Решение № 7578 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10161/2011 г.

ВАСIV отделение30.05.2012 г.докладчик Кремена Хараланова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 398/06.06.2011 г. постановено по адм. дело № 1002/2010 г. на Административен съд - София област. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7578 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10161/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Ботевград и "В и К Бебреш" ЕООД със седалище гр. Ботевград, подадена от процесуалния им представител адвокат Стоян Стоянов, срещу решение № 398/06.06.2011 г. постановено по адм. дело № 1002/2010 г. на Административен съд - София област, с което във връзка с оспорване на областния управител на Софийска област е отменено решение № 318, взето по протокол № 22/25.11.2010 г. на Общински съвет - Ботевград. Поддържа се неправилност на решението поради допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - областен управител на Софийска област оспорва касационната жалба, като в писмен отговор развива съображения в подкрепа на законосъобразността на решението на административния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирани лица, поради което е допустима, а разгледана по същество, предвид наведените основания за отмяна на решението и данните по делото - неоснователна, по следните съображения: Със заповед № ОС-57/28.12.2010 г., издадена на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията /ЗАдм/, във връзка с чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, областният управител е оспорил пред административния съд решение № 318/2010 г. на Общински съвет - Ботевград, с което са одобрени пазарните цени и е дадено съгласие за извършване на разпоредителни сделки, като е открита процедура за продажбата чрез публичен търг с тайно наддаване на общински имоти - УПИ Х с площ 3 320 кв. м и УПИ ХI с площ 3 320 кв. м, в кв. 204 по плана на гр. Ботевград. Решението е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, вр. чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, по повод предложение на кмета на община - Ботевград, сочещо включването на имотите, подробно описани в съставените за тях актове за общинска собственост, в програмата за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост на община Ботевград за 2010 г. Областният управител поддържал в жалбата си, че имотите не са отписани от актовите книги за държавна собственост по реда на чл. 153 във връзка с чл. 152 ППЗДС (отм.), действал към момента на съставяне на първоначалния акт за общинска собственост. За да отмени решението на общинския съвет, административния съд е приел, че процесните два недвижими имота представляват части от имот, за който има съставен акт за държавна собственост № 4197/20.06.1994 г., а впоследствие и актове за общинска собственост, както следва: АОС /частна/ № 322/04.12.2001 г. - на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗОбС и решение № 14366/20.10.2000 г. на ПК - Ботевград, и изготвените въз основа на него и заповед за одобряването на изменението на ПУП на ПР на кв. 204 по плана на Ботевград, АОС /частна/ № 644/28.12.2004 г., по който е направено отбелязване на последващо изменение на ПУП - ПР, при което от УПИ III с урегулирана площ 6 640 кв. м са образувани два нови самостоятелни имота УПИ Х и УПИ ХI с площи от по 3 320 кв. м, и съставените за тях АОС /частна/ № № 1274 и 1275 от 17.11.2010 г. Предвид наличието на спор за материално право между Държавата и Община - Ботевград е направен извод за незаконосъобразността на решението за разпореждане с общинска собственост, до разрешаването му с влязло в сила съдебно решение, постановено в общото исково производство. Решението на съда е правилно, но с оглед липсата на изложени в мотивите му конкретни правни съображения в подкрепа на постановения краен резултат, следва да бъде взето предвид следното: Съгласно чл. 57 ЗОбС, в редакцията му след изм. по ДВ бр. 67/1999 г., действаща към момента на съставяне на първоначалния акт за общинска собственост /№ 322/04.12.2001 г./ за имот, идентичен с този по АДС № 4197/20.06.1994 г. и включващ имотите по АОС № № 1274 и 1275/17.11.2010 г., досежно които е взето процесното решение на ОбС - Ботевград, подлежат на актуване земите, собственост на общината. Съобразно чл. 58 ЗОбС в редакцията по ДВ бр. 44/96 г. актовете за общинска собственост се съставят от служба "Общинска собственост" и към тях се прилагат документите, установяващи правото на собственост на общината. Съгласно чл. 34, ал. 4 ЗОбС общината се разпорежда с имоти и вещи - частна общинска собственост чрез продажба, замяна, дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права или по друг начин, определен в закон, като според чл. 35 от същия закон, продажбата на имоти и вещи - частна общинска собственост се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Принадлежността на правото на собственост следва да е надлежно установена преди приемането на решението на общинския съвет за продажба на имотите и одобряване на пазарните им оценки. Но между страните липсва спор, че приложените по делото актове за общинска собственост са съставени без имотът да е отписан като държавен - в противоречие с действащите към момента на издаването им редакции на чл. 158, ал. 2 ППЗДС, отм. по ДВ бр. 78/2006 г. и съответно на чл. 114 ППЗДС /обн. ДВ бр. 78/26.09.2006 г./, според които в случаи като процесния, в които общината претендира за права върху имот, за който има съставен АДС, може да се снабди с документ за собственост /ако такъв не е издаван/, едва след издаването на заповед за отписването му като държавен, а ако издаването на такава е отказано от компетентния орган - след влизане в сила на решението на съда, с което спорът е разрешен по общия исков ред. Предвид това и липсата на доказателства имотът по АДС № 4197/1994 г. да е отписан от актовите книги за държавна собственост преди съставянето на актовете за общинска собственост през 2001 г., 2004 г. и 2010 г., както и спорът за материално право между държавата и общината да е разрешен по исков ред с влязло в сила съдебно решение, правилно административният съд е приел, че оспореното пред него решение на Общински съвет - Ботевград, насочено към разпореждане с имоти, собственост на община Ботевград при условията на чл. 35, ал. 1 ЗОбС, влиза в противоречие с правилото на посочената разпоредба, чл. 64, ал. 2 ЗОбС и чл. 79, ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, налагащи разрешаването на споровете за материално право по съдебен ред преди извършването на каквито и да било действия на разпореждане и управление относно тези имоти. Във връзка с твърденията на касационните жалбоподатели следва да се има предвид, че не се установяват допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилност на крайния резултат. Без значение са обстоятелството, че имотите са включени в общинската програма за управление и разпореждане, както и твърденията на касаторите за липсата на данни за вписване на акта за държавна собственост /предвид приложимата към момента на съставяне на АДС от 1994 г., правна уредба/ и за проведено производство за отмяната на съставените АОС по реда на чл. 79 ЗДС /в редакцията преди отмяната на ал. 1 и ал. 2 по ДВ бр. 54/2008 г./. Релевантни за дължимата в случая преценка са обстоятелствата дали решението на общинския съвет е взето относно имоти, надлежно отписани като държавни или по отношение на които има разрешен с влязло в сила решение спор за материално право между държавата и общината. Предвид изложеното настоящият състав приема, че не се установяват касационни основания за отмяна на съдебното решение и последното като допустимо, валидно и правилно по своя краен резултат следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

2