Решение № 4127 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11701/2016 г.

Решение № 4127 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11701/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В. срещу решение № 1741 от 5.08.2016 г., постановено по адм. д. № 31/2016 г. по описа на Административен съд гр. В., ХХХII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответницата - З. А. Б. от гр. В., не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд гр. В. е отменил решение № 2153-03-40 от 3.12.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В. и потвърдените с него разпореждане № 031-00- 2177-3 от 9.10.2015 г. и разпореждане № 031-00-2177-4 от 12.10.2015 г., и двете на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ - гр. В.. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Приетата фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Анализът им е обоснован с оглед релевантността на фактите и обстоятелствата към правните норми, които са приложени правилно. Като мотиви към разпореждане № 031-00- 2177-3 от 9.10.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ - гр. В., с което е прекратено изплащането на паричното обезщетение за безработица на Бенева, е посочено започване на трудова дейност по данни от електронния обмен на информация на Агенцията по заетостта. От доказателствата по първоначалното дело безспорно е било установено, че и през периода 25.08.2015 г. до 31.08.2015 г., лицето не е упражнявало трудова дейност, а е било безработно. Действително на 3.09.2015 г. Б. е подала до Дирекция "Бюро по труда" - гр. В. заявление - декларация за прекратяване на регистрацията й като безработно лице, считано от 25.08.2015 г. и в тази връзка е било постановено решение от 11.09.2015 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" - гр. В.. Но по делото е било установено, че лицето е предприело това действие вследствие на съобщение от 3.09.2015 г. на Районен съд гр. В., с което е било уведомено, че съдебното решение, с което е уважен иска й за възстановяване на предишната длъжност е влязло в законна сила на 25.08.2015 г., както и че тя има право да се яви на работа в срок от две седмици. Следователно декларирайки това ново обстоятелство пред органите на Дирекция "Бюро по труда" - гр. В., Б. е постъпила добросъвестно. Но от удостоверението 23.10.2015 г. на Окръжен съд гр. В. се установява, че благоприятното за жалбоподателката решение № 1513 от 3.08.2015 г., постановено по гр. д. № 1896/2015 г. по описа на същия съд, е било обжалвано и не е влязло в законна сила. С. Б. е била въведена в заблуждение със съобщението от 3.09.2015 г. и при тези условия е декларирала новото обстоятелство, което реално не е съществувало. Следователно лицето е извършило правни действия - подаване на заявление - декларация за прекратяване на регистрацията като безработно лице при съществен порок на волята. В разпореждане № 031-00- 2177-3 от 9.10.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ - гр. В., като фактическо основание за прекратяване изплащането на обезщетението за безработица е посочено - започване на трудова дейност, каквото обстоятелство не е било налице. Следователно не е била приложима и нормата на чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО, на която се е позовал административния орган. Съгласно последната, изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по този кодекс. С разпореждане № 031-00-2177-4 от 12.10.2015 г., е постановено З. А. Б. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 25.08.2015 г. - 31.08.2015 г., на основание чл. 54ж, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 1 КСО. Първата цитирана норма се отнася до възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. След като Б. е продължила да бъде безработно лице, включително и през посочения период, тя не е получила неоснователно цитираното обезщетение. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Що се касае до недобросъвестността, тя подлежи на доказване от административния орган, което той не е сторил. Нормалната житейска хипотеза сочи, че когато лицето не е започнало да осъществява трудова дейност, независимо от погрешните си очаквания и при липса на решение на Директора на Дирекция "Бюро по труда" - гр. В. за прекратяване на регистрацията, в случая това решение е от 11.09.2015 г., то да счита, че правомерно е получило процесното обезщетение, касаещо периода 25.08.2015 г. - 31.08.2015 г. Следователно и разпореждане № 031-00-2177-4 от 12.10.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ - гр. В., е незаконосъобразно. Отхвърляйки жалбата на Б. против цитираните разпореждания, Директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. В. е постановил незаконосъобразно решение, което правилно е било отменено от първоинстанционния съд по аналогични съображения. Подадената касационна жалба не обосновава отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се възприема като неоснователна, а оспореният съдебен акт се оставя в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,