Решение № 6831 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11177/2007 г.

Решение № 6831 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11177/2007 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Стоянка Любенова Георгиева от София против решение от 02.07.2007 г., постановено по адм. дело № 2984 от 2005 г. по описа на Софийския градски съд - административна колегия, III-А състав. В жалбата са развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на Столичната община - район "Слатина", не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение СГС е отхвърлил жалбата на касаторката срещу заповед № РД-09-225 от 26.08.2005 г. на кмета на СО - район "Слатина", с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е било наредено изземване на общински недвижими имоти, намиращи се в кв. 40 и 41, м. "Христо Ботев" - гр. София. Съображенията за това са били, че между страните липсва сключен наемен договор, имащ за предмет тези имоти - частна общинска собственост. Направен е извод, че жалбоподателката държи същите без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Така приетото е законосъобразно. Изложените мотиви за наличие на условия за издаване на заповед за изземване се споделят напълно от Върховния административен съд - трето отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните не е имало сключен наемен договор за общинския имот. Основното в конкретния случай е, че не е било доказано правното основание, въз основа на което физическото лице държи имота. След като от представения по делото АДС е установено по безспорен начин, че жилището е общинска собственост, а жалбоподателката не е могла да докаже правно основание, въз основа на което държи жилището, то явно са били налице основанията на чл. 65 ЗОС за издаване на процесната заповед. Настоящият тричленен състав не споделя развития довод в касационната жалба, че са били нарушени основни човешки права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Това е така, защото в чл. 8 от същата е посочено, че всеки има право на неприкосновеност на жилището и намесата на държавата в упражняване на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона. В конкретния случай това е предвидено именно в чл. 65 от ЗОС, който очертава административния ред за изземване на общински имоти, които се владеят от физически и юридически лица без правно основание. С оглед изложеното дотук правилно съдът е счел, че следва да отхвърли жалбата срещу атакуваната заповед. Решението е законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,