Решение № 13396 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4238/2016 г.

Решение № 13396 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4238/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Радуилски хан" ООД срещу решение № 652 от 05.02.2016 г., постановено от Административен съд С.-град, второ отделение, 28 състав по адм. д. № 3483/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспореният административен акт. О. К. за енергийно и водно регулиране, представлявана в производството от юрк. Райков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна "ЧЕЗ Разпределение" АД, с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № Ж-68 от 22.08.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, сега Комисия за енергийно и водно регулиране, с което, поради неоснователност на жалба, подадена от "Радуилски хан" ООД срещу "ЧЕЗ Разпределение" АД, преписката е прекратена. Съдът е потвърдил оспорения административен акт. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспореното решение, съдът приема, че решението е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в предписаната от закона писмена форма, с излагане на фактическите и правни основания за постановяване на акта. При преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че решението е постановено в съответствие на приложимите материално-правни разпоредби. Съдът е обсъдил приложимите разпоредби на чл. 28, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6/2014 г.) и приема, че в съответствие с тези приложими текстове, КЕВР стига до законосъобразен извод, че кабелната линия е изходяща и дейностите по нейното изграждане, поддръжка и ремонт са за сметка на присъединеното лице, а не на мрежовия оператор. В производството пред съда жалбоподателят, е изложил доводи, че средството за търговско измерване (СТИ) не е разположено на територията на присъединения обект и при съобразяване на този факт следва да се разпореди освен осигуряване на достъп на електрическата енергия по въздушен път и преместване на СТИ. Във връзка с тези доводи съдът приема, че редът за присъединяване на обекти на клиенти е уреден с разпоредбите на Г. втора на Наредба № 6/2014 г., като този ред предвижда освен задължение на мрежовия оператор и задължения за извършване на определени действия от страна на клиента. В случая такава процедура е започнала след подаване на заявление от жалбоподателя във връзка с което е подписан предварителен договор за присъединяване, но процедурата не е завършена, поради неизпълнение на вменените на клиента задължения, за което мрежовият оператор не носи отговорност. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Законосъобразно съдът приема, че съгласно дефинитивните норми на чл. 28, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от Наредба № 6/2014 г. изходящия кабел от СТИ до обекта на "Радуилски хан" ООД не е собственост на електроразпределителното дружество и съответно не се поддържа от него. Основните възражения на касационния жалбоподател са във връзка с това, че по вина на електроразпределителното дружество начина на присъединяване не е съобразен с действащата нормативна уредба, поради което правните изводи следва да бъдат направени не с оглед на фактическото положение, а при съобразяване на действащите към момента на разглеждане на жалбата нормативни изисквания. По делото безспорно е установено, че жалбоподателят, като клиент на разпределителното дружество, е присъединен при действието на отменена регламентация и начина на присъединяване е съобразен с тогава действащите нормативи. Действащите сега норми не предвиждат задължение на мрежовия оператор да приведе обекти на присъединени клиенти в съответствие с новите правила, поради което неоснователни са доводите развити с касационната жалба, че в контролното производство, в което е постановено оспореното решение на КЕВР е следвало да се съобрази факта, че СТИ не е монтирано на границата на присъединения обект. Обосновани са правните изводи на решаващия съд, че за присъединяването на обекта, при сега действащите правила, е следвало да се изпълни процедурата, уредена в Г. втора на Наредба № 6/2014 г., като клиентът изпълни вменените му задължения. В случая такава процедура е стартирала с подаване на заявление вх. № 1201473039 от 09.05.2014 г. от страна "Радуилски хан" ООД за проучване на условия за присъединяване, поради инвестиционни намерения за преустройство на стопанската сграда в хостел, както и увеличаване на присъединената мощност на съществуващия обект. Във връзка с това заявление е сключен предварителен договор за присъединяване на клиент към разпределителната мрежа. В този договор са предвидени условията на присъединяване, включително и изграждане на нов въздушен извод и монтиране на ново електромерно табло на имотната граница на присъединения обект. В предварителния договор изрично е предвидено, че договорът за присъединяване ще бъде сключен след като клиента представи всички документи, изискуеми съобразно разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 6/2014 г. Жалбоподателят очевидно не е изпълнил поетия ангажимент по сключения предварителен договор и по реда на контролното производство пред регулаторния орган цели заобикаляне на дължимото поведение от негова страна с предписание на поведенчески мерки, които да задължат мрежовия оператор да извърши за своя сметка всички действия и изготви проектите за новото присъединяване. Освен на това основание изложените в касационната жалба съображения са неоснователни и с оглед изрично заявеното искане пред разпределителното дружество. В молбата вх. № 1201431259 от 19.03.2014 г. е заявено искане за промяна на достъп до електропровод, ниско напрежение, като достъпа до разпределителната мрежа (грешно е посочена преносна мрежа) се осъществи по въздушен електропровод. Именно по тази молба е формиран отказа на електроразпределителното дружество, който е обжалван пред регулаторния орган. Едва в съдебното производство жалбоподателят навежда доводи относно начина на присъединяване на обекта и монтиране на СТИ извън имотните граници на присъединения обект. Като в тази връзка отново следва да се отбележи, че по заявлението за проучване на условията за присъединяване във връзка с преустройство на обекта, електроразпределителното дружество е предприело предписаните действия и е сключило предварителен договор за присъединяване, с което е изпълнило лицензионните задължения. По изложените съображения настоящият състав прецени като неоснователни доводите на касационния жалбоподател за незаконосъобразност и необоснованост на правните изводи на решаващият съд, с които е прието, че кабелната линия не е собственост на електроразпределителното дружество, поради което то няма задължение за нейната поддръжка и на това основание е потвърден оспорения административен акт. По тези доводи обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател дължи на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника направените за производството разноски. В касационното производство ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране е представлявана от юрк. Райков, който е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото възнаграждение за процесуалното представителство е в размер на 500 лв. и за този размер следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение