Решение № 12451 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2023 г.

Не се допуска разполагането и достъпът на плаващи и подводни съдове и съоръжения на разстояние, по-малко от 1000 м, от язовирните стени на големите язовири, освен за целите на техническата експлоатация. В конкретния случай е безспорно, че е налице издадено разрешително 32460179/13.04.2017г., което позволява на разполагането на процесната садкова инсталация във водния обект на разстояние по малко от 1000 м. от стената. В тази връзка съдът обосновано е направил извод, че в случая язовирната стена е преливаема и не служи за предпазва от наводнение, а за отделяне топлите води на единия язовир от водите на другия, т. е. има технологични функция, а не конструктивна, като правилно е приел, че административния орган не е изследвал дали се касае са преградна стена, представляваща дига и без никаква обосновка е счел, че се касае за язовирна стена. В подкрепа на този спор дали стената е язовирна или не е приетото Решение 8735 от 12.07.2016 г. постановено по адм. д. 8971/2015 г. по описа на ВАС, от което е видно, че процесната стена не представлява язовирна. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, което в настоящия случай не е направено в административно производство. Водим от изложеното е обоснован изводът на съдът от първата инстанция, че в случая е налице самостоятелно отменително основание по чл. 146, ал. 3 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата преценка на събраните доказателства, поради което неоснователни се явяват релевираните в обратна насока доводи от страна на касатора. Решаващият съд правилно е преценил също, че оспорените предписания са издадени при неизяснена фактическа обстановка, поради което жалбата на НЕК ЕАД обосновано е била уважена и оспорения административния акт е отменен. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания. Първоинстанционният съд е приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като определя същите в размер на 100 лв., на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.