Решение № 2738 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11507/2010 г.

Решение № 2738 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11507/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Светломир Николов Нешков, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора гр. Враца против решение № 1405 от 5.07.2010 г., постановено по адм. д. № 1093/2009 г. по описа на Административен съд - Варна. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Министерство на правосъдието оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил предявения от Светломир Николов Нешков иск против Министерство на правосъдието за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация на затвора гр. Варна за периода от 7.06.2002 г. до 20.05.2005 г. в размер на 50000 лв, ведно със законната лихва върху сумата. Съдът е приел, предявен иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за недоказан и неоснователен, като е развил съображения, че ищецът, в чиято тежест е да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ, не е доказал настъпването на твърдените от него неимуществени вреди. Не са ангажирани доказателства от компетентни медицински органи, че евентуалното влошено здравословно състояние е настъпило вследствие на престоя му в спални помещения, в които не е имало достатъчен достъп на дневна светлина, достатъчен въздухообмен и е имало лиши хигиенни условия. Извън тези съображения, съдът е посочил и че ищецът е осъден да изтърпи наказанието си при усилено строг режим. Не е доказано както настъпването на вредоносния резултат, така и връзката между влошеното здравословно състояние на ищеца и действията на администрацията. Решението на Административен съд - Варна е валидно, допустимо, но е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът не е изпълнил задължението, свързано с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, да осъществи процесуално съдействие на страните за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, вкл. и със споразумение и не е указал на ищеца за кои обстоятелства, от значение за решаване на делото, той не сочи доказателства. След като е установил липсата на доказателства - становища от компетентни медицински органи за здравословното състояние на ищеца, съдът не е указал на последния за необходимостта от събиране на такива. Нещо повече - след като е приел, че такива доказателства следва да бъдат събрани, съдът е можел да назначи и служебно медицинска експертиза - чл. 171, ал. 2, изр. второ от АПК. Това процесуално бездействие не може да бъде обяснено с невъзможност да се заплатят разноски за експертиза от страна на ищеца. Не следва такъв довод да бъде пречка за осъществяване на конституционно закрепено и признато като основно право на достъп до независим съд, да бъде преграждано от невъзможността да се платят разноските, още повече, че заплащането им, в зависимост от изхода на спора, винаги може да бъда възложено с крайния акт или дори след това с нарочно определение. В съдебно заседание от 9.04.2010 г. съдът е докладвал молба на ищеца от 28.09.2009 г. за освобождаване от заплащане на разноски - депозит за вещо лице за съдебно техническа експертиза. По молбата в същото съдебно заседание няма произнасяне, въпреки че са изразени мотиви. В същото съдебно заседание ищецът е потвърдил искането си за назначаване на съдебно-техническа експертиза, по което искане съдът също така не се е произнесъл, Ищецът е поискал оглед на помещенията, за които не се назначава техническа експертиза, по което искане също е постановен отказ. При това това процесуално поведение на ищеца - активност при предявяване на няколко доказателствени искания, всички допустими и относими, а в случая и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, съдът е постановил отказ, като по този начин изцяло е преградил възможността на ищеца да докаже твърдените в исковата молба факти. В същото съдебно заседание, в присъствие на ищеца, прокурорът е направил искане за представяне на медицинската документация за оказана медицинска помощ на ищеца в затвора гр Враца. В следващото съдебно заседание ищецът, по изрично негово заявление, не се явил лично, като не се противопоставил на разглеждането му в негово отсъствие. Междувременно е получено писмо от затвора в гр. Враца, че медицинската документация се намира в затвора в гр. Варна. Същата обаче не е била изискана с резолюция или определение в закрито съдебно заседание, от съда в изпълнение на определението му от 9.04.2010 г., след като това доказателствено средство е било допуснато с определение от 9.04.2010 г. в присъствие на всички страни по делото. За писмото от затвора в гр. Враца и съдържащото се уточнение, ищецът не е уведомен, а в съдебно заседание от 4.06.2010 г. в отсъствие на ищеца прокурорът е направил отказ от доказателственото си искане, което също така не е съобщено на ищеца, което съдът е уважил, приключил е събирането на доказателствата и е дал ход на делото по същество. Съдът с действията си е преградил правото на ищеца на защита е извършил нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, решението на Административен съд - Варна следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, поради което съдът,