Решение № 1377 от 15.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7922/2021 г.

Решение № 1377 от 15.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7922/2021 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Потребителна кооперация "С. Костов" – гр. Долни Чифлик срещу Решение № 259 от 1.03.2021 г., постановено по адм. дело № 1467/2016 г. по описа на Административен съд Варна с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна – Областна дирекция "Земеделие" - Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Н. Дженева, в представен писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред Административен съд Варна е бил предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от Потребителна кооперация "С. Костов" – гр. Долни Чифлик срещу Областна дирекция "Земеделие" - Варна, като в исковата молба е посочено, че се претендира осъждане на ответника за понесени имуществени вреди в общ размер от 55 474, 31 лв., включващи: 1. Загуба в размер на 32 697, 53 лв., представляващи заплатен наем на собственици на земеделски имоти за същата стопанска година, които имоти кооперацията не е обработвала в резултат от заповедта, с която са били предоставени за ползване на трети лица. 2. Загуба в общ размер 16 559, 73 лв., от които 2 798, 91 лв. за предсеитбена оран, 2 394, 62 лв. за дисковане, 6 194, 41 лв. за сеитба на 144, 763 дка пшеница и 5 171, 80 лв. за сеитба на 114, 395 дка ечемик, заради извършени разходи за предсеитбена оран, дисковане и сеитба на пшеница и ечемик за предоставени с отменената заповед за ползване на други земеделски производители площи. 3. Пропусната полза от неосъществено производство върху отнетите с отменената заповед имоти с обща площ 1095 дка, изчислена въз основа на счетоводната печалба за предходната година в размер на 6 217, 05 лв. Така описаните вреди ищецът твърди, че са настъпили вследствие отменената, като незаконосъобразна, с Решение № 3377 от 28.07.2015 г., постановено по гр. дело № 16437/2013 г. по описа на Районен съд Варна, влязло в сила на 02.09.2015 г., Заповед № РД13-17-111/30.09.2013 г. на Директора на областна дирекция "Земеделие", с която на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е извършено разпределение за ползване на масивите за стопанската 2013/2014 г. в землището на гр. Долни Чифлик. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявения иск от Потребителна кооперация "С. Костов" – гр. Долни Чифлик срещу Областна дирекция "Земеделие" - Варна и е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 1 200 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат съдът, след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства, включително и допуснатите по делото съдебно-икономическа експертиза, комбинирана съдебно-техническа и съдебно-агротехническа експертиза, както и свидетелски показания – поотделно и в тяхната цялост е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като липсват елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без наличието на всеки един от които не може да бъде ангажирана отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обосновал се е, че в случая макар и да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед № РД13-17-111/30.09.2013 г. на Директора на областна дирекция "Земеделие", то ищецът не успял да докаже, че от него са произтекли вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят, и към които тя препраща на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. общината Доводите на касационният жалбоподател за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искови претенции. Предявените искове за обезщетяване на причинени имуществени се основават на отменен административен акт – Заповед № РД13-17-111/30.09.2013 г. на Директора на областна дирекция "Земеделие". Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая масивите за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите и изискванията на закона са само към участниците, срока и имотите, а останалите отношения се уреждат по гражданскоправен ред. С договора за наем наемодателят се задължава за предостави на наемателя вещ/имот за временно ползване, а наемателят се задължава да му заплати определена цена. Следователно наемното правоотношение възниква между частни правни субекти и за него се прилагат правилата на общата част на ЗЗД, които уреждат правоотношенията между страните по двустранен договор. Този договор създава само облигационни връзки между сключилите го страни – наемодателят се е задължил да обезпечи на наемателя възможността да използва наетата вещ за определено време, но не му учредява вещно право върху вещта – право, което наемателят да може да противопостави на всички третите лица. Затова платеният по това правоотношение наем не представлява вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като не произтича от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или негово длъжностно лице, а е уговорената между два частни правни субекта цена за ползване на определени имоти, дължим по силата на сключения между страните договор. Претендираните от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи от него за предсеитбена оран, дисковане и сеитба на пшеница и ечемик, извършени преди издаването на отменения административен акт, са направени във връзка с обработката земеделските земи, които е ползвал към този момент. Видно от представените доказателства посочените обработки от ищеца не са извършвани във всички земеделски земи предоставени на други ползватели с отменената заповед, поради което направените разходи от него за предсеитбена оран, дисковане и сеитба на пшеница и ечемик са осъществени на негов риск и не се доказва да се явяват пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано сигурно бъдещо увеличаване на имущество, което да е възпрепятствано единствено по причина на отменения незаконосъобразен административен акт. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична, вреда и това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Недостатъчно за ангажиране на отговорността на административния орган по чл. 1 ЗОДОВ е факта на отмяна на издадения от административния орган акт. Имуществените вреди като пропуснати ползи, са неосъществено увеличение на имуществото, за което следва да съществува сигурност, че това увеличение ще настъпи, което в процесния случай не е доказано. Бъдещата реколта и вероятните добиви с оглед климатичните, поливни и други условия имат хипотетичен характер и варират в зависимост от евентуални високи, средни и ниски добиви, поради което бъдещата печалба се явява несигурно събитие и величината й не може да бъде определена. При липсата на елемент от сложния фактически състав на приложимата правна норма, обуславяща реализирането на безвиновната отговорност на държавата, претенцията е неоснователна и правилно е отхвърлена. Съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение