Решение № 244 от 17.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 518/2011 г.

Решение № 244 от 17.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 518/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] срещу решение № 225 от 21.07.2011 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 3161/2010 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 2213/02.07.2010 г. по гр. д. № 5740/09 г. на ПРС, с което е уважен искът на [фирма]-П. срещу жалбоподателя за 17 527 лева - дължими по споразумение между страните от 15.11.2005 г. и представляващо полагащата се част на ищеца от реализираните приходи на ответника от продажбата на ученическите и студентски карти за месеците: IХ и Х на 2005 г., както и сумата от 7 522,20 лева-лихва по чл. 86 ЗЗД за забава плащането на главницата за времето от 15.06.2006 г. до 15.05.2009 г., ведно със законните последици. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон относно погасителната давност при периодичните вземания, с оглед предмета на споразумението и правната уредба за плащанията на компенсации, съгласно чл. 28, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 2/21.03.2005 (отм.), за нищожността на споразумението на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с оглед противоречие с разпоредбата на чл. 366 ТЗ и за съществено нарушение на процесуалните правила-пропуск на съда да се произнесе по възражение за нищожността на Решение № 321/05.10.2001 г., Р № 2/17.01.2003 г. и Р № 46/22.03.2005 г. на Общ. П. и Заповед № ОА-764/29.04.2005 г. на Кмета на [община] като издадени при липса на материална компетентност. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. С определение № 72 от 07.02.2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на спора правен въпрос: за съдържанието на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111б. "в" ЗЗД и производството е спряно, поради висящността на тълк. дело № 3/2011 на ОСГТК на ВКС. След приемането на ТР 03/18.05.2012 г. на ОСГТК с определение № 183/от 15.06.2012 г. производството е възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с което приема иска на [фирма]-П. срещу жалбоподателя за сумата т 17 527 лева-дължими по споразумение между страните от 15.11.2005 г. и представляващо полагащата се част на ищеца от реализираните приходи на ответника от продажбата на ученическите и студентски карти за месеците: IХ и Х на 2005 г., както и сумата от 7 522,20 лева-лихва по чл. 86 ЗЗД за забава плащането на главницата за времето от 15.06.2006 г. до 15.05.2009 г. за основателен, съставът на въззивния съд се е позовал на споразумението от 15.11.2005 г., с което страните са постигнали съгласие да разпределят приходите от продажбата на ученически и студентски карти за месеците септември и октомври 2005 г. след приспадане на съответните разходи до 31.01.2006 г., съгласно приложение № 1, според което на ищеца в това му качество се дължи сумата от 17 527 лева. Обосновал е изводите си, че така постигнатото споразумение не противоречи на нормативната уредба в чл. 15, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от Наредба № 2/21.03.2005 (отм.) относно възможността превозвачите на територията на [община] да сключват подобни споразумения за разпределяне на приходите от продажбата на абонаментни карти за пенсионери и учащи се, при положение, че цитираните текстове на наредбата позволяват на всеки превозвач да издава такива карти, а в случая това е ставало само от Градски транспорт П. "АД, но картите са важали и за останалите превозвачи на територията на общината. Прието е, че не става въпрос за периодично плащане, тъй като по волята на страните изразено в договора между тях/споразумението от 15.11.2005 г./ това задължение е формулирано като еднократно плащане и следователно е приложима общата 5-петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката по чл. 111 б. В ЗЗД, поради което и не е налице погасяване на вземането по давност към датата на предявяване на исковата молба в съда-15.05.2009 г. По правния въпрос обуславящ изхода на спора, по който е допуснато касационното обжалване: за съдържанието на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111б. "в" ЗЗД е налице задължителна практика на ВКС: ТР 03/18.05.2012 г. на ОСГТК, според която "периодично" е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Повтарящите се задължения за плащане обаче са периодични само тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в случаите когото те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди". По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. Процесното вземане основано на споразумението от 15.11.2005 г. страните са постигнали съгласие да разпределят приходите от продажбата на ученически и студентски карти за месеците септември и октомври 2005 г. след приспадане на съответните разходи и по него [фирма] и поело задължение да заплати на ищеца сумата от 17 527 лева с падеж на това задължение за плащане от страна на ответника-до 31.01.2006 г. Следователно това плащане няма характеристиките на периодично, тъй като предвижда еднократно изпълнение на определен един единствен падеж. С тази уговорка не се изпада в противоречие с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от цитираната наредба, тъй като в нея се урежда ежемесечно предоставяне на общините на средства от държавния бюджет за плащане на компенсации и това задължение има съвсем различни адресати от страните по делото и се отнася до различни от процесното правоотношения. В случая не се касае и за правоотношения по договор за превоз, доколкото в касационната жалба се сочи довод за противоречие с разпоредбата относно давността по чл. 366 ТЗ като основание за нищожност на процесното споразумение, съгласно чл. 26, ал. 1 предложение 1 ЗЗД и следователно тази разпоредба е неприложима по спора. Оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила-пропуск на съда да се произнесе по възражение за нищожността на Решение № 321/05.10.2001 г., Р № 2/17.01.2003 г. и Р № 46/22.03.2005 г. на ОбщС П. и Заповед № ОА-764/29.04.2005 г. на Кмета на [община] като издадени при липса на материална компетентност е неоснователно, тъй като такова не е своевременно направено в процеса пред инстанциите по същество. С оглед изложеното, ВКС, ТК, II т. о.