Решение № 2738 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14378/2019 г.

Решение № 2738 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14378/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Христов от [населено място], [община] срещу Решение № 12229 от 12.09.2019 г. по адм. д. № 7929/2018 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-48-36 от 11.05.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която на основание чл. 32, ал. 5 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), е изменен крайният срок на забраната за улов на бяла риба "Sander iucioperca", установен в Приложение № 1 на ЗРА. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че тричленният състав на Върховния административен съд (ВАС) се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, без да обсъди всички доводи на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Твърди, че обжалванияj административен акт е издаден в нарушение на чл. 66, ал. 1 и ал. 2, чл. 68 и чл. 70 АПК. Счита, че актовете въз основа на които е издадена оспорваната заповед, са с невярно съдържание. По делото не са представени доказателства в подкрепа на мотивите на обжалвания административен акт за ниски температури през зимата, както и периоди със значителни понижения на температурите през март и април. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото на друг състав на ВАС. Ответникът – министър на земеделието, храните и горите изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че по делото са представени доказателства за спазване разпоредбата на чл. 66 АПК. Намира за неприложима разпоредбата на чл. 70 АПК, тъй като определените в заповедта водни обекти не предвиждат вероятност от засягане на чужда държава. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Петков. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, съдът приема от фактическа и правна страна следното: С оспорената Заповед № РД-48-36 от 11.05.2018 г., министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 32, ал. 5 ЗРА, чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите (Устройствения правилник), и във връзка със съгласувателно писмо, изх. № 12-00-421/20.04.2018 г. на Министерство на околната среда и водите, и възникнала необходимост за опазване на биологичното разнообразие и създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на популациите от бяла риба в определени рибностопански обекти, съобразно надморска височина, намиращи се до 500 м и от 500 до 1 500 м надморска височина, е изменил крайния срок на забраната за улов на бяла риба /Sander lucioperca/, установен в Приложение № 1 ЗРА. В рибностопански обекти, намиращи се до 500 м. надморска височина, той е променен до 31.05.2018 г., включително, а в рибностопански обекти, намиращи се от 500 м. до 1 500 м. надморска височина, крайният срок се променя до 15.06.2018 г., включително. В случаите на прилов по време на забраната, уловените екземпляри се връщат незабавно във водата независимо от тяхното състояние. По делото е установено, че с цел създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на пролетно размножаващите се риби и в съответствие със ЗРА, се въвеждат срокове за забрана на улова им през периода на тяхното размножаване в рибностопанските обекти. В съответствие с Приложение № 1 ЗРА, срокът за забрана на улов на бяла риба е определен от 15 март до 15 май. В Института по рибарство и аквакултури (ИРА) е постъпило предложение от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) за удължаване на крайната дата на забрана за риболов на бяла риба, № 3300-5249(1)/9.03.2018 г. То е съгласувано от в. и. д. директор на ИРА. С Уведомление № z - 5638 от 9.03.2018 г., по чл. 66 АПК, за предстоящо издаване на общ административен акт, изпълнителният директор на "Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури" (ИАРА), е отправил предложение за участие в административно производство за издаване на такъв акт. С доклад, изх. № 0420-8370 от 24.04.2018 г., изпълнителният директор на ИАРА е предложил на министъра издаването на процесната заповед. С доклад, изх. № 93-3741 от 11.05.2018 г., заместник министърът на земеделието, храните и горите е представил проект на тази заповед на министъра на МЗХГ, с подробно изложени съображения относно необходимостта от издаването й, съдържанието й и целта, която тя преследва. Заповедта на министъра на земеделието, храните и горите е била съгласувана предварително с Министерството на околната среда и водите, като министърът писмено е изразил съгласието си без забележки, съгласно писмо, изх. № 12-00-421 от 20.04.2018 г. При така установената фактическа обстановка, тричленният състав е приел, че обжалваната заповед е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решаващият съд е установил, че са осъществени в изискващата се последователност, производствените дейности по реализиране на предложение за издаване на акта, както и неговото съгласуване. След анализ на разпоредбите на чл. 32, ал. 1 – ал. 5 ЗРА и Приложение № 1 към чл. 32, ал. 1 ЗРА, б. "Б", т. 6, съдът е приел, че както първият удължен срок до 31.05.2018 г., с 16 дни, така вторият, удължен до 15.06.2018 г., с 31 дни, са изменени в съответствие с чл. 32, ал. 1 ЗРА, в която разпоредба изрично е посочено, че това може да се осъществи с до 30 дни. Във втория случай е налице удължаване с 1 ден повече, което нарушение съдът е определил като несъществено. По повод на възражението на жалбоподателя, че административният орган не е спазил изискванията на чл. 66 АПК, тричленният състав е посочил, че уведомяване е осъществено чрез публикуване на проекта на заповедта на интернет страницата на ИАРА. За неоснователно е прието и възражението за липсата на мотиви, респ. непълни такива, тъй като преценката е от компетентността на издателя на акта и не може да се приеме, че такава липсва и се свежда само до отчитане на температурните изменения на въздуха и водата. Периодите на забрана се съобразяват с климатичните условия и биологичните особености на отделните видове риби и други видове водни организми. Анализът е осъществен от компетентните органи, което е направено от ИРА и ИАРА в представените цитирани писма - становище и предложение. По изложените съображения, съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на обжалваната заповед и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. От представените по делото доказателства се установява, че на 15.03.2018 г., в съответствие с чл. 66, ал. 1 АПК, на интернет страницата на ИАРА, е публикувано уведомление относно откриването на производство по издаване на обжалваната заповед. Видно от съдържанието на уведомлението, в него са посочени основните съображения за издаването му, противно на изложеното от касатора. Разпоредбата на чл. 66, ал. 2 АПК не задължава административния орган да публикува всички документи във връзка с издаване на общия административен акт, а само да посочи основните съображения за издаването му. Оспорваната заповед е издадена на 11.05.2018 г., т. е. спазен е и едномесечният срок по чл. 69, ал. 2 АПК. По делото не са представени каквито и да е доказателства, издаденият административен акт да засяга права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица на територията на съседна държава, поради което твърденията на касатора за допуснати нарушения на чл. 70 АПК също са неоснователни. По изложените съображения, правилно тричленният състав е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед. Видно от съдържанието на оспорваната заповед, в последната са посочени разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите (отм. ДВ, бр. 82 от 18.10.2019 г.). Посочените от касатора разпоредби – чл. 4, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник (отм.); не се съдържат в обжалваната заповед, поради което и необсъждането им от първоинстанционния състав не представлява нарушение. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗРА, във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1. В последното за бялата риба, срокът за забрана на улов е от 15 март до 15 май. В процесната заповед, периодът за рибностопански обекти намиращи се до 500 м. надморска височина, крайният срок е удължен до 31 май 2018 г. или с 16 дни, а в рибностопански обекти намиращи се от 500 м. до 1500 м. надморска височина, крайният срок е удължен до 15 юни 2018 г. или с 31 дни. Правилно тричленния състав на ВАС е приел, че предвиденият в чл. 32, ал. 2 ЗРА срок е спазен, като отклонението с 1 ден от законовите изисквания на втория срок, не е съществено и не се отразява на материалната законосъобразност на акта. Преценката на министъра на земеделието, храните и горите дали да упражни правомощията си по чл. 32, ал. 2 ЗРА е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Представените по делото доказателства са приети без оспорване в първоинстанционното производство и определянето на част от тях от касатора, като документи с невярно съдържание, е недопустимо на този етап от съдебното производство. Останалите доводи на касатора са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, като мотивите му изцяло се споделят от настоящия петчленен състав. По изложените съображения, доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Решението като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено по реда на чл. 228 във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I – ви петчленен състав на Втора колегия