Решение № 4189 от 22.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11568/2024 г.

Производството e по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, чрез процесуален представител адв. Е. Николова срещу решение 3011 от 30.09.2024г., постановено по адм. дело 542/2024г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението като се претендират и сторените разноски. Ответникът - "Захарни заводи трейд" ЕАД в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното съдебно решение е отменена Заповед за отказ за вписване на хранителна добавка/храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване РД 11 - 1425/31.05.2024г., издадена от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, с която на основание чл.79, ал.9, т.2 от Закона за храните е отказано вписването в регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ на хранителна добавка "Билкови пастили лукчета плюс с аромат банан" по заявление с вх. 10923/27.05.2024г. от "Захарни заводи трейд" ЕАД. За да постанови оспорения акт съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но е немотивирана и съдържа един единствен довод, който е неподкрепен от събраните по делото доказателства. Изложил е съображения, че в заповедта органа бланкетно е посочил, че продукта не попада в обхвата на определението за хранителни добавки, без каквато и да е конкретика и факти, на които се основава това заключение. Съдът е обсъдил и приложимите разпоредби от Наредбата за хранителните добавки, които са приложими в случая, но непосочени в оспорения акт, както и процедурата предвидена в чл. 79, ал.6 и ал.7 от ЗХ и е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена при съществено нарушение на изискванията за форма на акта и при неизяснена фактическа обстановка, допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствени правила, което е довело и до противоречието на акта с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на акта предпоставя той да съдържа основания - фактически и правни, които да бъдат конкретни и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган установявания по фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Правилно съдът е стигнал до извод, че оспорения акт не отговаря на посочените по - горе изисквания и не съдържа конкретни фактически установявания, които органът да е подвел под посочените правни основания, въз основа на които е формирал властническото си волеизявление. Установяването на фактическото основание изисква, органът да посочи правнорелевантните факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. С оспорената заповед РД 11- 1425/31.05.2024 г. на изп. директор на БАБХ е постановен отказ за вписване в регистъра по чл.24, ал.1 ЗХ на хранителна добавка "Билкови пастили лукчета плюс с аромат банан" на основание чл. 79, ал.9, т.2 от ЗХ с единствен довод, че продукта не попада в обхвата на определението хранителни добавки. Видно от съдържанието на заповедта, в нея дословно е възпроизведено съдържанието на законовата разпоредба на §1 ,т.21 от Закона за храните, регламентираща определението за хранителни добавки, като е посочено, че при преглед на етикета на продукта е установено, че същият не попада в обхвата на това определение. Изложено е също, че благоприятния им ефект е посочен само в областта на гърлото, устната кухина и горните дихателни пътища, което няма отношение към храносмилателния тракт и не носи хранителна стойност. Относима правна норма, кореспондираща на тези единствени доводи на органа за постановения отказ не е посочена. Цитираната в заповедта разпоредба на чл.79, ал.9, т.2 ЗХ, регламентира компетентността на изпълнителния директор на БАБХ да издаде заповед за отказ за вписване на продукта, но не представлява годно правно основание, кореспондиращо на мотивите му да откаже вписването. При липсата на изложени конкретни фактически основания за постановения отказ, както и на относими на тях правни такива, съдът е в невъзможност да извърши проверка за законосъобразност на акта, защото няма как да прецени действителната воля на органа за постановения отказ. За съда остава неизяснен въпроса на кои от приложимите разпоредби на Наредба за хранителните добавки, приета с ПМС 434 от 10.12.2021г. , обн. ДВ, бр.106 от 15.12.2021г. , в сила от 30.12.2021г. не отговаря заявения за вписване в регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ като хранителна добавка продукт. Не е ясно дали, че не съдържа хранителни вещества( витамини или минерали) по чл.1, т.1 или по т.2 вещества с хранителен или физиологичен ефект. Дали не отговаря на изискванията на чл.9 от Наредбата за минимални количества витамини и минерали, които се съдържат в дневната доза хранителни добавки, препоръчвана от производителя за прием, които не трябва да са по - малко от 15 на сто от референтните стойности по приложение Х III, част А, т.1 от Регламент (ЕС) 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. за предоставянето на информация за храните на потребителите. Следва да бъде посочено, че освен в разпоредбите на чл.79 и чл.80 от Закона за храните, уреждащи реда за регистрация на хранителни добавки и храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, вписването им в регистъра и компетентният орган за това, детайлна регламентация, относно хранителните вещества, които могат да се влагат при производството на хранителни добавки се съдържа в Наредбата за хранителните добавки, с която са въведени изискванията на Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002г. за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни (специално българско издание, глава 13, том 36) и на Директива 2006/37/ЕО на Комисията от 30.03.2006г. за изменение на приложение II към Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с цел включване на някои вещества ( специално българско издание, глава 13, том 53). В приложение 1 към чл.7 от Наредбата за хранителните добавки са посочени само витамините и минералите, които могат да се използват при производство на хранителни добавки, а в приложение 2 формите на витамините и минералните вещества, които могат да се използват при производството на хранителни добавки. Така посочените в приложенията витамини и минерали, кореспондират на посочените в приложение II на чл.4 от Директива 2002/46/ЕО . Изискването на чл. 9 от Наредбата за храните, минималните количества витамини и минерали, които се съдържат в дневната доза хранителни добавки, препоръчвана от производителя за прием, да не са по - малко от 15 на сто от референтните стойности по приложение Х III, част А, т.1 от Регламент (ЕС) 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, кореспондира и на чл.5, т.3 от посочената Директива, а именно за да се осигури наличието на витамини и минерали в достатъчни количества в добавките към храните, да се определят минимални количества витамини и минерали, които се съдържат в дневна доза добавки към храните, препоръчвана от производителя за приел. В случая в оспорената заповед анализ на посочените по - горе изисквания липсва, както и ясно и точно изложение на приетите за установени фактически обстоятелства. Вместо съображения по спорните въпроси обжалваната пред съда заповед, съдържа възпроизвеждане на правна норма, без да е извършен анализ и която сама по себе си не обективира конкретно основание за отказ. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон, което в случая не е възможно. Не всяко нарушение на процесуалните правила в административното производство е основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК, а само това, което ако не бе допуснато не би довел до материална незаконосъобразност на издадения акт и резултатът в административното производство би бил различен. В случая нарушението на административнопроизводствените правила е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта - такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци са налице и доводите в тази насока са основателни. Правилно в оспореното решение е прието, че за изясняване на фактическата обстановка по подаденото заявление, административният орган разполага с правомощия по чл.79, ал.6 и ал.7 от ЗХ да изисква допълнителни данни за състава на заявения продукт, характеристики и предназначение, както и друга необходима информация, както и да изиска становища от посочените в ал.7 органи за съответствие с нормативните изисквания на състава, количеството и вида на вложените съставки в хранителната добавка или храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване, което очевидно в случая не е сторено. Ето защо и като е достигнал до същите изводи, отменяйки заповед РД 11- 1425/31.05.2024г. на изп. директор на БАБХ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, а при направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора разноски не са претендирани от ответната страна, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение,