Решение № 4517 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8882/2020 г.

Решение № 4517 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8882/2020 г., III о., докладчик съдията Любка Петрова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 1043 от 19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 396/2020 г. на Административен съд - Пловдив /АдмС-Пловдив/, с което същата е осъдена да заплати сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за направените разходи за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху него в съдебното производство по обжалване незаконосъобразно НП № 404124- F425489/4.02.2019 г., издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив, в ЦУ на НАП, както и в частта, в която НАП е осъдена да заплати на дружеството разноски за съдебното производството по ЗОДОВ, в размера на 310 /триста и десет/ лева. В касационната жалба се твърди неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът смята, че съдът не е изследвал всеобхватно въпроса дали са налице кумулативните предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ. Адвокатската защита не била задължителна. Освен това, твърди, че липсват доказателства за настъпила вреда, независимо от представения частен документ – договор за правна помощ, който би следвало да служи за разписка. Твърди, че липсват в подадените от ищеца годишни справки по чл. 73 от ЗДДФЛ данни за това плащане. Оспорва изводите на съда, че е извършено плащане между едноличния търговец и адвоката. Въпросните договори, които са приложени не са в пряка връзка с издаденото наказателно постановление (НП) и неговото обжалване. Възразява и срещу начислените лихви от датата на депозиране на исковата молба. Иска отмяна на съдебното решение. Направени са и възражения за прекомерност на адвокатските разноски пред настоящата инстанция, поради липсата на правна и фактическа сложност. В съдебно заседание, касаторът не се представлява, постъпила е молба, с която не възразява ход на делото да бъде даден в негово отсъствие. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП. Ответникът - ЕТ "М. Г.", в писмен отговор, депозиран от адв. А. Д. от Пловдивската АК, в качеството му на пълномощник моли да се остави без уважение касационната жалба, като неоснователна. Представени и обсъдени са всички относими документи. Твърди, че справките за неподадена информация по ЗДДФЛ могат да ангажират само административно наказателната отговорност на ищеца, но са неотносими в настоящото производство. Иска да се потвърди решението като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание не се представлява. Претендира направените в хода на настоящото производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила, тъй като съдът правилно е приложил ТР № 1 от 2017 г. на ВАС. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на ЕТ "М. Г.", със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив срещу Национална агенция за приходите, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 600 лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление НП № F207887/25.05.2016 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП София, законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, както и направените разноски. АдмС-Пловдив е установил, че наказателното постановление е било обжалвано от ищеца по реда на чл. 59 от ЗАНН пред Районен съд- Пловдив, като по депозираната жалба в съда е било образувано АНД № 2473/2019 г. по описа на 24 наказателен състав на районния съд. По делото, още с жалбата, било представено пълномощно от ищеца за адв. А. Д., ведно с договор за правна защита и съдействие от 27.03.2019 г., с уговорено възнаграждение в размер на 300 лева, като в договора изрично било записано, че сумата е изплатена в брой и при плащане в брой договорът служи като документ по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ и удостоверява извършеното плащане. По развилото се пред районния съд производство по образуваното по жалбата АНД № 2473/2019 г. ищецът представил и още едно пълномощно в проведеното съдебно заседание от 14.05.2019 г., ведно с договор за правна защита и съдействие от същата дата, сключен с адв. Р. И. и предмет оказване на правна защита и съдействие чрез представителство в съда. И в този договор уговореното и посочено като изплатено възнаграждение било в размер на 300 лева, като и в този договор било отразено, че размерът му е платен и че договорът служи като документ по чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ при плащане в брой и удостоверява получаването на възнаграждението от адвоката. С решение № 1105/10.06.2019 г. Районен съд - Пловдив, 24 наказателен състав, отменил обжалваното наказателно постановление. Срещу решението на съда постъпила касационна жалба от ЦУ на НАП, по която било образувано КАНД № 2037/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив. По същото било представено пълномощно с договор за правна защита и съдействие от 27.06.2019 г., сключен отново с адв. А. Д., с предмет изготвяне на отговор по касационната жалба и представителство по образуваното дело на Административен съд - Пловдив, както и уговорено и платено възнаграждение в брой, съгласно договора, от 300 лева. В действителност, отговорът по касационната жалба бил депозиран преди сключване на договора за правна защита, като пред административния съд ищецът бил действително представляван в проведеното едно съдебно заседание от адв. Д., който участвал в същото и изложил становището си по същество. Със свое окончателно решение № 2030 от 21.10.2019 г. Административен съд - Пловдив оставил в сила решението на районния съд, с което се отменя наказателното постановление. Първоинстанционният съд правилно е установил, че ищецът в проведените производства пред РС - Пловдив и Административен съд - Пловдив е заплатил адвокатско възнаграждение в по-голям размер от претендирания с исковата молба, защото пред районния съд са били налице два договора с извършено плащане, но не е била налице искова претенция в тази насока. Доколкото претенцията представлява искане за обезщетение, което произтича от размера на направени разноски за адвокатско възнаграждение, а такива биха били присъдени, ако това бе предвидено, по отношение само на един адвокат, то правилно и претенцията на ищеца е ограничена до размера на разноските за адвокатско възнаграждение за един адвокат, представлявал ищеца по делото пред PC - Пловдив и съответно пред АдмС – Пловдив. Съдът е обсъдил и направените възраженията на ответника относно това, че едноличният търговец - ищец не е подал декларация по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за отчетната 2019 г., като е посочил, че това не променя посочените изводи на съда за установеност на извършеното реално плащане на адвокатско възнаграждение по договорите. Наличието на причинна връзка е аргументирал с това, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Съдът също така е коментирал, че не е налице основание за намаляване размера на обезщетението по вина на ищеца във връзка с чл. 5 от ЗОДОВ и подробно е аргументирал използването на тълкувателната практика на върховните съдилища - ТП № 2/15 г. от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, а също и в ТР № 1/2017 г. на ВАС, OCC I и II колегия, Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС ОСГТК. В заключение е приел иска за основателен и доказан, както и претенцията за заплащане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на главницата. Присъдил е и направените в производството пред него разноски. По делото са извършени прецизно всички необходими процесуални действия, приобщени са представените от страните доказателства и са обсъдени подробно и акуратно всички възражения на страните. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно АдмС - Пловдив намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана, както по основание, така и по размер. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. В настоящия случай, наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл, този акт е властнически такъв, издаден в резултат от санкционна административна дейност. Субективното право на обезщетение е възникнало, защото вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административния орган – чл. 4 ЗОДОВ. Необосновано касационният жалбоподател твърди, че разноските за адвокат нямат характер на претърпени вреди по смисъла на материалноправната разпоредба на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съобразно цитираното от АдмС-Пловдив ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразният акт на администрацията и понесените вреди. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство пред РС - Пловдив и АдмС - Пловдив. Общо за двете съдебни инстанции разноските за адвокатски хонорар са в размер на 600 лв. Нещо повече, приложените договори за правна защита съдействие са представени своевременно, както пред РС-Пловдив, така и пред АдмС - Пловдив, където ЕТ е надлежно представляван от процесуален защитник. Доводите на процесуалния представител на НАП, че не е извършено плащане на адвокатското възнаграждение също са неоснователни. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Пред посочените съдилища, са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като в договорите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата са отбелязани извършените плащания. Плащанията в хода на делата са за осъществена по тях правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отмененото НП, съответно налице е право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението на АДмС - Пловдив е правилно и следва да остане в сила. Съобразно изхода на делото, настоящата инстанция намира, че следва да присъди на касационния ответник сторените от него разноски в касационното производство, в размер на 300 лв., за което е направено своевременно искане и е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че сумата е изплатена в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение