Решение № 3631 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14515/2012 г.

Решение № 3631 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14515/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от., Пловдивският административен съд е отменил заповед № 10-ОА-1350/21.06.2010 г., издадена от кмета на Община гр. Пловдив като незаконосъобразна. Срещу решението е подадена касационна жалба от Община - Пловдив с наведени оплаквания за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Касационна жалба е подадена и от Стоян Маринов, Валентин Димитров с оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответниците физически лица изразяват писмено становище за законосъобразност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото и прие следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледани по същество са неоснователни. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразна заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание, мотивирайки този свой извод с допуснато нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително и заключенията на вещите лица и е направил обоснован извод, че планът за изменението на ПУП не отговаря на законовите изисквания и устройствените показатели за процесните УПИ по проекта за изменение не съответстват на приетите с Решение № 172 на Общински съвет - Пловдив. Правилно, съдът е кредитирал заключението на в. л. в съдебно-техническата експертиза, доколкото със същото са били установени завишени конкретните цифрови показатели като плътност и интензивност на застрояването в имотите - предмет на заповедта, като не е възприел същото заключение по отношение на аналитичните задачи, по които се е произнесло вещото лице - геодезист. Установено е било от данните за част от посочените имоти, че интензивността на застрояване - "кинт" на процесния ПУР-ПРЗ и РУП е по-висока от 2 м при допустимост до 2 м за застрояване със средна височина като за УПИ - ХII и ХIII параметрите на " кинт" е 3.3 м законосъобразно е прието съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г., че е нарушена изискващата се интензивност на застрояването, която следва да се определя конкретно за всеки имот. Законосъобразни са съображенията по отношение на височината на предвиденото застрояване за тези имоти, че е в нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗУТ с оглед данните от заключението и констатираното разминаване в ПУП - ПРЗ и РУП прави заповедта незаконосъобразна и на това основание. Правилно съдът е отчел, че е налице нарушение и на административнопроизводствените правила с разширяване на обхвата на разработката допусната със заповедта на главния архитект със заповед № 09ОА-1681/26.06.2009 г., водещи да отмяната за акта като незаконосъобразен. Доводът, който се навежда в касационна жалба на Стоян Маринов и Валентин Маринов, за недопустимост на обжалваното решение също е неоснователно. Съдът правилно е изтълкувал и приложил разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2 - 5 ЗУТ, като е приел, че правото на жалба възниква при наличието на обективно засягане на права или интереси на лицата. Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване, а съгласно т. 3 на същата разпоредба, и имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния, какъвто е и настоящият случай. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК да се остави в сила. По делото не е представено доказателства и списък на направените по делото разноски за настоящата инстанция от ответниците, поради което не следва да се присъждат такива. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение