Решение № 3998 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9286/2012 г.

ВАСI отделение21.03.2013 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1139/02.05.2012 г. по адм. д. № 3305/2010 г. на Варненския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3998 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9286/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Ленсе" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1139/02.05.2012 г. по адм. д. № 3305/2010 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 031000594/28.04.2010 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит 6513,33 лв. за м. 9.2009 г. като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 031000594/28.04.2010 г. на ТД на НАП-Варна. В мотивите си съдът е приел, че РА е обжалван в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 6513,33 лв. за периода 25.09.2008 г. - 30.09.2008 г. на основание чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС, тъй като регистрационният опис е подаден след изтичане на 7-дневния срок от датата на регистрацията. Акта за регистрация по ЗДДС е връчен на пълномощник на дружеството на 25.09.2008 г., а регистрационният опис е подаден в ТД на НАП на 13.01.2008 г., заедно със справката-декларация за първия данъчен период от регистрацията. С влязло в сила съдебно решение № 1341/03.06.2011 г. на АС-Варна, потвърдено с решение № 2758/24.02.2012 г. по адм. д. № 9478/2011 г. на ВАС е потвърдено решение на директора на ДОУИ-Варна, с което е отказано възстановяване на срока за подаване на регистрационния опис по чл. 26 ДОПК, тъй като срокът по чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС не е процесуален, както поддържа касатора в касационната жалба. В цитираните решения е прието, че срокът е преклузивен и в ЗДДС не е предвидена възможност за възстановяването му. Съдът се позовал и на чл. 75, ал. 3 ЗДДС и е отхвърлил жалбата против РА. Законосъобразен е изводът на съда, че неспазването на 7-дневния срок от датата на регистрацията по чл. 75, ал. 3 ЗДДС за представяне на регистрационния опис води до невъзникване на правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрацията и до невъзможност да се упражни това право по изричния императивен текст на чл. 75, ал. 3 ЗДДС. Срокът е преклузивен - изтичането му без да е подаден регистрационен опис правопрепятства възникването на право на приспадане на данъчен кредит за наличните активи. Обосновано съдът е приел, че срокът не може да бъде възстановяван, след като такава възможност в ЗДДС не е предвидена, а от изтичането на срока е предвидена последица, че правото на възстановяване на данъчния кредит не възниква. Доводите за процесуален характер на срока и приложимост на чл. 26 ДОПК не следва да се обсъждат предвид цитираните влезли в сила съдебни решения на АС-Варна и ВАС, в които е прието, че срокът не е процесуален, а ограничава възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрацията по ЗДДС. Изменението на срока, предвид § 42 ЗИД ЗДДС няма обратно действие и не преурежда по нов начин случаите на подаден регистрационен опис след срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС, в приложимата за процеса редакция от ДВ бр. 63/2006 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1