Решение № 13204 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8710/2015 г.

Решение № 13204 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8710/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП и на ЕТ "С. Г.", представляван от С. К. Г., със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Т. А.", .№..., ет. ..., против Решение № 1160 от 09.06.2015 г. на Административен съд гр. П. по адм. д. № 94 по описа за 2015 г., съответно в частта му, с която по жалба на търговеца е отменен ревизионен акт № 161400961 от 04.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД П. на НАП, изменен с Решение № 983 от 06.10.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м. 05-12.2008 г.; м. 03-12.2010 г.; м. 01-12.2011 г. и м. 12.2012 г. общо в размер на 75 877,94 лв. главница и 32 844,03 лв. лихви, до размера, определен с Решението на ДД"ОДОП" от 86 510,99 лева главница и 37 078,63 лева лихви и в тази, с която жалбата в останалата й част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на ДД"ОДОП" П. се твърди, че решението в посочената му отменителна част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи на първоинстанционния съд относно наличието на данъчни фактури по доставките, по които е отказано правото на данъчен кредит в посочената част. Иска се отмяна на решението в посочената част и потвърждаване на РА в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба ЕТ "С. Г.", не взема становище. В касационната жалба на търговеца се поддържа, че съдебното решение в частта му, с която жалбата против РА е отхвърлена е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи на съда за доказани констатации за получаване на стоки от ревизираното лице, впоследствие продадени, по които продажби жалбоподателят е следвало да начисли ДДС. Н. съдът потвърдил РА и в частта му, с която, въз основа на същите фактически констатации, е прието, че РЛ е реализирало укрити приходи като върху определените при това данъчна и осигурителна основи са определени задължения за данък върху доходите и задължителни осигурителни вноски. Съдът необосновано приел за доказани констатациите на РА по реда на чл. 122 и сл. ДОПК относно предаването на родовоопределените стоки, а разпоредбата на чл. 124а ДОПК не може да се приложи за процесните периоди, защото няма обратно действие. Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част. Ответникът по тази жалба Директорът на Д"ОДОП" П., чрез юрк. Д. Калева, оспорва жалбата в писмени бележки единствено с доводи за действителност на процесния РА. За разликата на отказан данъчен кредит съответно от 75 877,94 лв. главница и 32 844,03 лв. лихви до размера, определен с Решението на ДД "ОДОП" от 86 510,99 лева главница и 37 078,63 лева лихви, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално-допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния административен съд е бил ревизионен акт № 161400961 на органи по приходите при ТД П. на НАП, потвърден с Решение № 983 от 06.10.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, в частта на 1/. допълнително начисления ДДС в размер на 7 420,89 лева и 3 894,52 лева лихви, определен за внасяне ДДС по справка-декларация за м. 03.2013 г. в размер на 3 406,27 лева и 584,40 лева лихви, 2/. допълнително установени задължения за периода 2008 г. - 2012 г. за данък по чл. 48 ЗДДФЛ общо в размер на 5 130,08 лева и 1 843,29 лева лихви, 3/. за ДОО общо в размер на 7 209,49 лева и 4 843,68 лева лихви, 4/ за ЗО общо в размер на 2 762,22 лева и 1 045,17 лева лихви, и 5/. за непризнат данъчен кредит общо в размер на 86 510,99 лева главница и 37 078,63 лева лихви. По жалбата на Директора на Д "ОДОП". За да отмени РА в частта му, относно непризнатия данъчен кредит общо в размер на 86 510,99 лева главница и 37 078,63 лева лихви първоинстанционният съд е приел, че доколкото единственото основание за отказ на претендираното право е било обстоятелството, че ревизираното лице не разполага с фактурите, по които претендира кредита, а в съдебното производство е представило заверени от доставчиците копия на тези фактури, на жалбоподателя следва да се признае данъчен кредит. ДД"ОДОП" обжалва частично решението в отменителната му част относно отказано право на данъчен кредит в размер общо на 75 877,94 лв. главница и 32 844,03 лв. лихви за данъчни периоди м. 05-12.2008 г.; м. 03-12.2010 г.; м. 01-12.2011 г. и м. 12.2012 г. В тази част съдебното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което пречи на ефективния касационен контрол и налага отмяната му и връщането на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Действително, единствен мотив за отказ на правото на данъчен кредит общо в размер на 86 510,99 лева главница и 37 078,63 лева лихви е липсата на оригинални фактури. В съдебното заседание на 26.03.2015 г., процесуалният представител на ответника в първоинстанционното производство е представил пълен списък от регистъра на НАП на фактурите, по които е отказан данъчен кредит. Това доказателство е прието без оспорване от насрещната страна. От съдържанието на списъка се вижда, че в него фигурират и доставчици, различни от тези, чийто заверени фактури жалбоподателят е представил с молба от 28.04.2015 г. В тази молба са описани фактури издадени от следните доставчици: "Бета 12"ООД, "Ч. Ч."ООД, "Мио"ООД, "Р.-1"ООД, "Н. А. Б."АД, "Атик"ООД, "Злати -2003"ЕООД, "Доралекс"ООД, "Бибъл комерс"ООД и "Тета"ООД. Посоченото противоречи на приетото от съда, че на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС не е признат данъчен кредит общо в размер на 86 510,99 лева само по фактури, издадени от "Бета 12 Иванови" ООД, "Ч. Ч." ООД, "Мио" ООД, "Р. - 1" ООД, "Нестле айс България" АД, "Атик" ООД, "Злати - 2003" ЕООД, "Доралекс" ООД, "Бибъл комерс" ООД и "Тета" ООД. Без да изложи каквито и да е конкретни мотиви за всички доставчици /т. е. дали са представени фактури по всички доставки, описани в посочения списък от регистъра на НАП/ съдът е отменил изцяло отказа на данъчен кредит. Основателно в касационната жалба се поддържа, че от мотивите на съдебния акт не може да се установи защо е съдът е постановил този резултат. По жалбата на ревизираното лице. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице в частта й против РА в частта му: 1/ относно начислен ДДС върху укрити приходи от продажби; 2/ относно определен данък върху дохода на физическото лице и 3/ относно определените задължителни осигурителни вноски, съдът е приел, че са обосновани констатациите на РА, издаден при ревизия по чл. 122 и сл., че ревизираният търговец е получил цигари и други бързо оборотни стоки от свои постоянни доставчици, продал е тези стоки - тези продажби са били облагаеми с ДДС, а получените от тях укрити приходи са подлежали на облагане с данък върху дохода по ЗДДФЛ и са формирали основа за облагане с осигурителни вноски. Решението в частта му на потвърждаване на установените задължения за ДДС и данък по чл. 48 ЗДДФЛ е правилно. Обосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд за доказана реалност на покупките на въпросните стоки като основание за изводи за укрити облагаеми доставки и приходи от тях. Съдът е приел, че въз основа на съвкупната преценка на доказателствата може да се заключи с основание, че органите по приходите са доказали положителния факт на получаването на стоки от посочените доставчици от ревизирания търговец. Съдът е взел предвид, че става дума за традиционно получавани от РЛ стоки от редовни негови доставчици. Обратно на поддържаното от касационния жалбоподател, тези фактически изводи не са направени единствено въз основа на обясненията на доставчиците и на представените от тях данъчни фактури с получател ревизирания търговец, които не са осчетоводени при него. Правилно съдът е приел, че е изяснен механизмът на доставките след заявки по телефона на конкретни обекти на ревизираното лице; доказано е доставянето на стоката на тези обекти с транспортни средства на доставчиците, предаването й на представител на жалбоподателя /налични са подписи за получателя ЕТ "С. Г." върху представените касови бонове от регистрирани устройства, установяващи плащанията по фактурите/ от наети на трудови договори при доставчиците шофьори. При всички тези придружаващи фактурите доказателства обосновани са фактическите изводи на органите по приходите и на първоинстанционния съд за наличие на основание за извършване на ревизията по особения ред, както и за доказани укрити облагаеми с ДДС доставки, формиращи облагаем за РЛ приход по ЗДДФЛ. Съдебното решение в частта му на потвърждаване на установените задължителни осигурителни вноски е частично неправилно: то следва да остане в сила за установените задължения за 2011 и 2012 г., за които периоди е приложима разпоредбата на чл. 124а ДОПК и да бъде отменено за периодите 2007, 2008, 2009 и 2010 г. с мотивите по Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСК на ВАС като вместо него в посочената част РА бъде отменен. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1, чл. 222, ал. 2 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение