Решение № 9993 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2610/2013 г.

Решение № 9993 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2610/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Соколец Лес" ЕООД - с. Бели Искър, област Софийска, представлявано от управителя Радослава Огнянова Стоянова, чрез пълномощника адв. Борислав Михайлов, срещу решение № 1029/18.12.2012 г., постановено по адм. дело № 304/2012 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отхвърлено оспорването, обективирано с жалби от "Соколец Лес" ЕООД, срещу решение № РД-07-10/12.03.2012 г. и решение № РД-07-11/14.03.2012 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София област. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените административни актове. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София област, чрез пълномощника юрисконсулт Станислава Ламбева - Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Ответниците - Василка Иванова Янакиева и Йордан Методиев Янакиев, двамата от гр. Самоков, лично и чрез пълномощника адв. Снежанка Иванова, оспорват жалбата. В писмен отговор по жалбата, представен от пълномощника, се излагат съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на разноските по делото. Ответникът Сашко Стойнев Стоименов от с. Бели Искър, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - София област е отхвърлено оспорването, обективирано с жалби от "Соколец Лес" ЕООД, срещу решение № РД-07-10/12.03.2012 г. и решение № РД-07-11/14.03.2012 г. на директора на ТП на НОИ - София област, с които са оставени в сила, съответно, разпореждане № 76/16.12.2011 г. и разпореждане № 77/16.12.2011 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - София област и с които, на основание чл. 55, ал. 1 КСО са приети за трудови злополуките, настъпили на 17.11.2011 г., съответно с Марио Йорданов Методиев и Сашко Стойнев Стоименов. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорените актове са постановени от компетентни органи, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно приложение на материалноправните разпоредби. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна се установява, че от осигурителя "Соколец Лес" ЕООД - с. Бели Искър е подадена декларация за трудова злополука с вх. № К-07-2306/21.11.2011 г. на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - София област за трудова злополука, настъпила на 17.11.2011 г. с Марио Йорданов Методиев, както и декларация за трудова злополука с. вх. № К-07-2307/21.11.2011 г., настъпила със Сашко Стойнев Стоименов на същата дата. В подадените от осигурителя декларации за трудова злополука е посочено, че злополуката с двамата работници е станала на случайно /нестационарно/ временно работно място при товарене и транспорт на дървен материал на сечище в землището на с. Белчин, при подреждане на дървета в каросерията на камиона. Съставен е протокол № 27/14.12.2011 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 17.11.2011 г., в който подробно са описани действията в деня на злополуката на двамата пострадали. Посочено е, че съгласно дадени указания от управителя на "Соколец Лес" ЕООД - Радослава Стоянова, двамата работници - Марио Методиев и Сашко Стоименов, са товарили дървени материали във временен горски склад на тежкотоварен автомобил с хидравличен кран - манипулатор с челюстни товарачи. След първото натоварване на камиона с трупи същите тръгнали към "Цех за преработка на дървен материал", собственост на осигурителя, намиращ се в местността "Чафчико", с. Доспей. В края на горския път над селото спрели камиона и изчакали идването на горски служител, който е трябвало да сложи марка и да даде билет за транспорт на дървения материал. Горският служител пристигнал с управителя на фирма "Горяни" ЕООД - Любчо Постолов. Същите установили, че натовареният материал не е този, който е трябвало да товарят, поради което двамата работници разтоварили материала пред къщата на горския служител. След разтоварването управителят на посочената фирма им дал указания от къде и кой материал трябва да товарят, като ги завел на мястото; след натоварване на първата фигура с дърва камионът бил преместен до следващата и стабилизиран с подпиране на гумите с дървета и пуснат ляв стабилизатор, съгласно обясненията на Сашко Стоименов. Шофьорът Марио Методиев се качил на крана, за да подава трупите с щипката, а общият работник Сашко Стоименов бил в каросерията на камиона, за да ги подрежда. При поставянето на първата щипка дърва от втората фигура камионът тръгнал рязко назад, като изхвърлил в ляво общия работник, който получил охлузвания и болки в областта на кръста и гръбнака, а Марио Методиев бил изхвърлен отзад и премазан от движещия се назад камион, в резултат на което е настъпила смъртта му. Установено е също, че пострадалият Марио Йорданов Методиев е работел в "Соколец Лес" ЕООД, с. Бели Искър на длъжност "шофьор на товарен автомобил", без да има сключен трудов договор. На основание чл. 405, ал. 2 КТ с постановление от 22.11.2011 г., издадено от контролните органи на Инспекцията по труда, е обявено съществуването на трудово правоотношение между Марио Йорданов Методиев и "Соколец Лес" ЕООД, считано от 16.11.2011 г. Пострадалият Сашко Стойнев Стоименов е работел в "Соколец Лес" ЕООД на длъжност "общ работник", съгласно трудов договор № 36 от 17.08.2010 г. С разпореждане № 76/16.12.2011 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука с вх. № К-07-2306/21.11.2011 г., станала с Марио Йорданов Методиев, е обявена за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, а с разпореждане № 77/16.12.2011 г. на същото длъжностно лице декларираната злополука с вх. № К-07-2307/21.11.2011 г., настъпила със Сашко Стойнев Стоименов, е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. От правна страна, за да бъде възприета настъпилата злополука като трудова, трябва да са изпълнени всички предпоставки, предвидени в чл. 55, ал. 1 КСО: да е налице внезапно увреждане на здравето на осигурено за този риск лице; да съществува функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането; да е настъпил неблагоприятен резултат - причиняване на временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт; да е налице причинна връзка. От събраните доказателства в хода на разследването на трудова злополука и в първоинстанционното производство се установява изпълнението на всички кумулативни изисквания. Трудовата злополука е настъпила по време на работа в законоустановеното и договорено между страните по трудовото правоотношение работно време. Налице са изискуемите предпоставки за внезапно увреждане на осигурени за този риск лица, при съществуваща функционална връзка между изпълнението на трудовите им функции и настъпилия неблагоприятен резултат. Правилно административният съд е приел, че уврежданията, които са причинили временна неработоспособност на Сашко Стоименов и смъртта на Марио Методиев, са получени при осъществяване на дейност, която е във връзка с и по повод изпълняваната от пострадалите работа, която дейност е била в интерес на предприятието. Недоказано е твърдението, че работодателят не е знаел и не е давал съгласие работниците да изпълняват нареждания на горския служител. По делото е установено както от писмените, така и от гласните доказателства, че двамата работници са били на работа в момента на злополуката и са извършвали работа, възложена им от управителя на дружеството "Соколец Лес" ЕООД - товарене на дървен материал от обект 1113, отдел 358Д и 358Е в землището на с. Белчин. Наложилото се разтоварване и товарене е било по указания на горския служител, който е трябвало да сложи марка и да даде билет за транспорт на дървения материал, а несъответствието на първоначално натоварения материал с този, за който е била подадена заявка от "Соколец Лес" ЕООД е установена, както от горския служител, така и от управителя на "Горяни" ЕООД, която е фирмата, осъществила добива на въпросния дървен материал. Доводът, който се поддържа в касационната жалба и който е бил поддържан и пред първата инстанция, за това, че "Соколец Лес" ЕООД е възложил на двамата работници да натоварят дървени трупи, а не дърва за огрев, се опровергава както от събраните при разследването и в първоинстанционното производство доказателства, така и от представеното с отговора по касационната жалба от ответниците Василка и Йордан Янакиеви писмено доказателство - писмо изх. № 176/25.01.2013 г. от ТП "Държавно горско стопанство" гр. Самоков, в което са съдържат данни относно вида на дървесината, която "Соколец Лес" ЕООД е имало налична на склад в обект 1113, подотдел 358Е по приемо-предавателни протоколи № 5 и 6 от 10.11.2011 г. и сред която не е посочена категория едра дървесина, към която се числят трупите. Предвид това, правилно административният съд е приел, че Марио Методиев и Сашко Стоименов са изпълнявали трудовите си задължения като работници на "Соколец Лес" ЕООД в момента на настъпване на злополуката. Наред с това, релевантните факти и обстоятелства са установени въз основа на официален документ, който се ползва с материална и формална доказателствена сила, съгласно чл. 58, ал. 6 КСО, тъй като по делото не са представени доказателства, които да оборят констатациите в Протокол № 27 от 14.12.2011 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката. Предвид изложеното, обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая е изпълнен фактическия състав на чл. 55, ал. 1 КСО и поради това правилно е прието, че уврежданията, които са причинили временна неработоспособност на Сашко Стоименов и смъртта на Марио Методиев, са в резултат на трудова злополука. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно е следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответниците по касационната жалба Василка Иванова Янакиева и Йордан Методиев Янакиев за присъждане на направените от тях разноски за тази инстанция е основателно. От доказателствата по делото се установява, че същите са направили разноски в размер на 360 лв. за платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.03.2013 г., поради което следва да бъде присъдена сума в този размер. Искането на ответната страна - директорът на ТП на НОИ - София област, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 150 лв., определено на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,