Решение № 11769 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2991/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) по Програма Интеррег V-А Румъния България 2014-2020 г. срещу Решение 14 от 19.01.2023 г. на Административен съд - Добрич по адм. д. 717/2022 г., с което по жалба на община Добричка е отменено негово Решение РД-02-14-1055/02.11.2022 г. за определяне на финансова корекция на община Добричка в размер на 25 % от стойността на допустимите разходи по Договор 83/05.08.2019 г. с изпълнител СИГМА КОНСУЛТ ООД.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на община Добричка Решение РД-02-14-1055/02.11.2022 г. на ръководителя на Националния орган по Програма Интеррег V-А Румъния България 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция на община Добричка в размер на 25 % от стойността на допустимите разходи по Договор 83/05.08.2019 г. с изпълнител СИГМА КОНСУЛТ ООД.

Административният акт е мотивиран с констатация, че е извършено незаконосъобразно разделяне на поръчката в нарушение на чл. 21, ал. 15 вр. с ал. 8 ЗОП, което е квалифицирано като нередност по т. 2, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Според административния орган в рамките на 12 месеца, предхождащи датата на сключване на засегнатия от нарушението договор, има сключен още един договор за услуги със същия предмет по друг проект:

1. На 06.11.2018 г. е сключен договор 139 с предмет Подготовка на документи за провеждане на обществените поръчки за нуждите на проект ROBG 456 с изпълнител Диджиби интернешънъл ЕООД на стойност 29 734,97 лв. без ДДС. Наименованието на проекта е Хършова Добричка, Заедно по красивия път на устойчивото развитие чрез трансгранична култура.

1. На 05.08.2019 г. е сключен договор 83 с предмет Консултантски услуги за разработване на документация за възлагане на обществени поръчки по проект ROBG 415 с изпълнител Сигма консулт ООД на стойност 9 152,00 лв. без ДДС. Наименованието на втория проект е Съвместно управление на риска и партньорство в трансграничен регион Кълъраш-Добрич.

Общата стойност на договорите със сходен предмет, която е установена при проверката на база представена от бенефициера справка за сходни дейности, е 38 886, 97 лв. без ДДС.

Административният договор за финансиране на първия проект е сключен на 11.09.2018 г., а административният договор за финансиране на втория проект на 04.04.2019 г.

За да отмени акта, съдът е приел, че общото между предмета на двата договора за възлагане на обществена поръчка е само видът на услугата, но не и тяхното конкретно съдържание, поради което няма връзка между двете услуги и няма основание за възлагането им чрез провеждане на една и съща процедура. Посочил е също така, че необходимостта от получаване на двете услуги следва да бъде известна на възложителя към датата на откриване на процедурата по възлагане на първата услуга, а не към датата на откриване на втората процедура.

Решението е правилно.

По делото е безспорно установено, че по двата проекта е предоставена безвъзмездна финансова помощ с два различни административни договора. Вторият административен договор е сключен на 04.04.2019 г., когато първата поръчка вече е била възложена с договор от предходната година - на 06.11.2018 г. При така установените факти към момента на откриване на процедурата по възлагане на първата поръчка за бенефициера не е съществувала сигурност, че ще получи финансиране и на втория проект, съответно ще провежда процедура за разходване на средствата във връзка с изпълнението на този проект. Отделно от това, административният орган не е извършил анализ и сравнение на предмета на двете обществени поръчки, поради което изводът му за тяхното сходство е необоснован. По изложените съображения не е налице соченото от органа нарушение и не е осъществен съставът на нередността, послужила като основание за определяне на финансова корекция.

Неоснователно е оплакването от касационната жалба, че с оглед продължителния период на подготовка на проектните предложения бенефициерът е знаел за наличието на втория проект, поради което е бил длъжен да възложи двете услуги в една процедура. Посоченото оплакване се гради на недопустимо смесване на периода на изготвяне на проектното предложение и периода на изпълнение на вече одобреното проектно предложение. Не е достатъчно също така периодът на изпълнение на дейностите по първото и второто проектно предложение да съвпада, за да се обоснове извод, че дейностите е следвало да бъдат възложени в една процедурата. В случая е налице частичното съвпадение, тъй като периодът на изпълнение на първото проектно предложение е по-дълъг от периода на изпълнение на второто. В тази връзка първоинстанционният съд правилно посочва, че необходимостта от получаване на двете услуги следва да бъде известна на възложителя към датата на откриване на процедурата по възлагане на първата услуга, а не към датата на откриване на втората процедура.

Няма основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение