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство да е не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро", което в случая не е налице. Въз основа на посочените от заявителя доказателства, ценени в съвкупност със заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Съдът е приел, че към 21.11.2016 г. /датата на описа на животните към подаденото заявление/, кандидата е притежавал 13 500 броя патици и респективно е счел, че притежава изискуемия от закона СПО. Съдът обаче не е обсъдил и не е взел предвид установеното от експерта обстоятелство, че към 21.11.2016 г. датата на описа на животни е осчетоводена фактура от 20.11.2016 г. за покупка на 13 500 броя еднодневни патета от "Ависпал" ООД в сметка 313 - "млади животни", но към 25.11.2016 г., "доставените патета са изписани по Акт за смъртност", тъй като след 4 дни е настъпила смъртността на патетата". Съдът не е съобразил, че в обекта само 4 дни и то по документи е имало патета, с които кандидатът доказва СПО и че само 1 ден след анкетната карта от 24.11.2016 г. в обекта не е имало патици. Следователно изводът на административният орган, че в обекта не са отглеждани патици и СПО е О е правилен и обоснован от събраните по делото доказателства. Тези обстоятелства, както и заключението на вещото лице от приетата ветеринарно - медецинска експертиза, че в обекта може да се отгледа една партида патици, водят до извода, че след 03.09.2016 г., датата след която от обекта няма изходящо движение на животни, в обекта не са отглеждани животни. Представената фактура за покупката на 13 500 броя еднодневни патета 4 дни преди попълване на анкетната карта и анкетния формуляр не могат да обосноват сами по себе си изпълнение на изискването за СПО по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г. На първо място настоящата съдебна инстанция намира, че освен представената фактура липсват каквито и да е други доказателства за реалното придобиване на посочените 13 500 броя патета от кандидата към датата на издаване на фактурата и изготвения опис. Липсват документи за превоз на патетата, товарителници, разписки за изписването им от склад, приемо - предавателни протоколи и други, доказващи реално доставяне на патетата в животновъдния обект на кандидата. На следващо място наличието на счетоводни записи за покупко - продажба на патици, без да са представени първични счетоводни документи, въз основа на които са изготвени тези записи не може да обоснове извод за придобиването им и реалното отглеждането от кандидата. Предвид горното, настоящата съдебна инстанция намира, че фактура № 0100000027/20.11.2016 г. за покупка на 13 500 патици от "Ависпал" ООД е съставена за целите на подаденото заявление за кандидатстване, без обаче да е изпълнена разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г., земеделските стопани към датата на подаване на заявлението за подпомагане да отговарят на следните условия - минималния стандартен производствен обем на земеделското им стопанство да е не по-малък от левовата равностойност на 8000 евро. Доказателство, че издадената на 20.11.2016 г. и осчетоводена на 21.11.2016 г. фактура за покупка на 13 500 броя патета е фиктивна и съставена за целите единствено на кандидатстването по проекта е и обстоятелството, че на 25.11.2016 г. доставените патета са изписани в счетоводството на кандидата по Акт за смъртност. На следващо място в заявлението за кандидатстване и в анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин от 24.11.2016 г. като местонахождение на имота, където се отглеждат патиците е посочено с. Полянци, община Ихтиман, обл. София, а в приложения опис на животни е посочен номер на животновъден обект № 2068 - 0070 в с. Живково, общ. Ихтиман, обл. София. Представеното по делото ветеринарно медицинско свидетелство от 21.11.2016 г., издадено от ветеринарен лекар С. Б. за придвижване на животните - 13 500 броя патици е до обект в с. Живково, а не обект в с. Полянци, поради което изводите на съдът, че патиците са заредени в животновъден обект с регистрационен № 2068 -0070, намиращ се в Полянци, общ. Ихтиман, обл. София не кореспондират на представените по делото доказателства. Предвид изложеното правилни са изводите на административния орган за неяснота и непълнота на посочените в заявлението факти и установените нередовности. По делото са представени писмени доказателства, че проверка на място в обекта е извършена на 09.03.2017 г. при която е установено, че дейностите за които се кандидатства за строителство на три птицеугоителни сгради не е извършено, в съществуващите сгради не се отглеждат патици, оборудването е налично, но не функционира. В сградите няма електричество и кандидатът не представя документи за заложените птици към датата на кандидатстване. Административният орган е събрал допълнителни доказателства по реда на чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 9/2015 г., които подкрепят изложените в заповедта фактически основания за постановения отказ. Противно на приетото от съда проверка за съответствието се извършва при съобразяване на представените официални документи, а не с оглед на декларираните от кандидата данни. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че е налице посоченото в заповедта правно основание за постановения отказ за финансиране, а именно несъответствие на проекта с изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г. - непостигане на минималния стандартен производствен обем на стопанството. При така установените несъответствия, законосъобразно изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9/2015 г., е постановил пълен отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. Като е достигнал до различен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, несъобразено с приложимите материално-правни разпоредби. Правните изводи на решаващия съд са необосновани. Неправилното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага събирането на нови доказателства, следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. При този изход на делото и с оглед направеното искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1355. 60 лв. от които 70 лв. заплатена държавна такса за касационно обжалване, 285, 60 лв. заплатен депозит за ССЕ и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение определено, съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По частната жалба, подадена от "Холид" ЕООД против определение № 1257/23.10.2019 г. по адм. дело № 421/2019 г. по описа на АССО. В нея се излагат твърдения за неправилно определен размер на адвокатското възнаграждение и неправилни изводи на първоинстанционният съд, че делата по ЗПЗП не са с материален интерес. Възражението е неоснователно, тъй като делата по Закона за подпомагане на земеделските производители не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт и не се извършва преценка за стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказана субсидия. Допълнителен аргумент за това, че делото не е с материален интерес се извлича и от изменението на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според което в чл. 8, ал. 2, т. 7 изрично като дела без материален интерес са посочени тези по ЗПЗП, с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие - 500 лв. В този смисъл е и формираната трайна съдебна практика на ВАС по делата по ЗПЗП. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение