Решение № 6048 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2021 г.

Решение № 6048 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К., [ЕГН], от гр. Ямбол, [адрес], подадена чрез пълномощника адвокат П. К. против решение № 18 от 1.02.2021 г. по адм. дело № 280/2020 г. на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № Ц2153-28-35/25.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-28-114/27.08.2020 г. на Д. К. срещу разпореждане № РНПЗ-4-28-00796658/16.04.2020 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Ямбол, с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно получена сума от 7 105, 85 лв. представляваща главница за отпуснатата й пенсия за осигурителен стаж и възраст, за периода 15.10.2016 г. до 24.12.2017 г., и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено изцяло. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ Ямбол чрез старши юрисконсулт А. С. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение, като правилно и при липса на касационни основания за неговата отмяна да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема следното: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение № Ц2153-28-35/25.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол, с което е потвърдено обжалваното пред него разпореждане № РНПЗ-4-28-00796658/16.04.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Ямбол, с което на основание чл. 113 и чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено К. да възстанови добросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 7 105. 85 лв., представляваща главница за периода от 15.10.2016 г. до 24.12.2017 г. без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение. Съдът е приел за правилен изводът на административния орган-директорът на ТП на НОИ Ямбол е приел, че в случая е без значение как са получавани сумите за пенсия-добросъвестно или не, тъй като в хипотезата на чл. 114, ал. 2 от КСО на възстановяване подлежат и добросъвестно получените суми. Приел, че решението на административния орган е следствие на влязло в сила разпореждане на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което служебно са заличени данни по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващи се лица за периода 18.06.2013 г. -15.01.2014 г. за осигурителен стаж н "ТОП ФУУДС 1"ЕООД. Това заличаване е променило условията, които са довели до неправилно определяне на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с разпореждане № 3/прот. № 01219/26.06.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол, въз основа на подадено заявление от 19.12.2018 г., личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. К. била възстановена на основание чл. 97 от КСО. С разпореждане № 11/прот. № 01072 от 21.02.2020 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване на ТП на НОИ – Ямбол, Разпореждане № 3/прот. № 01219 от 26.06.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол и всички последващи били отменени във връзка със служебно заличени данни по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за периода от 18.06.2013 г. до 15.01.2014 г. за осигурителен стаж в "Топ Фуудс 1" ЕООД с [ЕИК]. Със същото разпореждане на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от по-късна дата – от 25.12.2017 г. и е определен нов размер на пенсията. Разпореждането е връчено лично на госпожа К. на 3.04.2020 г., същото не е обжалвано и на 03.05.2020 г. е влязло в сила. На 16.04.2020 г. ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ издал ново разпореждане - № РНП-3-4-28-00796658, с което на основание чл. 113 и чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредил К. да възстанови добросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 7 105. 85 лева, представляваща главница за периода от 15.10.2016 г. до 24.12.2017 г. без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение. Това разпореждане е оспорено по административен ред с аргумент, че не са налице нови данни по смисъла на закона, за да се приеме, че добросъвестно получените суми за пенсия не подлежат на връщане. С решение № Ц 2153-28-35/25.09.2020 г. Директорът на ТП на НОИ – Ямбол е оставил без уважение жалбата на Д. К.. Безспорно е установено, че от "Топ Фуудс 1" ЕООД, с което К. е била в трудови правоотношения, не са били подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г., 2016 г., и 2017 г. Считано от 31.05.2013 г., когато е вписано прехвърляне на дружествените дялове на "Топ Фуудс 1" ЕООД на лицето К. Г., [ЕГН], дружеството не отчита търговска дейност. Няма данни и са внесени осигурителни вноски. След като не е осъществена трудова дейност, то не е възникнало и осигурително правоотношение, с произтичащите от него права, т. е. жалбоподателката не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Според тази разпоредба "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, няма качеството на осигурено лице. В случая именно този елемент от сложния фактически състав за възникване на осигурително правоотношение липсва. Това от своя страна изключва качеството на осигурено лице на жалбоподателката за периода от 18.06.2013 г. до 15.01.2014 г., което води и до отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от по-късна начална дата и определяне на нов размер на пенсията. Това неоспорено обстоятелство има значение за определяне правото и размера на пенсията и по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО представлява предвиденото в нормата изключение, при което дори и добросъвестно получената пенсия подлежи на възстановяване. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното усещане, че му се дължат. Съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО основание за възстановяване на добросъвестно получени суми са постъпили след изплащането му доказателства или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Както бе посочено по-горе, задължението на К. за възстановяване на суми по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО е установено с влязло в сила разпореждане № 11/прот. № 01072 от 21.02.2020 г. Същото не е било оспорено от нея и е влязло в сила. В настоящето производство не може да бъде преразглеждан въпроса за дължимостта на парични суми, която е била предмет на горепосоченото разпореждане. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно, допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100. 00 / сто / лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,