Решение № 6973 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13638/2009 г.

Решение № 6973 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13638/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Цветана Заркова Иванова от гр. Монтана, чрез пълномощника й - адв. Караджов, против решението от 2.07.2009 г., постановено от Административен съд - Монтана, III състав, по адм. д. № 603/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил Заповед № 2260/26.05.2006 г. на Кмета на община Монтана, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, е признато на ползувателя Цветана Заркова Иванова правото да придобие собственост по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот по кад. план на имотите, предоставени за ползване, № 1426 в м. "Над Кацарското", землище на Монтана, с площ от 822 кв. м. и е възложена оценка на имота и вместо нея е постановил решение по същество, с което е отказал на ползувателя Цветана Заркова Иванова правото да придобие собствеността по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, върху този имот, заявен с молба АБ-94-Ц-124/4.06.1992 г. За да постанови решението си съдът е приел следното: От събраните по делото доказателства е установено, че административното производство за издаване на оспорената заповед е инициирано с молба вх. № АБ-94-Ц-124/4.06.1992 г. от Цветана Заркова Иванова, за оценяване на ползваната от нея зем. земя, като на основание § 5 от ППЗСПЗЗ е поискано оценяване. Оценката е извършена с Оценителен протокол от 1992 г. /приложен на л. 115 от делото/ от комисия, съгласно заповед № 2167/2.11.1992 г. на кмета на община Монтана. Оценката е съобщена на ползувателя Цветана Заркова Иванова, която се е подписала, че е получила протокола с оценката на ползваната от нея земя, което обстоятелство не се и оспорва от последната. Впоследствие е издадена и оспорената заповед № 2260/26.05.2006 г. на Кмета на община Монтана, с която на Иванова е признато правото да придобие собствеността върху имота и е възложено извършването на оценка. Заповедта се оспорва от наследник на бившия собственик. При тези данни е направил извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. Разпоредбата на § 61 дава възможност само на ползвателите, които имат права по § 4а и § 4б, но не са ги заявили в срок, да подадат заявление до кмета на общината в срок до 31.01.1998 г. Ползвателят Иванова е упражнила правото си да заяви искането си през 1992 г., поради което не е следвало произнасяне по него на основание § 61 от ППЗСПЗЗ и това производство е било недопустимо. От друга страна заповедта не е мотивирана, като не е посочено и на какво основание е признато правото - по § 4а или по § 4б, протоколът на комисията също няма мотиви. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, не е съобразил, че оценителния протокол е получен на 18.08.1994 г. и срокът за плащане бил изтекъл. Неправилно е интерпретирана и разпоредбата на § 61 от ППЗСПЗЗ, тъй като е очевидно, че волята на законодателя е да се даде нова възможност както на ползувателите, незаявили правата си до този момент, така и на тези, чиито процедури по придобиването на собствеността не са завършени до този момент. Бездействието на адм. орган не може да доведе до погасяване на правото и да придобие имота. По тези съображения е естествено ново произнасяне на адм. орган, съобразено и проведено по приложимия ред - този на § 62 и сл. от ППЗСПЗЗ. Неправилно съдът е приел, че адм. производство е било недопустимо. Съдът неправилно не е възприел и възражението на страната за липса на активна легитимация на жалбоподателката пред първоинстанционния съд и неустановена идентичност на имотите по решението на ОСЗГ и процесния. Ответната страна: Кметът на община Монтана, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище. Ответната страна Зоя Ангелова Кузманова, с писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна. Заинтересованите страни: Борка Борисова Димова, Иванка Димова Малешкова, Димитър Георгиев Попмаринов, Диана Димитрова Попмаринова, Надя Младенова Георгиева, Екатерина Маринова Стоянова и Светлинка Маринова Дончева - редовно призовани, не са се явили и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед на кмета, издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е незаконосъобразна. Порокът на административния акт касае липсата на мотиви, които в случая не могат да бъдат запълнени и от протокола на назначената комисия. В последния отсъстват както фактически, така и правни основания за наличие на материалноправните предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, включително и при коя хипотеза /на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ/, по отношение на Цветана З. Иванова - заинтересувана страна /касатор в настоящото производство/. Посоченото обуславя съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 вр. чл. 59, ал. I и ал. 2, т. 4 от АПК, налагащо отмяна на атакуваната заповед, което е сторил съда в оспореното решение. На второ място, обоснован от доказателствата и в съответствие с приложимите разпоредби на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му е изводът на съда за погасяване на правото на Цв. Иванова да придобие собствеността върху ползвания земеделски имот. Установено е, че същата е подала заявление за претендираното право през 1992 г. при действието на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - в действащата към този период редакция. Посоченият ред е изисквал стойността на имота да бъде заплатена до изтичане на визирания в закона срок, който е с преклузивен характер, и ако това не бъде извършено, правото да придобие собствеността остава за собственика на земята. По делото е безспорно, че Иванова е получила протокола за определената оценка на 18.08.1994 г. и не е заплатила цената до крайния срок - 30.06.1995 г., поради което за нея е преклудирала правната възможност да придобие собствеността върху процесната земеделска земя. В случая процедурата по § 5 от ПЗР ППЗСПЗЗ не е приключила, поради нейното бездействие, от което следва, че тя не може да се възползва наново от разпоредбата по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като са налице вече признати, но нереализирани по съответния ред права. С оглед на тези факти и приложимата към казуса материалноправна уредба, правилно съдът е постановил отказ на ползвателката Цв. Иванова да придобие собствеността върху конкретния имот на основание § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за приложимост на § 36 от ПРЗ на ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./. Тази норма е въведена за защита правата на ползвателите по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са предявили правата си, но все още не са получили оценки на имотите, а настоящият случай е извън посочената хипотеза. За оспореното решение не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи са в съответствие с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Правилно е прието, че производството по § 62 от ППЗСПЗЗ е било недопустимо. Разпоредбата на § 61, ал. 1 от ППЗСПЗЗ възстановява срока за подаване на исканията от ползувателите с права по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не са ги заявили. В конкретния случай бившия ползувател е реализирал правото си да подаде искане за закупуване на предоставената му за ползване земя през 1992 г. и производството по него е завършило с влязла в сила оценка по реда на § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ в тогавашната му редакция, която е била връчена на жалбоподателката през 1994 г., което обстоятелство не е и спорно между страните. Срокът за заплащането /правилно определен от съда пред вид многократното изменение на закона и съответните приложими редакции/ е изтекъл и стойността на земята не е заплатена от ползувателя. Правото на собственост не може да се придобие, ако не е заплатена оценката на земята. Изтичането на този срок преклудира правото на ползувателя да придобие собствеността върху земята и възниква правото на бившия собственик да възстанови реално правото си на собственост върху нея. В случая процедурата по § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ е приключила, а плащането на стойността на земята не е извършено поради бездействието на ползувателя. Правото му за придобиване на собствеността е преклудирано и повторно искане за определяне на оценка и закупуване на земята е недопустимо. Правилни и обосновани са и другите изводи на съда за допуснати нарушения при издаването на оспорената заповед - същата няма мотиви, не са посочени фактическите и правни основания за издаването и, липсват такива и в протокола на комисията. Неоснователен е и последния довод в касационната жалба за липса на активна легитимация на жалбоподателя пред административния съд. Жалбоподателката е наследница на бивш собственик, посочен като такъв и в оспорената заповед, на който съгласно приложеното решение на ОСЗ - гр. Монтана е признато правото на възстановяване на собствеността. Не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и постановеното решение като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,