Решение № 14238 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 908/2016 г.

Решение № 14238 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 908/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 2639 от 11.12.2015 г., постановено по административно дело № 3015/2015 г., Административен съд - В. е: 1) отхвърлил жалбата на С. Н. К. от гр. В. срещу заповед № СЗ-Д-ВН-05-1-9/2587 от 11.08.2015 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" -В.; 2) осъдил С. Н. К. да заплати на Дирекция "Социално подпомагане" - В. сумата от 200 лв., представляваща съдебни разноски. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от С. Н. К., действаща чрез пълномощника адвокат Живков. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба и в молба от 02.12.2016 г. се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че жалбоподателката няма право да получи еднократната помощ по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/, като се е позовал на изменението, което е в сила от 28.07.2015 г. Касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и преписката да бъде върната за решаване с указание за приложимия закон. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) в полза на адвокат Р. Ж., оказал безплатна правна помощ и съдействие на жалбоподателката като роднина. Ответникът по касация - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - В., в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно. Оспорва претенцията на касатора за разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е заповед № СЗ-Д-ВН-05-1-9/2587 от 11.08.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - В., с която на С. Н. К. е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Отказът е обоснован от административния орган с това, че лицето не отговаря на изискванията по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД, защото майката е осигурена и получава обезщетение за раждане и отглеждане на дете. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с материалния закон, при спазване на установената форма. По същество съдът е възприел, че с оспорената заповед законосъобразно е отказано на С. Н. К. отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете на основание чл. 8в от ЗСПД, тъй като същата не е отговаряла на всички изисквания по посочената разпоредба, която е била в сила към момента на постановяване на административния акт, съгласно измененията с ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., и в частност не е отговаряла на изискванията по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД - молителката е осигурена и получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Изводът на съда за законосъобразност на атакувания пред него индивидуален административен акт е в нарушение на материалния закон, което има за последица постановяване на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че на 27.07.2015 г. С. Н. К. е подала молба-декларация с вх. № вх. № СЗ-Д-Вн-05-19/2587/ до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В., за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете като майка - студентка в редовна форма на обучение. От приложеното към молбата удостоверение за раждане се установява, че С. Н. К. е родила дете на 30.04.2015 г. - И. П. К., а от приложеното уверение изх. № СК-07-40482/27.07.2015 г. на Шуменски университет "Е. К. П." е видно, че същата е била записана през учебната 2015/2016 г. в първи курс редовно обучение, в образователно-квалификационна степен бакалавър, по специалността "Туризъм". По подаденото заявление е постановена заповед № СЗ-Д-ВН-05-1-9/2587 от 11.08.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - В., с която е отказано отпускане на исканата еднократна помощ, като е посочено, че е нарушено условието по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД. При обжалването по административен ред заповедта е потвърдена с решение № РД-РД-Вн-03-0051/11.09.2015 г. на директора на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - В.. Изложени са съображения, че с измененията на ЗСПД, обн., ДВ, бр. 57/2015 г., които са в сила от 28.07.2015 г., в чл. 8в, ал. 1 са конкретизирани изискванията за отпускане на еднократната семейна помощ на майка-студентка, като в т. 4 е предвидено изискването майката /осиновителката/ да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Първоинстанционният съд изцяло е споделил така изложените мотиви от административния орган. Изложени са съображения, че с измененията на ЗСПД, обн., ДВ, бр. 57/2015 г., които са в сила от 28.07.2015 г., в чл. 8в, ал. 1 са конкретизирани изискванията за отпускане на еднократната семейна помощ на майка-студентка, като в т. 4 е предвидено изискването майката /осиновителката/ да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Приел е, че изменените разпоредби следва да бъдат съобразени и в конкретния случай. Несъответстващ на приложението на материалния закон е изводът на съда, че моментът на издаването на административния акт е относимия за признаване на заявеното субективно материално право във връзка с прилагането на новите хипотези от ЗСПД. Съгласно разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД майка/осиновителка/ студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете. Предпоставките за възникване на това право са съвкупността от юридически факти, които преди изменението на закона са били по-малко и с оглед на които заявителката е имала право на такава помощ, когато е подавала заявлението- декларация. С подаването на молба-декларация това признато от закона право е било упражнено от жалбоподателката и за административния орган остава преценката и признаването му към момента на упражняването му - датата на подаване на молбата /заявлението/ декларация. Последващата промяна в материалния закон и действието му занапред означава, че ще действа спрямо подадени заявления /молби/ за в бъдеще при неговото действие, но няма да намери приложение по вече подадени заявления още повече, че изменението съдържа по-неблагоприятна хипотеза за заявителя. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК, но това не означава, че следва да бъде отречено право, възникнало и упражнено на законно основание, без това законно основание да е отречено с обратна дата от последващ закон. Разбирането на административния орган, мотивирало отказа, означава да бъде признато вид обратно действие на материалната норма, което се изразява в това, законодателно по нов начин да се преуредят факти, възникнали до промяната, преди да са осъществени правата, и нещо повече, това да бъде преценявано и към момента на издаване на административния акт. Такова обратно действие е допустимо само с изрична разпоредба на закона, каквато в случая не е налице. Предвид изложеното настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно материалната законосъобразност на процесната заповед. С оглед на това, при наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, неправилното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора с което заповедта бъде отменена и делото върнато като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена. По делото са представени пълномощно и договор за правно обслужване между С. Н. К. и адвокатска кантора "Панов и Живков" чрез адв. Р. Ж., в който изрично е посочено, че оказването на правната защита и съдействие по делото до окончателното му завършване във всички инстанции, е безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата, представени са списък за разноски и декларация за родствени връзки. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, а съгласно ал. 2, в случаите на ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или както в случая заповед СЗ-Д-ВН-05-1-9/2587 от 11.08.2015 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" -В., държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед изложеното следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 540 лв., съгласно представения списък. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,