Решение № 10609 от 17.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1217/2017 г.

Решение № 10609 от 17.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1217/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ) . Образувано е по касационна жалба на "Е.-Б." ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Б. срещу Решение № 410/15.11.2016 г. по адм. дело № 409/2016 г. по описа на Административен съд-Д., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 2275-1/3.06.2016 г. на главен специалист в отдел "Местни данъци и такси" при община К., потвърден с Решение № ПЖ-22/5.07.2016 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община К.. Касаторът излага съображения за неправилност на съдебния акт на основание чл. 209, т. 3 от АПК поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел за ясно установен вида на установените задължения както и че актът съдържа мотиви за установяването им. Излага доводи, че АУЗД е с грешно наименование, от което не става ясно за какво задължение е съставен. Счита, че неправилно е изчислен размерът на дължимата лихва. Иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като настоящата инстанция отмени АУЗД. Ответникът - началникът на отдел "Местни данъци и такси" при О. К., представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ ) вх. № 933/22.03.2011 г. касаторът "Е.-Б." ЕАД е декларирал, че е собственик на недвижим имот - земя с площ 20086 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор 35064.501.2382 по плана на гр. К., начин на трайно ползване - за складова база. С АУЗД № 2275-1/3.06.2016 г. на главен специалист в отдел "Местни данъци и такси" при община К., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, са установени задължения на "Е.-Б." ЕАД за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2015 г. общо в размер на 8 017,39 лв. от които 7 444,78 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 572,61 лв. АУЗД е потвърден с Решение № ПЖ-22/5.07.2016 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община К.. Съдът е извършил проверка относно компетентността на издателя на акта, неговата форма, приложението на процесуалния и материалния закон и е обосновал извод за законосъобразност на АУЗД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът не е разгледал възраженията му за незаконосъобразност на АУЗД. Първата инстанция е обсъдила доводите на страната, като правилно е приела, че административният акт съдържа ясна разпоредителна част, от която е видно какви са по вид и размер установените задължения и в частност размерът на лихвата за просрочие. За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл. 175 от ДОПК ). Сроковете за заплащане на процесните задължения са регламентирани в закона, поради което при неплащане им в срок задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Невнесените в срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, вр. чл. 9б от ЗМДТ се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Оплакванията на касационния жалбоподател за неправилно изчислен размер на лихвите са бланкетни и не са подкрепени с доказателства. В случая табличен вид за всяко задължение е посочен размерът на лихвите за просрочие. Съдът правилно е констатирал, че действително липсва справка относно размера на основния лихвен процент за съответния период, както и при какъв начален и краен момент и при каква основа е изчислен размерът на лихвата върху основното задължение, но този пропуск не опорочава законосъобразността на акта, тъй като по повод проведеното обжалване по административен ред решаващият орган е изложил подробни аргументи, обосноваващи обективираното в АУЗ волеизявление. А съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. В настоящия случай процесните задължения са определени по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, по който ред акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение