Решение № 1537 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2019 г.

Решение № 1537 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Амбалаж Търговище" ЕООД, срещу решение № 748/10.04.2019 г. постановено по адм. д. № 1983 по описа на Административен съд – Варна за 2017 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-03002516006040-91-001 от 24.03.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 184/14.06.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика"- Варна, с който на ревизираното лице са определени данъчни задължения по ЗДДС в размер 90 000 лв. главница и лихви в размер на 10 325.16 лв. Касаторът поддържа наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила. В хода на съдебното производство са събрани всички необходими доказателства, като е установена реалност на доставките по процесната фактура – строителство на обект "Складова база - малка база - изваръчно и водно стопанство голяма сграда - хладилни камери". Неоснователен е доводът, че протоколите обр. 19 за установяване на извършването на СМР не следва да се ценят, тъй като са частни документи, които не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила. При постановяване на решението са пренебрегнати и свидетелските показания от които се установява, че строителството е започнало преди да бъде одобрена част от строителна документация. Не са ценени представените многобройни писмени доказателства, които в своята взаимовръзка установяват реалността на доставките. Защитната теза на ревизираното лице е подкрепена и от приетите по делото ССчЕ и СТЕ, които установяват верността на твърденията му в хода на производството пред органите по приходите. Възразява се срещу изводите на съда, че е следвало след като изграждането на обекта е завършило през 2013 г., процесната фактура да бъде издадена от "Мизия милк" ООД до датата на преобразуване на дружеството, което е станало през 2016 г., тъй като констатациите на акта за приемане на строежа са от 01.12.2015 г. Следователно към тази дата е било налице данъчно събитие. Данъчните органи не са доказали, че ревизираното лице е участвало в измама, поради което и неправилно са му отказали право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Моли решението на АС-Варна да бъде отменено, както и обжалвания ревизионен акт. Претендира и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, в писмено становище оспорва същата и я намира за неоснователна. Съдът обстоятелствено и детайлно е анализирал доказателствата по делото и въз основа на тях е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище за процесуална допустимост и основателност на оспорването. Според изразеното становище в проведеното открито съдебно заседание, съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и формулираните правни изводи не кореспондират с приетите факти. Предлага решението да бъде отменено, като се постанови друго, с което РА да бъде отменен или в случай, че решаващият състав на ВАС приеме, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, събраните в производството доказателства и съобрази задълженията си за проверка на съдебния акт в касационното производство намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в установения срок по чл. 211, ал. 1 от ДОПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред АС-Варна е бил РА № Р-03002516006040-091-001 от 24.03.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна и потвърден с решение № 184 от 14.06.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП. С РА, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактура № 3967/05.04.2016 г. издадена от "Мизия Логистика" ООД, на "Амбалаж-Търговище" ООД са установени задължения за ДДС за данъчен период м. април 2016 г. в размер на 90 000 лв. главница и 10 325.16 лв. лихви. Според мотивите на атакуваното решение, ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. РА е издаден от компетентни органи-възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие на изискванията по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, поради което не са налице пороци, които да водят до нищожност на акта. Спазена е и изискуемата писмена форма, публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. Не са допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават отмяна на РА само на това основание. По отношение на материалната законосъобразност на РА, решаващият състав е съобразил следното: "Амбалаж Търговище" ЕООД, с договор от 29.03.2011 г. е възложило на "Радита" ООД осъществяването на: "строително монтажни работи за строеж на складова база – малка база – изваръчно и водно стопанство и голяма сграда хладилни камери за зреене и съхраняване на сирене и кашкавал, в имот представляващ УПИ IV-2127, кв. 5 в Промишлената зона на гр. Търговище", който е включен в капитала му съгласно АДС № 2079 от 02.09.1999 г. Според твърденията на дружеството, строителството е осъществено от "Мизия Милк" ООД съгласно сключен анекс към договора от 31.03.2011 г. Между новият строител и ревизираното лице е сключен договор на 07.04.2011 г. Осъществените въз основа на този договор СМР и свързаните с тях услуги са фактурирани от "Мизия Логистика" ЕООД, която е правоприемник на "Мизия Милк" ООД. Строителните дейности и свързаните с тях услуги са осъществявани в периода преди преобразуване на "Мизия Милк" ООД, а фактурата е издадена в последствие от "Мизия Логистика" ЕООД, която е поела тази част от активите и пасивите на преобразуващото се дружество, в т. ч. и тези свързани с договора за строителните услуги възложени от "Амбалаж Търговище" ЕООД. По фактурата е осъществено плащане и със сградите предмет на СМР е осъществена последяваща доставка, тъй като с нотариален акт № 177, том IV, рег. № 5482/2016 г., са продадени на "ЕСТ Трейд" ООД. Органите по приходите са събрали и изискали документи, както от издателя на фактурата, така и от Община Търговище, която съхранява официалната строителна документация за изграждане на обекта. Установява се, че за извършване на строителството, е издадено строително разрешение № РС-01-27 от 07.03.2011 г. от главния архитект на Община Търговище. Възложител на строежа е ревизираното лице. За осъществяване на строителството е сключен договор от 29.03.2011 г. със "Радита" ООД, като в него предмета му е описан така, както е дадено разрешението за строеж. Последващите договори с "Мизия Милк" ООД и неговите подизпълнители не са представяни, а и никой не се е позовавал на тях. В хода на осъществяване на строителството документацията представяна пред Община Търговище и необходима за осъществяване на контрола върху строителството е съставяна и подписвана от "Радита" ООД. Обекта е въведен в експлоатация с удостоверение №РВЕ-01-72 от 08.12.2015 г. В хода на ревизионното производство са представени документи от издателя на процесната фактура, по силата на които се твърди, че строителството е осъществено от "Мизия Милк" ООД и нейни подизпълнители – ЕТ "Е. ЕК-Е. Терзи" и "Деним план" ООД. В подкрепа на тези твърдения се представят договори за извършване на строителството. На 31.03.2011 г. е сключен анекс към договора сключен между "Амбалаж Търговище" ЕООД и "Радита" ООД, по силата на който задълженията на изпълнителя на строителните дейности се поемат от "Мизия Милк" ООД. "Радита" ООД поема ангажимент само да съдейства при оформянето на строителната документация. Въз основа на този тристранен анекс в последствие са сключени договори за строителство между ревизираното лице и "Мизия Милк" ООД от 07.04.2011 г., както и договори със подизпълнители на това дружество. Спорът по делото е относно това дали доставките на СМР, които са описани във процесната фактура са осъществени именно от нейният издател - "Мизия Логистика" ООД. Въз основа на горните факти, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява реалност на доставките по процесната фактура. Безспорно е, че същата е осчетоводена и при доставчика и при получателя, приложени са договори във връзка с предоставените услуги и извършени СМР, но липсват каквито и да е доказателства "Мизия Логистика" ООД, /чрез праводателя си "Мизия Милк" ООД и неговите подизпълнители/, реално да е осъществила фактурираната доставка. Решаващият състав е възприел изводите на органите по приходите, че процесният обект е изграден и използван по предназначение много преди издаването на удостоверение за въвеждането му в експлоатация, като в тази връзка се е позовал на сключен договор за наем между "Амбалаж Търговище" ЕООД и "Мизия Милк" ООД. Това се установява и от представения по делото констативен акт за приемане на строителството, според който е видно, че архитектурно-строителната част, електрическата, водопровода и канализационната инсталация са изградени в периода от 22.02.2012 г. до 06.11.2012 г. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетелката Маринова, която заявява, че на обекта се е работило в периода 2009 г. и 2010 г., а като цяло обекта е приключен през 2013 г. Твърденията, че всичко е изградено с материали на "Мизия Милк" ООД, а "Радита" ООД само е заверявала строителните протоколи и е наблюдавала строителството противоречат на събраните доказателства по делото, които са част от представената официална строителна документация от Община Търговище. Според съда, начисляването на данък при липса на реално предоставена услуга е "неправомерно" и в нарушение на разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което правилно на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на дружеството е отказано право на данъчен кредит. Решението не страда от наведените в касационната жалба пороци. Постановено е при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правни изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и при съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и събраните по делото доказателства. Мотивите на съдебния акт съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, съобразно изискването на чл. 172а от АПК. Неоснователно е касационното оплакване за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Макар да се твърди, че при постановяването на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила, изразяващи се в необсъждане на събрани по делото доказателства и неправилна преценка на частни документи, настоящата инстанция намира, че тези твърдения са неоснователни. При произнасянето си АС-Варна, е обсъдил всички събрани в ревизионното производство писмени доказателства, както и тези които са приети в хода на съдебното оспорване. Анализирал е изслушаните по делото експертизи, като е изложил мотиви защо те не подкрепят твърденията на ревизираното лице за реалност на доставката. Посочено е, че макар СТЕ да установява безспорно, че строителство е извършено, това не е основание да се приеме, че доставката е осъществена от посочената като доставчик фирма. Правилно са преценени наличните несъответствия в приложените по делото доказателства, касаещи съставените протоколи обр. 19, приложения за извършени СМР от подизпълнителите и липсата на техническа и кадрова обезпеченост на фирмите, за които се твърди, че са работили на обекта. Със сключените договори за строителство, се установяват само основанията за възникване на правоотношението между тях, но не и изпълнението на задължението на доставчика. Споделят се изводите на решаващият състав, че протоколите обр. 19 се ползват с формална доказателствена сила съгласно чл. 180 от ГПК и тяхната доказателствена стойност се разколебава от липсата на информационни следи за закупуването на строителни материали от "Мизия Милк" ООД и подизпълнителите му и в последствие влагането им обекта. Такава следа не е установена дори от изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза. Същата установява наличие на договори, плащане по тях и по процесната фактура, но не сочи, че представените фактури за закупуване на материали могат да се обвържат със строителството на конкретния обект. Принципно вярно е, твърдението в касационната жалба, че само липсата на персонал и технически възможности на строителите, не може да е основание да бъде отказано право на данъчен кредит, но в конкретния случай основаната предпоставка за признаването му не е налице. Не са представени доказателства за реалното осъществени СМР от "Мизия Милк" ООД. При липсата на доказателства относно обстоятелството, че фактурираните от Мизия Логистика ООД, дейности са реално предоставени на РЛ, кадровата и техническа обезпеченост на подизпълнителите е само допълнителен аргумент в подкрепа на извода за законосъобразност на РА, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това като правилно следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски. Такива са претендирани в приложената по делото молба от 30.12.2019 г., като при посочване размерът на претенцията е допусната техническа грешка. Претендираната от ответника сума надвишава многократно материалният интерес по делото. Настоящият състав намира, че разноските за касационната инстанция следва да се определят по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 2 649. 94 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение