Решение № 13324 от 9.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение 9664 от 24.06.2024 г. по адм. дело 8698/ 2023 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед РД-09-50-454/31.03.2008г. на същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Волф АД, гр. София оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят и направените по делото разноски. Ответниците Г. Г. Б., И. Х. А., Д. Г. М., Е. Г. М. и С. Х. С. не изразяват становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София- град е образувано по жалба на Волф АД, против заповед РД- 09-50-454 от 31.03.2008г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за ПУП- ПРЗ за ПИ с идентификатор 68134.1943.872 за образуване на УПИ XXIX- 872 и УПИ XXX-872, кв. 18б и за новопроектирана улица тупик по о.т. 10а- 10и. Според одобрения проект новопроектираната улица е продължение на съществуващата улица с о.т. 9- о.т.9д и е предвидена равностойно между имоти с идентификатори 68134.1943.924 и 68134.1943.736; 68134.1943.855 и 68134.1943.872 и 68134.1943.651 и 68134.1943.872. По ОУП на Столична община ПИ с идентификатор 68134.1943.872 попада в устройствена зона Оз за обществено обслужване, като се допуска до 30% от РЗП да бъде с жилищно предназначение. Съдът приема, че жалбата на Волф АД е допустима, тъй като е подадена в срок и е безспорно, че дружеството е собственик на ПИ с идентификатор 68134.1943.651, съседен на този, за който се отнася одобреният ПУП-ПРЗ и който се засяга от новопроектираната улица. По същество стига до извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и целта на закона. Излага съображения, че одобреният проект в частта относно улицата тупик не съответства на изискванията на чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй като засяга правата на оспорващия в по- голяа степен от необходимото за постигане на целта. Тези изводи на административния съд са направени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на решението и противоречие на съдебния акт с материалния закон. Заключението на първоинстанционния съд за допустимост на оспорването е направено, без да е установена активната легитимация на жалбоподателя. Основна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба е наличието на правен интерес за оспорващия. В случая от страна на съдебния състав не е извършена проверка за допустимостта на жалбата с оглед правния интерес на оспорващия, съобразно предпоставките на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и доказателства в този смисъл не са ангажирани, а в нарушение на чл. 171, ал. 5 АПК на страната не са дадени указния да установи тези обстоятелства с допустимите по закон доказателства. Същевременно изводът на административния съд за подаване на жалбата в срок, е направен в противоречие със събраните доказателства. Не са съобразени доказателствата, които установяват, че обжалваната заповед е съобщена на заинтересуваните страни съгласно приложимия към момента на издаването й ред по чл. 130 ЗУТ (отм.), а писмото на главния архитект на Столична община за уведомяване на оспорващото дружество за издадената заповед, посочено в писмото на главни архитект на район Витоша, Столична община (л. 11), не е представено по делото и не е изискано от съда. Разпоредбите на чл. 170 АПК, на чл. 171, ал. 2 и ал. 5 АПК, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса, да събере нови доказателства по искане на страните или служебно и да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, не са изпълнени и на страните не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства както във връзка с допустимостта на оспорването, така и за решаване на спора по същество. Както вече се посочи, по делото не е изяснено дали дружеството жалбоподател е собственик или носител на ограничени вещни права в ПИ с идентификатор 68134.1943.651, както и кога са възникнали правата. Не е установен собственикът на ПИ с идентификатор 68134.1943.651 към момента на издаване на заповедта и съответно не са събрани доказателства за уведомяването му за издадения административен акт, а на страните не са дадени указания за ангажиране на доказателства в този смисъл. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдебният акт не съдържа мотиви. В решението декларативно е посочено, че жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, но не се развити съображения, които да обосноват тези изводи. Липсва аргументация за активната легитимация на оспорващото дружество с оглед разпоредбите на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, не са изложени мотиви относно правните последици от съобщаването на заповедта при издаването й на заинтересуваните лица, като вместо това съдът коментира единствено съобщаването на заповедта на оспорващото дружество 15 години след издаване на административния акт. По същество в съдебния акт не са изложени и съображения, мотивиращи отмяната на заповедта поради противоречие с изискванията с чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Изводите на първоинстанционния съд в този смисъл са направени въз основа на степента на засягане на интересите на жалбоподателя съгласно чл. 6 АПК, но не и съобразно икономическата осъществимост на плана и възможностите за целесъобразно устройство на урегулираните имоти и на кварталите, каквито са условията на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. По тези съображения съдебното решение следва да бъде отменено. С оглед допуснатите процесуални нарушения, на основание на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото следва да бъде върнато на Административен съд София град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да изясни делото от фактическа страна, като събере релевантните за спора доказателства. След събиране на доказателствата и въз основа на тяхната съвкупна преценка съдът следва да се произнесе по допустимостта на оспорването като обсъди правния интерес на жалбоподателя и срокът за подаването на жалбата и ако прецени, че производството е допустимо, следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорения административен акт, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи. При новото разглеждане на делото първоинстанционият съд следва да се произнесе и по разноските в настоящото касационно производство съгласно чл. 226, ал.3 АПК. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,