Решение № 11082 от 5.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу Решение 162 от 15.11.2021 г. по адм. дело 260/2021 г. по описа на Административен съд Габрово, с което по жалба на Николови 18 ЕООД [населено място], общ. Габрово, [ЕИК], е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка 11117/09.09.2021 г. издадена от Началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че в процесната заповед не са изложени мотиви по отношение на срока на принудителната мярка. Счита, че стойността на неотчетената продажба няма никакво отношение към налагането на принудителна мярка, като твърди, че няколко месеца по-рано органите по приходите са констатирали друго нарушение на Наредба Н-18/13.12.2006 г., извършено от търговеца, за което е бил предупреден, което обосновава извода, че дружеството тенденциозно не спазва разпоредбите на нормативните актове. Иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство Николови 18 ЕООД [населено място], общ. Габрово не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Габрово е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка 11117/09.09.2021 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на Николови 18 ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, и чл. 187, ал. 1, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект баничарница в гр. Габрово, ул. Св. Св. Кирил и Методий 36, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на Николови 18 ЕООД и е отменил заповедта за налагане на принудителна административна мярка като незаконосъобразна поради съществено нарушение на административно-производствените правила, довели и до неправилно приложение на действащите материални разпоредби на закона и до несъответствие с неговата цел, които представляват основание за отмяна на оспорената заповед. От фактическа страна съдът е установил, че на 02.09.2021 г. е извършена проверка в търговски обект баничарница в гр. Габрово, ул. Св. св. Кирил и Методий 36, стопанисван от Николови 18 ЕООД. Извършена е контролна покупка на 138 гр локумки на обща стойност 2,21 лева, като за извършеното плащане не е издадена касова бележка съгласно изискванията на чл. 25, ал. 4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Обстоятелствата са квалифицирани като административно нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. При така установените факти съдът е приел, че е доказано нерегистрирането и неотчитането на извършената покупка чрез издаване на фискален бон и съответно наличието на формалните предпоставки за налагане на принудителната мярка, но оспорената заповед следва да бъде отменена. За да обоснове този извод, административният съд посочва, че в заповедта липсват конкретни мотиви за определяне на срока на запечатването на търговския обект. Контролната покупка е на незначителна стойност и съпоставена с реализирания дневен оборот е пренебрежимо малка част от него, а фактическата и регистрираната касова наличност съответстват в голяма степен, което сочи, че до момента на проверката всички продажби са стриктно отразявани. Отбелязва, че твърденията за извършено по-рано нарушение на наредбата не са били доказани и не е коментиран фактът, че това е първо нарушение от съответния вид, извършено от дружеството. Предвид това приема, че наложената мярка е несъразмерна на допуснатото нарушение, което налага отмяна на обжалваната заповед. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, към които препраща в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че търговецът не е изпълнил задължението си за регистриране чрез издаване на касова бележка за извършената продажба от работещото в обекта фискално устройство, в какъвто смисъл е изискването на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Законовата норма предвижда запечатване на обекта за срок до 30 дни, което налага извършване на преценка във всеки конкретен случай за какъв срок да бъде наложена мярката, като бъде мотивирана продължителността на запечатването на обекта с целта, която то преследва. Трайна е съдебната практика на Върховния административен съд, че при прилагане на чл. 186, ал. 1, б. а ЗДДС административният орган действа при обвързана компетентност и следва да наложи принудителна административна мярка при установяване на административното нарушение. В същото време когато определя срока на запечатването, органът действа при оперативна самостоятелност, което се вижда от използвания от законодателя израз до 30 дни. В случая съдът правилно е приел, че не са изложени мотиви, които да обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обектът, и не е извършен анализ на конкретните факти, установени при проверката. По отношение на срока за прилагане на принудителна административна мярка в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 ЗДДС максимум до 30 дни издателят на акта е длъжен да изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи съответния срок. Изложените в заповедта за налагане на принудителна административна мярка мотиви не са конкретни, а общо формулирани, като липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт. Като е отменил оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение,