Решение № 6165 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3439/2010 г.

Решение № 6165 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3439/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 43а, ал. 3 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (ЗПРКИ). Образувано е по касационна жалба на Росен Сергеев Илиев от гр. Пирдоп, против Решение № 62/26.01.2010 г. постановено по а. д. № 1019/2009 г. по описа на Административен съд София-област (АССО). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССО е установил по отношение на Илиев - общински съветник в Общински съвет Пирдоп (ОбС), конфликт на интереси, изразяващи се в нарушение на чл. 7, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПРКИ. На основание чл. 27а, ал. 4, във вр. с чл. 35, ал. 1 с. з., му е наложена глоба в размер на 5000,00 лв. Съдът е установил, че по отношение същото лице в същото качество, не е налице конфликт на интереси, изразяващ се в нарушение на чл. 12, т. 4 от ЗПРКИ. Недоволен от решението, Илиев го обжалва. Твърди, че същото е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му, допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му в частта, с която е установен наличен конфликт на интереси и му е наложена глоба в размер на 5000 лв. и се постанови друго, по съществото на спора, с което се установи, че по отношение на него не е налице конфликт на интереси по смисъла на ЗПРКИ. Моли за присъждане на направените разноски по делото. Ответната страна - Постоянната комисия за установяване на конфликт на интереси при ОбС Пирдоп (ПКУКИ), не взема становище по касационната жалба. Прокурорът счита касационната жалба за основателна. В конкретния случай липсва конфликт на интереси за касатора. Моли да се отмени решението на АССО и се постанови друго, с което се отхвърли като неоснователно искането на председателя на ПКУКИ. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), възприе изцяло установената от АССО фактическа обстановка. Тя не се оспорва от страните по спора. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява основателна. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, развит в касационната жалба се явява неоснователен. Сочените от касатора конкретни нарушения не са допуснати от АССО. АССО е изследвал задълбочено и е установил в пълнота фактическата обстановка по казуса. Същият обаче, при решаването му, е допуснал нарушение на материалния закон - ЗПРКИ, както следва: В случая, предвид естеството на казуса и приложимия закон, от съществено и водещо значение е отговорът на въпроса дали е налице или липсва "конфликт на интереси" за Илиев като общински съветник, при участието му в гласуването на Решение № 127/08.10.2009 г. на ОбС. Видно от мотивите на решението му, АССО е приел, че: а/ изброените в Глава II от закона забрани, съществуват сами по себе си, без да е необходимо да се установява връзка между тях и легалните определения, дадени в чл. 2 от ЗПРКИ (вж. л. 3, последен абзац и л. 4, първи такъв) и б/ за Илиев е налице "частен интерес" и съответно - "конфликт на интереси" по смисъла на чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗПРКИ. От една страна, с декларацията си по чл. 12 от с. з. той е декларирал, че "като общински съветник е в конфликт на интереси с Читалище "Напредък". От друга, след като гласуваното решение има за последица престиране на материална облага, то за него, действайки в качеството си на общински съветник и чл. на Настоятелството на читалището едновременно, е налице "частен интерес" (вж. стр. 5, края и стр. 6, началото). ВАС не възприема тези изводи на АССО и счита същите за незаконосъобразни. Съгласно легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗПРКИ, "конфликт на интереси" възниква когато лице, заемащо публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Тълкуването сочи, че за да възникне "конфликт на интереси" следва на първо място да е налице установен по несъмнен начин, съществуващ частен интерес, който от своя страна може (т. е. е възможно), да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Нормата изисква за възникване на "конфликт на интереси", да е налице съществуващ "частен интерес", не и възможен такъв. Хипотетично (евентуално), може да бъде само влиянието на наличния "частен интерес" върху изпълнението на правомощията и задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Законодателят обаче е преценил и приел, че дори само възможността частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние което е обществено опасно, недопустимо и укоримо. Като такова, то следва да бъде санкционирано. От дадените в чл. 2, ал. 2 и 3 от ЗПРКИ легални дефиниции на посочените понятия е видно, че "частен интерес" е всяка облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а "облага" е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. От горното следва, че за да е налице "частен интерес", трябва да съществува "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПРКИ. В казуса, така както обосновано е приел за установено и АССО, облага за Илиев липсва не само от работата му като чл. на Настоятелството на Читалище "Напредък", Пирдоп, но и от изпълнението на взетото Решение № 127/2009 г. на ОбС. Целта на закона както се каза, е да попречи на възможността за незаконно обогатяване и/или получаване на нематериални облаги чрез използване на служебното положение от облагодетелствувалото се лице изпълняващо публична длъжност, както и на свързаните с него лица. По делото липсват доказателства установяващи наличието на частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията и задълженията, осъществявани по служба като общински съветник от страна на Илиев по смисъла на чл. 2, ал. 2, вр. ал. 3 ЗПРКИ. За да приеме наличие на конфликт на интереси, АССО е изходил единствено от това, че последният и Читалище "Напредък", са свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПРКИ. Последното обаче не е доказано. Според текста на § 1, т. 1 от ДР на ЗПРКИ, "свързани лица са...физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност". По делото липсват доказателства, като чл. на Настоятелството на читалището, Илиев да е в някаква икономическа или политическа зависимост с Читалище "Напредък". До доказването на последното, не може да се твърди за него, че е свързано лице с Читалище "Напредък". Илиев не получава каквато и да е материална облага от работата си като чл. на неговото настоятелство. Липсват доказателства, а въпросът не е бил и предмет на работа на ПКУКИ и съда, че гласувайки за приемането на въпросното Решение № 127/2009 г. на ОбС, на Илиев е била обещана, а още по-малко - че той е получил, каквато и да нематериална облага. Нещо повече - видно от необорените негови писмени обяснения, приложени на л. 4 от делото, той е чл. на читалището и активен участник в дейността му от 1948 г., а от 1960 г. - и чл. на ръководството му. Не само към момента на гласуването на Решение № 127/2009 г. на ОбС, но и за целия този период липсват данни Илиев да е получил каквато и да е материална или нематериална облага от дейността си, извършвана изцяло на обществени начала. Всички изложени обстоятелства водят до извода за липса на "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПРКИ. Липсата на облага, води до липса на "частен интерес", а това от своя страна означава, че липсва "конфликт на интереси". Въпреки недобрата законова редакция на някои текстове очевидно е, че целта на закона е да "предотврати и разкрие конфликта на интереси" при осъществяването на служебните задължения на лицата, заемащи публични длъжности. ВАС не възприема правният извод на АССО, че забраните, посочени в Глава II от закона, съществуват сами по себе си, без да е необходимо установяването на облага, на тази база - частен интерес и съответно - конфликт на интереси. Ако това беше действително така, тези забрани щяха да съществуват в някой от общите закони, а не именно в ЗПРКИ. В посочените в този закон случаи, за да се приложи именно той, задължително следва да бъде установен конфликт на интереси. Това изискване не се отнася единствено до забраните, посочени в Глава V, тъй като те касаят лица, вече освободили заеманата от тях публична длъжност. Несъстоятелни са и доводите за наличен "частен интерес" на Илиев, извлечени от попълването от него на декларация по чл. 12, т. 2 от ЗПРКИ и от факта, че с въпросното Решение № 127/2009 г. на ОбС, се "престира материална облага". Декларацията по чл. 12, т. 2 от ЗПРКИ, въпреки, че е обявена като такава "за частни интереси" (вж. чл. 12, т. 2), се попълва по образец, предвиден в закона. В т. 1, абз. 3 от нея е предвидено деклараторът да даде сведения за това, дали "...е чл. на орган на управление или контрол на юридически лица с нестопанска цел". Тази точка коректно е попълнено от Илиев, като е посочено участието му в настоятелството на читалището. В същото време, в случаите когато има свързани лица с декларатора, дейността на които би довела до възникване на конфликт на интереси за него, се попълва т. 5 от Декларацията. В подадената такава от Илиев, въпросната т. 5 не е била попълнена по причините, разгледани от ВАС по-горе, поради което не може да се приеме, че той е съзнавал съществуващ "частен интерес" за него. Дори лицето да се заблуждава и да попълни и тази точка от декларацията, съществуващият "частен интерес" следва да се изследва и докаже по делото. Не във всички случаи, когато с даден акт се престира материална облага съществува "частен интерес". За да бъде релевантно последното действие, е необходимо частният интерес да е за лицето, заемащо публична длъжност, като от извършеното от него се реализира облага лично за него или за свързани с него лица. В случая, както се посочи и по-горе, такава противозаконна облага не е установена по делото. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна, като следва да се отмени решението на АССО. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което вместо отмененото решение следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което се признае за установено, че по отношение на общинския съветник Росен Сергеев Илиев липсва конфликт на интереси при гласуването от него на Решение № 127/2009 г. на Общинския съвет Пирдоп. В касационната жалба Илиев е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. Предвид изложеното по-горе, то се явява основателно. По делото обаче не са представени доказателства за направени разноски, поради което искането следва да се отхвърли като недоказано по размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение