Решение № 12454 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7065/2010 г.

Решение № 12454 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7065/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) против решение № 3991 от 25.03.2010 г., постановено по адм. дело № 13362/2009 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците - ректорът на Тракийски университет - Стара Загора, Петьо Славов Петков от гр. Стара Загора и Динко Недев Динев - декан на Ветеринарно-медицинския факултет на Тракийския университет - Стара Загора, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение отменя решение № 151 от 01.09.2009 г. на КЗД, постановено по преписка № 222/2008 г., с което Комисията приема за установено, че по отношение на Петьо Славов Петков работодателят Тракийски университет - Стара Загора не е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв труд за длъжностите "шофьор" и "шофьор на микробус", с което е осъществил административно нарушение по чл. 80 от ЗЗДискр. и постановява, че е налице пряка дискриминация спрямо Петков на основата на лично положение по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., тъй като е уговорено и изплатено по-малко по размер индивидуално основно трудово възнаграждение в сравнение с друго лице и на основание чл. 80, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗЗДискр. налага на Тракийския университет имуществена санкция в размер на 250 лв., а на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. прилага принудителни административни мерки, като предписва на университета да изравни трудовите възнаграждения за длъжностите "шофьор" и "шофьор на микробус" при осигуряване на равностоен интензитет на трудовите функции и да изравни индивидуалното възнаграждение на Петков за заеманата от него длъжност "шофьор" с това на длъжността "шофьор на микробус" за времето от 13.03.2008 г. до датата на връчване на решението, както и да му начисли и изплати дължимите възнаграждения в резултат на изравняването. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за защита от дискриминация и въз основа на неотносими към предмета на спора доказателства. От фактическа страна е прието за безспорно, че жалбоподателят пред КЗД Петьо Петков е назначен на длъжността "шофьор на микробус/автобус" във Ветеринарно-медицинския факултет на Тракийския университет от 01.04.1999 г., като на 20.05.2004 г. му е връчена длъжностна характеристика за тази длъжност. По силата на допълнително споразумение от 02.12.2005 г. до уволнението му със заповед № 754 от 06.12.2005 г. Петьо Петков заема длъжността "шофьор". След признаване от съда на незаконността на уволнението лицето е възстановено на работа на 19.03.2008 г. на длъжност "шофьор". Между страните не се спори, че за периода 23.01.2008 г. - 02.04.2008 г. такава длъжност не фигурира в щатното разписание на университета и същата е създадена с цел изпълнение на съдебното решение за възстановяване на работа на Петков. Установено е, че при възстановяването му на работа длъжностна характеристика за длъжността "шофьор" не е връчвана на служителя и такава липсва в трудовото му досие. Съдът констатира, че в длъжностното разписание на университета съществуват и трите длъжности - "шофьор", "шофьор на микробус" и "шофьор на товарен автомобил", индивидуалните заплати за които са различни: за "шофьор на микробус" - 329 лв., за "шофьор на товарен автомобил" - 335 лв. и за "шофьор" - 220 лв., като лицата, заемащи длъжностите "шофьор на микробус" и "шофьор на товарен автомобил" получават по 10 лв. допълнителни възнаграждения. На 23.01.2009 г. е сключено допълнително трудово споразумение между работодателя и Петков, с което основното му трудово възнаграждение става 240 лв. При така установената фактическа обстановка, неоспорвана от страните, първоинстанционният съд приема, че липсва нарушение на задължението по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., изискващо престиране на равно възнаграждение за равен труд, тъй като в случая не се касае за еднакъв или равностоен труд на лицата, заемащи изброените по-горе длъжности. Според съда извършеното от КЗД сравнение между длъжностната характеристика на длъжността "шофьор на микробус/автобус", връчена на Петков през 2004 г. и длъжностната характеристика на колегата му Георгиев, който от 02.04.2008 г. заема длъжността "шофьор на микробус" е довело до формиране на неправилни правни изводи по въпроса налице ли е дискриминационно третиране на Петков. В тази връзка съдът приема, че длъжностната характеристика, която Петков има от 2004 г., е неотносима към казуса, тъй като не е за длъжността, която служителят заема след възстановяването му на работа (длъжността "шофьор"), а е за друга длъжност - "шофьор на микробус/автобус". Поради това не може да се приеме, че Петков като шофьор има и реално изпълнява еднакви трудови функции и задължения с тези на колегите му Георгиев (шофьор на микробус) и Апостолов (шофьор на товарен автомобил). Тричленният състав на Върховния административен съд преценява, че с оглед разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. Петков не е ангажирал доказателства относно претендираната в жалбата му до КЗД еднаквост на полагания от него труд с този на сравняваните лица, въз основа на които да се направи извод, че е налице дискриминация спрямо него по отношение на размера на трудовото му възнаграждение. Съдът посочва, че за да се установи равностоен труд по смисъла на чл. 14 ЗЗДискр., който да изисква и еднакво заплащане, е необходимо да се сравнят обстоятелствата, които определят действителния характер и естеството на труда, да се извърши оценка на действително възложените дейности на всяко от лицата и условията, при които всяко от тях реално изпълнява работата. Предвид обстоятелството, че на Петков не е зачислен специален автомобил, тъй като работодателят не разполага с такъв, служебните му задължения по данни на университета включват грижа за автомобила, управляван от декана на факултета; при нужда, пътуване до централните части на града със снабдителката или служители на деканата; пътуване до летище София при командировки в чужбина на декана. Като съпоставя действително извършваното от Петков и от Георгиев, съдът прави заключение, че по своето съдържание задълженията на Петьо Петков се различават от задълженията, посочени в длъжностната характеристика на водача на микробус, поради което не е налице хипотеза на различно възнаграждение за равен труд. С тези мотиви съдът постановява, че Тракийският университет в качеството си на работодател не е нарушил забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 вр. с чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. Решението е правилно. След като обсъжда събраните по делото доказателства, съдът обосновано и в съответствие с материалния закон приема, че не може да се установи конкретно упражнено неравно третиране по отношение на Петьо Петков. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. задължава работодателя да осигурява равно възнаграждение не само за изпълнение формално на една и съща работа, а за положен еднакъв или равностоен труд. В случая сравняваните служители безспорно заемат различни длъжности (шофьор, шофьор на бус и шофьор на товарен автомобил), от една страна, а от друга - не е налице твърдяната от касатора идентичност на длъжностните характеристики на възстановения на работа в Тракийския университет на длъжността "шофьор" Петков и на заемащия длъжността "шофьор на бус" Георгиев. При извършеното между тях сравнение не се установява, че те осъществяват еднакви или равностойни трудови функции. Доказателства в подкрепа на твърдяното не са налице. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на съдържанието на връчената през 2004 г. на Петков длъжностна характеристика за длъжността "шофьор на микробус/автобус". Същата е валидна само за времето, когато служителят заема тази длъжност. Няма спор, че към момента на възстановяването му на работа след признаване по съдебен ред на незаконността на уволнението му длъжността "шофьор на микробус" ("шофьор на бус") се заема от друго лице. Петков е възстановен на специално създадена за него длъжност - "шофьор", към която характеристиката на трудовите му функции от 2004 г. е неотносима. Липсата на длъжностна характеристика за длъжността "шофьор", на която жалбоподателят пред КЗД е възстановен, не означава, че по отношение на него следва да се прилага връчената му през 2004 г. длъжностна характеристика за длъжността "шофьор на микробус/автобус". Изводите на тричленния състав на Върховния административен съд за несъпоставимост на цитираните длъжностни характеристики, поради липса на относимост на сравняваните факти, се споделя от настоящата касационна инстанция. Правилно в обжалваното решение е прието, че задълженията на Петьо Петков се различават от задълженията на останалите шофьори в Тракийския университет, както съгласно длъжностните характеристики (за длъжността на Петков не е изготвена такава), така и съобразно реално изпълняваната от сравняваните лица работа. Обективен факт е, че след възстановяването му на работа на Петков не е зачислено МПС, защото университетът не разполага с такова. Описаните от работодателя функции и задължения на Петков, неоспорвани от останалите страни, водят на извод, че действително полаганият от Петков труд не е равностоен на труда, полаган от другите двама шофьори, поради което не са нарушени разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. След като не са налице доказателства за еднаквост на полагания труд, законосъобразно първоинстанционният съд изключва възможността за дискриминационно третиране спрямо Петков от страна на университета поради неравно възнаграждение. Неотносими към хипотезата на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. (респ. - чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. ) са релевираните в касационната жалба доводи, че като не е зачислил на възстановения на работа шофьор автомобил работодателят не е изпълнил задължението си да осигури на служителя условия за изпълнение на уговорената работа, за която е сключен трудовият договор, поради което не може да се вмени във вина на Петков различието в интензитета на трудовите му функции в сравнение с този на колегите му, откъдето произтича и разликата в заплащането. Цитираната антидискриминационна разпоредба вменява на работодателя задължение да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. За да се приеме, че нормата е нарушена, е необходимо да се установи, че лицата, на които по щат са определени различни индивидуални заплати, обективно, реално, действително полагат еднакъв или равностоен труд. Следователно се касае за установяването на един обективен факт, като причините за различието на възложените и изпълнявани трудови функции са правно ирелевантни. В изпълнение на съдебното решение за възстановяване на работа, работодателят е извършил съответни промени в длъжностното разписание съобразени с възможностите и квалификацията на Петков и с финансовите и материалните ресурси на университета. Изпълнението на задълженията на работодателя отговаря на обективните му възможности относно притежаваните МПС, поради което доводите на касатора, че нееднаквостта и неравностойността на труда са резултат от виновно поведение на работодателя, са несъстоятелни. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че не са налице наведените в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от Административнопроцесуалния кодекс,