Решение № 8408 от 5.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3883/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници (АМ), чрез упълномощения процесуален представител - главен юрисконсулт М. Роева, срещу Решение 335 от 12.01.2024 г., постановено по адм. д. 10662 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2023 г., изменено в частта за разноските с Определение 2489 от 07.03.2024 г. по същото дело. С обжалваното съдебно решение е прогласена нищожността на Решение 32-595001 от 17.10.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, по жалба на БРТД АД (със старо наименование Българо-Руско търговско дружество АД), и е изпратена преписката на директора на АМ за произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с обжалваното решение. Наред с товаq на настоящия ответник по касация са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 1050,00 лв. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател излага съображения по същество на оспорването на решението на митническия орган. Релевират се доводи, че съдът вместо да прекрати производството по делото е прогласил нищожността на Решение 32-595001 от 17.10.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Варна и е изпратил преписката на АМ за произнасянe при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Позовава се на това, че по жалба на БРТД АД срещу предварителното изпълнение на Решение 32-558420 от 15.09.2023 г. към МД MRN19BG002002011909R2 от 18.07.2019 г., издадено от директора на ТД Митница Варна е образувано адм. д. 9234 по описа на АССГ за 2023 г. С Определение 8295 от 28.09.2023 г. жалбата на дружеството е оставена без уважение, което определение е оставено в сила от Върховния административен съд с Определение 10526 от 02.11.2023 г., постановено по адм. д. 10351 по описа на този съд за 2023 г. По тези причини се твърди, че съдът е следвало да прекрати производството по делото. Оспорва се и размерът на присъдените разноски. По изложените в касационната жалба доводи се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и прекратяване на производството по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Преди съдебното заседание представя писмено становище, с което заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, ведно с искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът - БРТД АД (със старо наименование Българо-Руско търговско дружество АД), се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд от упълномощени адвокати, които от негово име оспорват касационната жалба, а по същество на оспорването молят оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представят и писмена защита. Претендират разноски за касационното производство. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е било Решение 32-595001 от 17.10.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, с което е отказано спиране на предварителното изпълнение на Решение 32-558420 от 15.09.2023 г. към МД с MRN 19BG002002011909R2 от 18.07.2019 г., издадено от директора на ТД Митница Варна. Установено е от първоинстанционния съд, че с Решение 32-558420 от 15.09.2023 г. към МД с MRN 19BG002002011909R2 от 18.07.2019 г., директорът на ТД Митница Варна е отказал да приеме митническата стойност на декларираните стоки 1 и стока 2 и е определил нова митническа стойност на стока 1 в размер на 54798,97 лв. и на стока 2 в размер на 12914,41 лв., като е постановил да бъдат взети допълнително под отчет суми за мито в размер на 5397,52 лв. и за ДДС в размер на 12835,10 лв. Решението подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 19б, ал. 2 от Закона за митниците (ЗМ), във вр с чл. 45 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Жалбата срещу него е подадена до директора на АМ на 21.09.2023 г. С нея се иска постановяване на административен акт, с който да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, тъй като може да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице, тъй като сумите, посочени в решението били необходими за функционирането му. Директорът на ТД Митница Варна, комуто жалбата била изпратена, е постановил оспорения отказ за спиране на предварителното изпълнение на Решение 32-558420 от 15.09.2023 г. към МД с MRN 19BG002002011909R2 от 18.07.2019 г., мотивиран с обстоятелството, че в срока за обжалване на решението БРТД АД не е предоставило обезпечение в размер на главницата и лихвите съобразно чл. 221 ал. 3 ЗМ. Първоинстанционният съд съобразил разпоредбата на чл. 221, ал. 1 ЗМ и разгледал двете хипотези по чл. 221 ЗМ, в които законът допуска предварителното изпълнение на решението по чл. 19б ЗМ да бъде спряно от митническите органи по искане на заинтересовани лица. Приел, че компетентен да се произнесе по искането при обосновано съмнение за несъответствие на митническото решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато може да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице съгласно чл. 221 ал. 2 ЗМ, е бил директорът на АМ. Формирал е извод, че оспореното решение е постановено от некомпетентен орган и прогласил неговата нищожност. При това съдът изпратил преписката на директора на АМ за произнасяне по искането на БРТД АД за спиране предварителното изпълнение на Решение 32-558420 от 15.09.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, като указал да бъде съобразено това, че то е оспорено по съдебен ред. Съобразно изхода на спора съдът присъдил сторените в първоинстанционното производство разноски в полза на настоящия ответник по касация. Решението е валидно, но е недопустимо. Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател, които по същество са такива за недопустимост на обжалваното съдебно решение. За ответникът по касация не е бил налице правен интерес от оспорване на решението, предмет на контрол пред първоинстанционния съд, предвид данните, че Решение 32-558420 от 15.09.2023 г. към МД с MRN 19BG002002011909R2 от 18.07.2019 г., издадено от директора на ТД Митница Варна е било оспорено по съдебен ред и в съдебното производство, по предявено искане с правно основание чл. 166 АПК, първоинстанционният съд го е оставил без уважение с Определение 8295 от 28.09.2023 г., постановено по адм. д. 9234 по описа на АССГ за 2023 г. Това определение е било оставено в сила с Определение 10526 от 02.11.2023 г., постановено по адм. д. 10351 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. По предписанието на чл. 221, ал. 1 ЗМ обжалването на решението по чл. 19б не спира неговото изпълнение. Разпоредбата на ал. 2 регламентира, че изпълнението на решение по чл. 19б може да бъде спряно по искане на заинтересованото лице от директора на АМ при обосновано съмнение за несъответствие на оспорваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато може да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 3 ЗМ, когато с решението по чл. 19б се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, неговото изпълнение може да бъде спряно от органа, който го е издал, ако в срока за обжалване на решението бъде предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Обезпечението може да бъде паричен депозит или банкова гаранция. За срока на спирането се дължи законна лихва. Доколкото обаче, митническото решение от 15.09.2023 г. е предмет на съдебно оспорване пред АССГ по адм. д. 9623 по описа за 2023 г., основателно касационният жалбоподател сочи, че компетентен да се произнесе по искането на спиране на неговото предварително изпълнение е само съдът. Приложима е разпоредбата на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК при положение, че е налице висящ съдебен спор относно законосъобразността на решението от 15.09.2023 г. Впрочем, това съвсем правилно е било отчетено и от първоинстанционния съд в тази част от мотивите му, изложени във връзка с изпращане на преписката на компетентния орган. Нито произнасянето по същество на оспорването срещу митническото решение от 17.10.2023 г., нито изпращане на преписката на компетентен административен орган след прогласяване на неговата нищожност, са били дължими поради липсата на правен интерес от водене на съдебното производство от настоящия ответник по касация предвид етапа, на който се намира спора и в контекста на разпоредбата на чл. 130, ал. 2 АПК. Предвид горното, налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Дължимо е обезсилване на обжалваното съдебно решение и прекратяване на делото съгласно чл. 221, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение