Решение № 13336 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4791/2010 г.

Решение № 13336 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4791/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия, гр. София, против решение № 1 от 12.02.2010 г. по адм. дело № 3844 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град, с което е отменено експертно решение № 0934/162 от 2.10.2007 г. и преписката е върната на НЕЛК за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно прилагане на Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.). Ответникът Петър Георгиев Тодоров от гр. Враца е оспорил касационната жалба. Заинтересуваната страна Районно управление "Социално осигуряване", гр. Враца, не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е експертно решение № 0934/162 от 2.10.2007 г., с което Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по белодробни болести е определила на Петър Георгиев Тодоров от гр. Враца степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 26 % за заболяване с водеща диагноза: Неинсулинозависим захарен диабет; общо заболяване: захарен диабет II тип с полиневропатия. артериална хипертония II стадий, умерена степен; синдрома тромботикум кр. дек.; БТЕ. хр. рецидивираща микроемболична ф-ма /2001 г./. За да отмени оспорения административен акт и върне преписката за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания, Административен съд - София град обосновано е приел, че степента на трайно намалена работоспособност е определена в нарушение на материалноправното изискване за оценка на здравословното състояние на освидетелстваното лице с оглед на всички съществуващи увреждания. Съдът се е позовал на заключението, дадено от назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, относно характера на заболяването БТЕ (белодробна тромбемболия). Според допълнителните обяснения, дадени в съдебно заседание на 14.01.2010 г. от вещото лице д-р Демирова - пулмолог и алерголог, констатираното от НЕЛК заболяване "БТЕ в хронична рецидивираща микроемболична форма" обуславя загуба на работоспособността на основание част шеста, раздел VIII, т. 2 от Приложение № 1 към НМЕР (отм.). След като е подложил на обсъждане определения краен процент ТНР, съдът е стигнал до извода за допуснато нарушение на изискването за отчитане на отправните точки на всички отделни заболявания, вкл. и на рецидивиращото белодробно заболяване, съобразно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти, съставляваща Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 от НМЕР (отм.). Развитите в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Обжалваното съдебно решение е постановено по реда на чл. 226 от АПК при повторно разглеждане на жалбата, след като с решение № 6606 от 20.05.2009 г. по адм. дело № 743/2009 г. Върховният административен съд е отменил предишното постановено решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Съгласно мотивите на отменителното решение първоинстанционният съд не е отчел, че досежно единственото спорно заболяване кредитираната от него съдебно-медицинска експертиза съдържа противоречиви позиции. Отправната точка на болестта "Белодробна тромбоемболия" е в част шеста, раздел VIII, т. т. 1 и 2 от приложение № 1 на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, като и в двата случая обуславя функционален дефицит от 80 - 100 %. Вещите лица са приели за налично спорното заболяване, но са посочили в своето заключение оценка 40 % ТНР без надлежна аргументация. Неизяснен е останал и въпросът въз основа на кои клинични данни е възприето съществуването на рецидив. В изпълнение на дадените указания при новото разглеждане на делото съдът е извършило повторен разпит на трите вещи лица, изготвили заключението на съдебно-медицинската експертиза. В съдебно заседание на 14.01.2010 г. вещото лице д-р Демирова - пулмолог и алерголог - е пояснило, че констатираното от НЕЛК заболяване "БТЕ в хронична рецидивираща микроемболична форма" винаги обуславя загуба на работоспособността на основание част шеста, раздел VIII, т. 2 от Приложение № 1 към НМЕР (отм.). В противен случай би следвало да се постави диагноза "състояние след БТЕ". Като се отчете тежкия съдово-генеративен синдром в резултат на диабета и остатъчните изменения на съдовете след прекарана флеботромбоза, на освидетелствованото лице следва да бъде определена степен на ТНР. Вещото лице д-р Витанова - интернист и еднокринолог - е допълнило, че при БТЕ засягането на съдовете е трайно. Даденото от съдебно-медицинската експертиза заключение за остатъчни изменения от БТЕ кореспондира с обстоятелствената част на експертното решение, съгласно която лицето е на постоянно поддържащо лечение със "Синтром" "по схема". В оспореното експертно решение на НЕЛК не са изложени мотивите, по които е изчислен определеният краен процент на ТНР 26 на сто, с оглед на което касационният довод за неправилно прилагане от съда на Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 от НМЕР (отм.) е неоснователен. Установените по делото обстоятелства налагат извод за необоснованост на оспореното експертно решение в частта "Белодробни болести" и определената крайна степен на ТНР. Като е отменил административния акт и е върнал преписката на НЕЛК за ново произнасяне при спазване на дадените указания, Административен съд - София град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е представил доказателства за направени деловодни разноски за касационното производство, поради което искането му за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,