Решение № 5729 от 10.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 856/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г. (УО на ОПОС) срещу Решение 1810 от 24.10.2023 г. по адм. дело 3231/2022 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменено негово Решение от 07.12.2022 г. в частта му по т. II за определяне на финансова корекция на община Пловдив. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е възприел едностранно и непълно релевантните факти по делото, като се е позовал изцяло на изготвеното по делото заключение на вещото лице, без да извърши допълнителен и самостоятелен анализ на мотивите на ръководителя на УО. Сочи, че документите и информацията, изследвани от вещото лице, не са били предоставени на административния орган при провеждане на производството по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Наведени са доводи за наличие на констатираното от органа нарушение, като се твърди, че същото правилно е квалифицирано като нередност. Излага съображения за законосъобразност на административния акт в оспорената част. Моли за отмяна на съдебното решение като неправилно и вместо него постановяване на друго решение по същество на спора и присъждане на разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът община Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените в жалбата касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е т. II от Решение от 07.12.2022 г. на ръководителя на УО на ОПОС 20142020 г. за определяне на финансова корекция на община Пловдив в размер на 25 % от стойността на допустимите разходи по договор за изпълнение на обособена позиция (ОП) 1 - 22ДГ-897 от 16.09.2022 г. с изпълнител ДЗЗД Чист Въздух Пловдив на стойност 5 643 540,00 лв. без ДДС. От фактическа страна съдът е установил, че община Пловдив е бенефициер по административен договор Д-34-63/31.07.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез директно предоставяне BG16М1ОР002-5.003 Мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г., за изпълнение на проект ИСУН BG16М1ОР002-5.003-006 Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух в община Пловдив чрез намаляване на емисиите на ФПЧ10 от битово отопление. За разходване на средствата общината е провела процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет Доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционно обслужване на отоплителни устройства за битово отопление на пелети, на природен газ, на електричество и доставка и гаранционно обслужване на радиатори по 5 (пет) обособени позиции. В резултат на проведената обществена поръчка по ОП 1 - Доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционно обслужване на климатици за битово отопление е сключен договор 22ДГ-897/16.09.2022 г. с избрания за изпълнител участник - ДЗЗД Чист Въздух Пловдив. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ ръководителят на УО е издал оспорения административен акт на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Актът в оспорената му част по т. II е мотивиран с констатация за нарушение чл. 112, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 64, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 107, т. 1 ЗОП незаконосъобразно сключване на договор с участника, избран за изпълнител по ОП 1, тъй като същият не е представил необходимите документи за доказване на съответствие с поставен критерий за подбор за технически и професионални способности - опит в идентична или сходна дейност. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности). Определен е процентен показател от 25 % върху допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ. От правна страна съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. На първо място посочва, че изводът на УО за отсъствие на годни доказателства за опит на изпълнителя е неправилен. Съдът приема за доказано, че доставените от изпълнителя климатици са именно монтираните такива от него. На следващо място посочва, че констатираните от УО обстоятелства не могат да бъдат подведени под сочената в акта хипотеза за нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като не изпълват предвидените предпоставки. По изложените съображения е отменил административния акт в оспорената част като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. По делото не е спорно, че съгласно критериите за подбор, поставени от възложителя за ОП 1, участникът трябва да е изпълнил през последните 3 (три) години от датата на подаване на офертата дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката доставка/доставки с включен монтаж на минимум 2 200 (две хиляди двеста) броя климатици или сходни/еквивалентни електрически уреди/устройства за отопление. Преди подписване на договора избраният за изпълнител участник е представил списъци на извършените сходни или идентични с предмета на поръчката услуги. При извършена последваща проверка ръководителят на УО приема, че тези списъци не са достатъчни за доказване на съответствие с посочения критерий за подбор на етап сключване на договора, тъй като са съставени от самия участник. Констатацията на органа за незаконосъобразно сключен договор за възлагане на обществена поръчка и по-конкретно за допуснато нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП не попада в хипотезата на т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Т. 14 предвижда нарушението да е допуснато в хода на процедурата. Това са случаите, при които критериите за подбор или техническите спецификации са променени или са неправилно приложени в хода на процедурата, в резултат на което е определен за изпълнител кандидатът или участникът, който не отговаря на критериите за подбор и/или техническите спецификации, или е отстранен кандидат или участник, чиято оферта е трябвало да бъде допусната до разглеждане на техническото предложение, ако публикуваните критерии за подбор или техническите спецификации са били спазени. Приетото в акта от фактическа страна нарушение на етап преди подписване на договора не съответства на хипотезата на т. 14. Констатираните от ръководителя на УО обстоятелства не могат да бъдат подведени под сочената в акта хипотеза за нередност по т. 14, тъй като не изпълват предвидените в нея предпоставки. По горните съображения касационната инстанция приема, че в административния акт е посочено правно основание, което не е годно да обоснове наличието на твърдяната от органа нередност. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на финансовата корекция. Касационната инстанция приема, че крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част е правилен и решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски на ответника следва да бъдат присъдени такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на 72 516,46 лева с ДДС за настоящата съдебна инстанция. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност е неоснователно. Правната сложност на съдебното административно производство е функция на приложимата нормативна уредба на материалните правоотношения. Фактът, че приложимите разпоредби са уредени в юридически актове от различна степен, в т. ч. и в законодателство, което е наднационално, сам по себе си обуславя правната сложност на делото. В случая нормативната уредба, регулираща процесните материални правоотношения, е регламентирана както в правото на Съюза, така и в националното право. Отделно от това, националната нормативна уредба е в различни законови и подзаконови нормативни актове. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение