Решение № 7504 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2634/2021 г.

Решение № 7504 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2634/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя И. И., подадено чрез процесуалния й представител адв. Д. Л., за отмяна на влязлото в сила решение № 6752/12.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7169/2019 г. на Административен съд - София-град, и частично отменилото го / само в частта за разноски за това производство/ решение № 13155/22.10.2020 г., постановено по адм. дело № 103/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Трето отделение. В искането се сочат основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. По първото- като ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 239 АПК молителят счита решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, от мотивите на което /в т. 53 и т. 54 от тях/счита, че е видно, че "Електроразпределение Север" АД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. д. № 7668/2019 г. на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Съгласно т. 56 от мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Сочи се, че аналогични съображения са изложени и в мотивите на определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 г. по дело F-55/08 DEP - т. 37 и т. 38. По второто-намира, че е налице и основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, предвид факта, че с влязло в сила решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение отменил решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. № 6455 от 2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. (с ДДС), представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалване и отмяна на Наказателно постановление № НП-202 от 30.01.2015 г. и е отхвърлил изцяло предявения иск за обезщетение. Излага доводи, че решение № 1349 от 31.01.2019 г. на ВАС и решението на ВАС, чиято отмяна се иска, са две окончателни съдебни решения, които разрешавали по различен начин идентични случаи. В молбата се сочи, че са налице и други решения на ВАС, с които по отношение на същите страни, за същото искане и на същото основание, споровете са решени противоречиво. Според молителя, случаят попадал в разрешението на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по тълкувателно дело № 4 от 2010 г., защото има пълен идентитет между двете дела, макар и претендираните обезщетения за вреди да са причинени от отменяна на различни наказателни постановления (НП-202 от 30.01.2015 г. и процесното- НП-402/17.12.2014 г. Молителят счита, че неправилното от двете решения е това, чиято отмяна иска, защото правилно в мотивите на решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. ВАС приел, че предявеният иск за обезщетение е неоснователен, защото доказателства за заплащането на разноски в процеса по оспорване на отмененото наказателно постановление са представени едва в процеса за обезщетение по ЗОДОВ, което поставяло под съмнение и причинната връзка между претендираните вреди и отмененото НП, освен че е недопустимо един и същ юридически факт да има различни правни последици, по аргумент от мотивите на решение на СЕС от 3 септември 2009 г. по дело С-2/08. Освен това са изложени и доводи, че неправилно с решението, чиято отмяна се иска, КЕВР е осъдена да заплати разноски за адвокатски хонорар, заедно с начисления върху хонорара ДДС, което противоречи на мотивите на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16-както дружеството получател на адвокатската услуга, така и адвокатското дружество-доставчик са регистрирани по ЗДДС лица, което водело до неоснователно обогатяване. На основание чл. 239, т. 1 АПК иска отмяна на посочените по-горе решения на АССГ и ВАС, като се върне делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ, алтернативно- на основание чл. 239, т. 4 АПК - отмяната им като неправилни. В откритото съдебно заседание на ВАС процесуалният представител на искателя- юрк. Д. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът по искането за отмяна - "Електроразпределение Север" АД, чрез преупълномощения адв. Д., изразява становище за неоснователност на искането. Претендира присъждане на разноски. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1-6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство е посочено първо основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Под нови обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. По настоящото искане не се установи наличие на нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, предвид следното: Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Релевираните в молбата за отмяна доводи не отговарят на предвидената в нормата хипотеза и не осъществяват нейния фактически състав, тъй като Решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не представлява "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК. Относно противоречието на решението, чиято отмяна се иска, с посочената съдебна практика на СЕС, като основание за отмяна, следва да се отрази, че несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Няма правна възможност да се претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК. Съдът на Европейския съюз е акцентирал в мотивите на решение от 30.09.2003 г. по дело Kobler С-224/2001 г., т. 38, на значението на принципа за силата на пресъдено нещо, както в общностния правов ред, така и в националните правни системи. В същото е посочено, че "за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани. ". С решение от 16.03.2006 г. на СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че "Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл. 10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право. " По второто наведено основание: Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За отмяна на влязло в сила съдебно решение в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК следва да се установи в настоящото производство, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Само при установяване на комулативно наличие на тези предпоставки, съгласно чл. 244, ал. 2 АПК, съдът отменя неправилното решение. Настоящият случай не е такъв: С решение № 6752/12.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7169/2019 г. Административен съд - София-град, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на оспорването по НАХД № 1452/2015 г. по описа на Районен съд Габрово и отмяната като незаконосъобразно на наказателно постановление НП-402/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР /сега КЕВР/, ведно със законната лихва, считано от - 28.04.2016 г., до окончателното и изплащане и сумата от 1356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на оспорването по КНАХД № 103/2016 г. по описа на Административен съд Габрово и отмяната като незаконосъобразно на наказателно постановление НП-402/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР /сега КЕВР/, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2016 г., до окончателното и изплащане, както и сумата от 842 лева, представляваща съдебни разноски. Това решение е частично отменено / само в частта за разноски за това производство, за сумата над 446 лева до присъдената от 842 лева /, с решение № 13155/22.10.2020 г., постановено по адм. дело № 103/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Трето отделение, а в останалата част е оставено в сила. С противопоставеното решение № 1349/31.01.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 12433/2018 г. е отменено решение № 5064/27.07.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 6455/2017 г. и е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лв. лева, представляващи разноски във връзка с отменено Наказателно постановление № 202 от 30.01.2015 г., издадено от Председателя на КЕВР, осъществени при процесуално представителство по НАХД № 2493 за 2015 г. по описа на Районен съд - гр. Русе. Т. е. предмет на двете дела на административния съд, за първото от които се иска отмяна в настоящото производство, са обезщетения за вреди, причинени при оспорването на две различни отменени наказателни постановления, което налага несъмнен извод за липса на пълен идентитет в предметите на двете административни производства, по които са постановени влезлите в сила съдебни решения. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. дело № 4/2010 г. по тълкуване на чл. 239, т. 4 АПК и съдебната практика на Върховния касационен съд по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК (т. к. се касае за искови производства). Освен това с тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че за да осъществен фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да е налице пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, както и че противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното право. За пълнота на изложението следва да се посочи и че с решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на Върховния административен съд, с което е разрешен правния спор по същество, след отмяната на първоинстанционното решение, предявеният иск е отхвърлен не защото не следва да се присъждат направените разноски за процесуално представителство на ищеца от адвокат в производствата по оспорване на отмененото впоследствие наказателно постановление, а защото не е доказано такива разноски да са направени в съдебните производства. Противно на твърдяното, в случая не е налице пълен субективен и обективен идентитет между цитираните от молителя решения по посочените дела. Следва да се посочи, че противоречие между два съдебни акта е налице, когато те се отнасят до един и същ спорен предмет между едни и същи страни, но го установяват различно. В настоящия случай се касае за самостоятелни искови производства по ЗОДОВ, образувани по предявени от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР искове за присъждане на обезщетение, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производства, развили се пред съответния районен и административен съд по обжалване на различни наказателни постановления, отменени като незаконосъобразни. Освен това, както бе посочено по-горе, производството по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънинстанционен контрол за отмяна на влезли в законна сила съдебни актове на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания за отмяна и разширително тълкуване на тези основания е недопустимо. Останалите оплаквания в искането за отмяна за неправилност на изводите на съда са доводи, относими към касационните основания по чл. 209 от АПК, но не и към посоченото основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК, на които се основава искането, поради което не се следва да се обсъждат в настоящото производство. По тези съображения Върховният административен съд намира искането за отмяна за неоснователно и че с оглед чл. 244, ал. 1 от АПК следва да се отхвърли. При този изход на спора искането на молителя, чрез процесуалния му представител, за присъждане на разноски по настоящото производство е неоснователно и следва да се остави без уважение. Своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 249 АПК, е своевременно и доказано за сумата от 600 лв., съобразно данните от адв. пълномощно, приложено на л. 92 от делото. Съдът съобрази възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, но с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, го намира за неоснователно и че като такова следва бъде оставено без уважение. Поради това молителят следва да бъде осъден да му заплати разноски в пълния поискан, а не в редуциран размер. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия