Решение № 2776 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14191/2010 г.

Решение № 2776 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14191/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по чл. 13, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов (ЗКФН) надзор и по реда на глава десета, раздел I чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК. Образувано е по жалба от "Алфа Енерджи Холдинг" ЕАД гр. София, представлявано от Румяна Петрова Георгиева срещу решение № 639 - Е от 29.09.2010 г. на Комисията за финансов надзор /КФН/. С него се отказва потвърждаване на проспект за допускане до търговия на емисия корпоративни облигации в размер на 6173 броя обикновени, безналични, поименни, свободно - прехвърляеми, неконвертируеми, обезпечени облигации с номинална стойност 1000 евро всяка, с ISIN код: ВG2100021091, с годишна лихва в размер на 8.50 % за периода до пускане в експлоатация на пълната мощност на фотоволтаична централа /достигната на 19.02.2010 г./ и 6.50 % за периода след това, 6- месечен период на лихвено плащане, изплащане на главницата - изплащането ще започне от третото лихвено плащане и ще се извърши на 14 части, първите от които с размер 440928.57 евро и 14-та част от 440928.59 евро, срочност 8 години, датата на емитиране на облигациите: 16.12.2009 г. и дата на падеж на 18.12.2017 г., издадени от "Алфа енерджи холдинг" ЕАД гр. София. Поддържат се доводи за незаконосъобразност при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3 - 5 АПК с искане за отмяната му. На първо място се поддържа, че няма основание в хипотезата на чл. 92, ал. 2 от Закона за публично предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ КФН да откаже издаването на потвърждение на проспект тъй като всичките й указания относно непълноти и несъответствия са изпълнени в дадения от нея срок. На второ място се поддържа, че в чл. 204, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ се съдържа забрана за първично публично предлагане на облигации преди изтичане на две годишен срок от вписването на дружеството в търговския регистър, като терминът "първично публично предлагане" е дефиниран в чл. 5, ал. 1 ЗППЦК. Според това определение дружеството не е извършвало първично публично предлагане, а вторично, тъй като първичното предлагане е било частно /на по малко от 100 лица/, поради което разпоредбата на чл. 204, ал. 1 ТЗ е неприложима, а КФН я е приложила незаконосъобразно към вторично на практика, публично предлагане. На трето място се поддържа, че има нарушение на чл. 13 АПК като административният орган се отклонил от прилагането на своя практика, постановявайки нецелесъобразен акт. Ответникът, Комисията за финансов надзор, чрез юрисконсулт Вълчовска взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени подробно в писмен вид. Върховният административен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Установява се от приложената административна преписка, че жалбоподателят е подал заявление вх. № РГ-05-1513/2 от 24.06.2010 г. за потвърждаване от КФН на проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на корпоративни облигации, издадени от "Алфа енерджи холдинг" ЕАД гр. София. При констатирани непълноти и несъответствия е даден от КФН срок за отстраняване, след което е представен коригиран проспект, заявлението за потвърждаването на който е разгледано по същество от КФН. Установено е, че има решение от 7.12.2009 г. на Съвета на директорите на "Алфа финанс холдинг" АД, едноличен собственик на капитала на "Алфа енерджи холдинг" ЕАД за издаване на емисията при условията на първично частно предлагане. При тези данни е прието, че забраната в чл. 204, ал. 1 ТЗ следва да намери приложение и в настоящия случай, ако не, се получава заобикаляне на закона, което не може да бъде допуснато. На следващо място е установено и основание по чл. 92, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК за постановения отказ, че не са осигурени интересите на инвеститорите в разрез с целите по чл. 11, т. 1 и т. 2 ЗКФН и чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗППЦК. Жалбата срещу така постановеното решение е неоснователна по следните съображения: Предмет на Закона за публично предлагане на ценни книжа е публичното предлагане на ценни книжа, издаването и разпореждането с безналични ценни книжа, както и ограниченията относно разпореждането с ценни книжа, издадени чрез непублично предлагане - чл. 1, ал. 1, т. 1. В чл. 4 ЗППЦК е дадено законово определение на публичното предлагане на ценни книжа, а в чл. 5 е дефинирано първично публично предлагане. В чл. 8 ЗППЦК се посочва, че регулирането и надзорът върху лицата, дейностите и сделките по чл. 1, ал. 1, т. 1 се извършват от Комисията за финансов надзор. В закона за комисията за финансов надзор като предмет е посочен създаването, обхвата устройството, функциите и дейността на КФН. Целите, функциите и правомощията на този орган са регламентирани в глава Трета от ЗКФН като в чл. 11, т. 1 и т. 2 е посочено че при осъществяване на предоставените й с този закон функции и правомощия Комисията се ръководи от следните цели: защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица и осигуряване стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари, включително чрез правила и системи за управление на рисковете на тези пазари. Комисията има правомощията, регламентирани в чл. 13, включително и по ал. 1, т. 8 при условията и по реда на ЗППЦК и Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и по предложение на ресорния заместник председател взема решения за издаване или откази за издаване потвърждения на проспекти за публично предлагане на ценни книжа или регистрация на емисии с цел търговия на регулиран пазар на ценни книжа. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗППЦК не се разрешава извършване на публично предлагане на ценни книжа и допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, преди емитентът, предложителят или лицето, което иска допускане на ценните книжа до търговия на регулиран пазар да публикува проспект по начина и със съдържанието, установени с този закон и актовете по прилагането му. Анализа на цитираната уредба води до извода, че проспектът е необходима предпоставка за извършване на дейността по публично предлагане на ценни книжа на регулиран пазар. В настоящият случай жалбоподателят е започнал административното производство със заявление пред КФН производство за потвърждаване на проспект за публично предлагане на ценни книжа. Комисията е постановила отказ за издаване на потвърждение на обоснован първо място със забраната в чл. 204, ал. 1 ТЗ който посочва, че облигации може да се издават само от акционерно дружество и издаването им чрез публично предлагане може да се извършва най малко две години след вписване на дружеството в търговския регистър и ако има два годишни финансови отчета, приети от общото събрание. Хипотезата на нормата, приложена към дружеството жалбоподател води до извода, изведен от КФН, че издаването на потвърждение на проспекта за публично предлагане на ценни книжа, в случая облигации ще е в разрез с тази забрана. Поддържаните доводи в обратен смисъл в жалбата са неоснователни. Налице е забрана, предвидена в ТЗ, който регламентира създаването на търговските субекти /дружества/, органите и представителството им и начина на функциониране в гражданския и търговския оборот. В случая тази забрана не може да бъде преодоляна с правилата на ЗППЦК, които са приложими след като се установи, че дружеството може да издава облигации чрез публично предлагане. При наличие на такава забрана за издаване на облигации в чл. 204, ал. 1 ТЗ отказът за издаване на потвърждение на проспект е законосъобразен като постановен при отсъствието на основанията за отмяна по чл. 146 АПК. На следващо място, отказът е мотивиран с наличие на основание по чл. 92, ал. 1, т. 3 ЗППЦК, според който КФН може да откаже издаването на потвърждение по чл. 78, ал. 2 с писмено мотивирано решение, когато не са осигурени правата на инвеститорите. В случая съдържанието на това основание е изведено от КФН от мотивите на законодателя за да наложи забрана по чл. 204, ал. 1 ТЗ а именно, дружествата които издават облигации чрез публично предлагане да са икономически стабилни и с надеждна стопанска история, което основание съдът приема също за доказано. В правомощията на КФН е да преценява различни факти в хипотезата на чл. 92, ал. 1, т. 3 ЗППЦК и в настоящия случай тези факти от същество значение за правата на жалбоподателя са прецени в съответствие с материалните норми при спазване на административно производствените правила и в съответствие с целите на закона. При тези съображения жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,