Решение № 8221 от 28.9.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Б. Тодоров против решение 325 от 18.10.2021 г., постановено по адм. дело 446/2021 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед Л- 2123/24.06.2021г. на Главен директор на ГДИН-София в оспорената й част т.3, с която е разпоредено временното отстраняване от длъжност за срок от 2 месеца и са иззети служебна карта, личния знак и служебното оръжие. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез пълномощника юрк. Димитрова, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Дисциплинарната отговорност на Б. Тодоров е ангажирана за това, че служителят е осъществил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на по чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което се предвижда наказание уволнение и предвид обстоятелството, че служебното му положение може да затрудни разкриването на обективната истина чрез въздействие над служители и задържани лица, същият е временно отстранен от заеманата длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Правилно първоинстанционният съд е извел изводи, че са налице двете предпоставки за прилагане на последната разпоредба, тъй като: 1. образувано е дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено тежко нарушение от държавния служител на служебната дисциплина, за което се предвижда налагането на дисциплинарното наказание "уволнение". 2. служебното положение на служителя би затруднило разследването. В настоящия случай съдът правилно е посочил, че за да е налице втората предпоставка следва обективно да съществува възможност служителят, с оглед на заеманото от него служебно положение да може да влияе върху разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Обосновано е приел, че в случая е налице такава реална възможност служителят да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи на разкриването на обективната истина чрез възможността му да окаже въздействие върху служители и задържани лица. Смисълът на временното отстраняване е да се предотврати възможността да бъде затруднено разкриването на обективната истина. Към момента на издаване на заповедта - 24.06.2021 г., са били налични фактическите и правни основания за това. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,