Решение № 6088 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2880/2011 г.

Решение № 6088 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2880/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Областния управител на Област София против решението от 30.11.2010 г. по адм. д. № 2266/06 г. на Софийски градски съд, с което е определено обезщетение по ЗОСОИ, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците се представлява само Константин Въжаров, който оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение на посочените в касационната жалба пороци, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, съдът е провел съдебно производство, в което е събрал всички относими към спора писмени доказателства, назначил е експертизи, изслушал е вещи лица и като е извършил обстоен анализ на тези доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е стигнал до правилният извод, че на основание чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ жалбоподателите следва да се обезщетят чрез реално възстановяване на част от одържавения им имот и чрез компенсаторни записи за останалата част. Обосновано и в съответствие с доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, и най-вече позовавайки се на заключението на вещото лице, което не е било оспорено от страните, за което е имал и задължителни указания от Върховния административен съд по адм. д. № 10441/05 г., съдът е приел, че производството е допустимо, и е определил обезщетение съобразно това заключение, както го задължават и разпоредбите на ЗОСОИ. Следователно, като е определил обезщетение на правоимащите лица по ЗОСОИ съобразно неоспореното заключение на вещото лице с реално възстановяване на част от одържавения имот и с компенсаторни записи за останалата част, съдът е постановил едно законосъобразно решение, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,