Решение № 235 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3035/2020 г.

Решение № 235 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3035/2020 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени от "Мип България" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Голец, общ. Угърчин, обл. Ловеч и от Агенция по вписванията против решение № 7768/10.12.2019 г., постановено по адм. дело № 10522/2019 г. на Административен съд – София-град, (АССГ) с което Агенцията е осъдена да заплати на "Мип България" ЕООД обезщетение в размер на 1007, 50 лева за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ № 20190802140655-2/8.08.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса за съдебно обжалване на този отказ пред Окръжен съд – Ловеч и са присъдени разноските в производството пред административния съд в размер на 300 лева. Първата касационна жалба е подадена от "Мип България" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Томов, с която решението се обжалва, в частта, с която е отхвърлено искането за заплащане на адвокатско възнаграждение за разликата над присъдения размер от 300 лева до пълния претендиран за сумата от 1050 лева. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в тази част поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в случая не е налице направено от ответната страна възражение за прекомерност, поради което съдът неправилно е намалил претендирания адвокатски хонорар, не е присъдена и заплатената държавна такса в размер на 50 лева. По горните съображения касаторът иска отмяна на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за разноски в пълен размер. Претендира и заплащане на разноски пред настоящата съдебна инстанция. От ответната страна по тази касационна жалба – Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на решението в оспорената му част. Втората касационна жалба е подадена от Агенция по вписванията, чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Моли за присъждане на направените по делото разноски. От ответника по втората касационна жалба – "Мип България" ЕООД е постъпил отговор, в който релевира доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба на "Мип България" ЕООД, във връзка с разпоредбата на чл. 80 от ГПК и за основателност на касационната жалба на Агенция по вписванията. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в оспорените части е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Агенция по вписванията е осъдена да заплати на "Мип България" ЕООД обезщетение в размер на 1007, 50 лева за претърпени имуществени вреди от отменен с Решение № 80/10.09.2019 г. по търговско дело № 92/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч, Отказ № 20190802140655-2/08.08.2019 г. на длъжностно лице по вписване на промени, заявени със заявление вх. № 20190802140655/2.08.2019 г. към Агенция по вписванията, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за съдебното обжалване на този отказ пред Окръжен съд – Ловеч, и са присъдени разноските в производството пред административния съд. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел за установено, че ищецът е извършил разход за заплащане на възнаграждение на адвокат по повод отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен отказ на длъжностно лице по вписванията при Агенцията, който съставлява вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, препращаща към разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чиито кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки е приел за осъществени, поради което е заключил, че исковата претенция е доказана и основателна и е уважил същата изцяло със законните последици. Решението е правилно. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за търговския регистър, в сила от 1.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момент и се водеше от окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган – Агенция по вписванията, която е администрация към Министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1 и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в Търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданско-правен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът "граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, Съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от вътрешното право. В момента обаче разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. В този смисъл е абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища. Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 1 ЗОДОВ. Да се приеме, че искът е недопустим и да се откаже разглеждането му по същество, би означавало отказ от достъп до съд и до ефикасни вътрешноправни средства за защита. Съгласно решението по делото Ротару срещу Румъния, чл. 13 ЕКПЧ гарантира наличието на национално ниво на средство за прилагане на същността на правата и свободите по Конвенцията в каквато и форма да са обезпечени те във вътрешния правен ред. Затова тази разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно средство за защита, която да позволява на компетентния национален орган както да разгледа съответното оплакване по Конвенцията по същество, така и да присъди подходящо обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така и по закон. Не на последно място, въпреки редакцията на текста на чл. 13, констатирането на евентуално нарушение на този текст не зависи от това действително да има нарушение на друго право по Конвенцията. Достатъчно в настоящия случай е наличието на вероятно защитимо имуществено право. Искът е доказан по своето основание и размер. Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията – отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Правилно административният съд е приел, че заплащането на адвокатското възнаграждение е доказано, посредством представените документи – договор и вносна бележка, които са били депозирани още по т. д. 92/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа за регистрация, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, за която услуга страната в охранителното производство дължи плащане в минимален размер от 200 лв. при закрито съдебно заседание и 300 лв. при проведено открито съдебно заседание по жалба, съгласно чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това обжалването на отказа, постановен от длъжностното лице при ответника пред ОС, е свързано със задължителното заплащане на държавна такса в размера предвиден в Тарифата към ГПК, която в случая е 7, 50 лв. С оглед на това, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че се доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна като незаконосъобразен на акт на длъжностно лице от Агенция по вписванията, в резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса по сметка на Окръжен съд – Ловеч. Освен това съдът намира, че се доказва и другата кумулативна предпоставка – причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт на длъжностното лице при ответника, защото без постановяването на този незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация, разноските за адвокатско възнаграждение, вкл. и дължимата се държавна такса, нямаше да бъдат сторени. Ето защо относно тази сума, пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. По изложените съображения касационнната жалба на Агенция по вписванията е неоснователна. Неоснователна е и касационната жалба на "Мип България" ЕООД. Първоинстанционният съд позовавайки се на направеното възражение от процесуалния представител на Агенция по вписванията, (протокол от съдебно заседание от 4.12.2019 г. – л. 32 и л. ЗЗ от адм. дело № 10522/2019 г.) за прекомерност на адвокатското възнаграждение е намалил същото до предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. Настоящата касационна инстанция на ВАС, напълно споделя изложените от съда мотиви, поради което не счита за необходимо да ги приповтаря. По отношение на неприсъдената държавна такса в размер на 25 лева съгласно представената по делото вносна бележка от банка "ДСК" на л. 19 от същото дело е следвало в законовия срок касаторът "Мип България" ЕООД да поиска от съда да допълни решението. Съдът разполага с правомощието по чл. 248, ал. 1 от ГПК да измени или допълни постановеното решение или определение, в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди, като са дадени два срока: единият е в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването. Настоящата инстанция с оглед на резултата от делото не е компетентна да измени решението в тази част. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на страните не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,