Решение № 108 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4690/2007 г.

Решение № 108 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4690/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. Л., град В., подадена от пълномощника и адвокат Б, срещу въззивно решение № 706 от 22.06.2007 г. по гр. д. № 257/2007 г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Според касатора необосновано въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни. Материята, уреждаща нищожността на договорите и съответно на едностранните волеизявления, е от публичен порядък, поради което за наличието на нищожност съдът следва да следи служебно. При предявяване на иск за обявяване нищожност на едностранно волеизявление, както е в случая, не е необходимо да има изрично позоваване на конкретно нарушение, а съдът следва да следи за това и служебно. Той може да провери дали завещанието е нищожно не само на конкретните основания, сочени от страните, но и на други такива, които се разкрият в хода на делото. Освен това във всяко положение на процеса могат да се навеждат нови основания за нищожност, поради което и в касационната жалба за пръв път са изтъкнати нови основания за нищожност на завещанието. Ответницата по касационната жалба С. Л. К., град В., оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Варненският окръжен съд е оставил в сила решение № 2777 от 24.11.2006 г. по гр. дело № 1112/2004 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. М. Л. срещу С. Л. К. искове за обявяване саморъчното завещание от 25.11.2003 г. на Ц. М. С. за нищожно поради липса на воля за съставянето му; за унищожаването му като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава поради напреднало умствено заболяване и за унищожаването му като направено поради измама, като неоснователни. Въззивният съд е приел, че според приетата по делото графологическа експетиза ръкописният текст на завещанието и подписите му са изпълнени от завещателката. Завещанието е датирано. Завещателката е била в състояние да формира валидна воля и няма доказателства да е била въведена в заблуждение. Неоснователни са изложените от касатора доводи, че при предявяване на иск за обявяване нищожност на едностранно волеизявление, както е в случая, не е необходимо да има изрично позоваване на конкретно нарушение, а съдът следва да следи за това служебно, както и за възможността във всяко положение на процеса да се въвеждат нови основания за нищожност на сделката. По начало спорният предмет по делото се включва в процеса с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните елементи, посочени в разпоредбите на чл. 98 и чл. 99 ГПК (отм.). Впоследствие в хода на делото и при определени условия по реда на чл. 116 ГПК (отм.) в предмета на делото може да бъде въведен и друг иск. Посочените по-горе законови изисквания за съдържанието на исковата молба не се налагат самоцелно. Без индивидуализация на спорния предмет (основание и петитум на иска) въобще не е възможно провеждането на исково производство. Тя е абсолютно задължителна за осъществяване на адекватна правна защита на нарушени права за едната страна и същевременно за предоставянето на възможност за защита по иска от насрещната страна в процеса. По начало ищецът е длъжен да уточни обстоятелствата, върху които основава искането си, да изложи фактите, от които черпи правото, чиято защита желае, още с исковата молба и не може да прави това по всяко време в процеса като въвежда нови и различни основания за нищожност на завещанието. Още по- малко това може да стане и с касационната жалба с оглед спецификата на касационното производство. В него се осъществява само контролна дейност. В него не могат да се събират нови доказателства, нито да се допускат за разглеждане нови защитни средства на страните, представляващи фактически твърдения, свързани с изгодни за тях правни последици. Това е така защото в това производство не може да се възприема друга различна фактическа обстановка по делото в резултат само на касационното обжалване. Предмет на касационната проверка е правилността на въззивното решение, изхождайки само от приетата от него за установена фактическа обстановка. Ето защо в касационното производство не могат да се събират нови доказателства, нито да се обсъждат нови доводи, които не са били заявени в инстанцията по същество. Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 1068 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.